Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Некоректните фирми печелят държавните поръчки

Близо 5.6 млрд. лв. от публичните разходи за тази година са минали през схемата на обществените поръчки. Немалка част от парите обаче са разплатени само по документи и стотици фирми са заплашени от фалит заради разсейването на държавата и кметствата. Още повече са изправените до ръба предприятия, които работят като подизпълнители на победителите в публичните търгове, но така и не са си получили парите за свършената работа.


Според последните данни от края на септември общите просрочени задължения на държавните институции са 286.5 млн. лв. - почти 111 млн. лв. на правителството и 175.6 млн. лв. на общините. През седмицата финансовият министър Симеон Дянков се похвали, че дълговете вече са сведени до 135 млн. лв., но по-добре да изчакаме официалният бюлетин на ведомството да потвърди тази сума, преди да й се доверим напълно. Колко са обаче забавените плащания на големите фирми към по-малките им подизпълнители и доставчици никой не знае. За 2010-а междуфирмената задлъжнялост бе оценена на 104 млрд. лв., а сега със сигурност е много по-голяма. Оправданието за липсата на информация пък е, че това са търговски отношения между предприятия и трудно могат да се проследят. Но е публична тайна, че мощните корпорации (които имат топли връзки с властта и съдебната система) с лекота извиват ръцете на дребните предприемачи и нерядко печелят именно на техен гръб.


Какви са възможностите тази порочна практика да бъде преустановена? На теория големи, но на практика - почти никакви. До края на годината предстои Народното събрание да одобри на второ четене промените в Търговския закон, с които срокът на разплащане между фирмите и държавата да бъде фиксиран на 30 дни. Същото се отнася и за разплащанията между дружествата. Периодът ще започва да тече от датата на получаване на фактурата или съответната стока или услуга. Едномесечният срок ще важи и при подписването на договор по дадена обществена поръчка, освен ако в него не е упомената друга схема на плащане.


Дотук добре, но и сега се подписват договори по същия този закон. В тях също има ясно фиксирани срокове и дати, които обаче по една или друга причина не се спазват. Затова няма гаранция, че и с новите правила нещо реално ще се промени. Дянков вече си върза гащите с въвеждането на единното платежно, с което първо се погасяват старите задължения и каквото остане, отива за новите. Само че между фирмите подобни схеми все още са невъзможни.


Впрочем сега държавата всячески следи и принуждава компаниите да бъдат изрядни платци към нея и въобще не се интересува дали дружествата, на които тя плаща за извършени услуги, доставки или строителство, се издължават навреме на подизпълнителите си. Доказателство за това са протестите на строителните работници от 50-те фирми, изграждащи магистралите Тракия и Марица като подизпълнители съответно на ПСТ Холдинг и Марица Хайуей. Подобна е ситуацията и при строителството на ВиК мрежи и пречиствателни станции, за което големите консорциуми и холдинги наемат малки местни фирми, а накрая забравят или пропускат да им платят. Схемата работи изключително добре и когато става дума за чуждестранни играчи, които обират каймака и изчезват.


Нелепото е, че всички тези некоректни към подизпълнителите си формирования съвсем безпрепятствено продължават да печелят поръчки за милиони. Никой не се занимава с предишните им прегрешения. Няма и механизъм за контрол или санкциониране. Дори европейските директиви за обществените поръчки се фокусират само върху процедурите за възлагане - всяка фирма може да бъде отстранена от участие в даден търг, ако има данъчни задължения, но нищо не се споменава за задлъжнялост към други предприятия при изпълнението на поръчките. Така порочният кръг, в който едни и същи големи компании прибират държавните пари и по този начин завличат по-малките играчи, се затваря. И едва ли скоро ще бъде разрушен. Просто липсва политическа воля за създаването на черен списък на неизрядните дружества.


Има обаче надежда за друго. Преди дни депутатът от Синята коалиция Михаил Михайлов внесе за разглеждане в Народното събрание нов законопроект за промени в Закона за обществените поръчки. Най-общо той предвижда създаването на три нови члена, засягащи сектора на строителството. Според тях, когато даден проект се извършва на етапи, възложителят ще плаща на изпълнителя едва след представянето на писмени доказателства, че всички подизпълнители са си взели парите за свършената работата по предишния етап. Основната цел, записана в мотивите към законопроекта, е да се предотвратят фалити на местни подизпълнители в строителния сектор, предизвикани от умишлено неизплащане на дължими суми по извършени строително-монтажни работи.


По думите на Михайлов това ще има дисциплиниращ ефект върху плащанията в инвестиционния процес, финансирани от публични възложители. Тези промени ще се отразят благоприятно за намаляване на вътрешния дълг, в частност на междуфирмената задлъжнялост, която непрекъснато се увеличава и подлага финансовата стабилност на страната на сериозен риск, отбелязва още той.


Несъмнено във въвеждането на подобни мерки има логика. Въпросът обаче е: защо се предлага те да важат само за строителството? Нерядко и при доставките, и при услугите има подизпълнители. Вярно е, че този вид поръчки най-често се изпълняват наведнъж, а не на етапи, но със сигурност и за тях може да се измисли някакъв механизъм.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Европейският съюз и всички малки фирми отдавна настояват провеждането на търговете да се компютризира. Идеята е да има ясни и точни критерии за класиранията и не специални комисии, а компютърна програма да подрежда кандидатите. Така, освен че изборът на победителя ще е безпристрастен, и всички факти ще подлежат на обществен контрол.



Сериозен недостатък, за който управляващите също се правят на разсеяни, е и възможността поръчките да се печелят с привидно добри оферти, а при самото изпълнение картинката да става съвсем различна. Примерите за това не са един или два - магистрала Люлин, Дунав мост 2, водното огледало на Кърджали и т.н.



Защо да не се премахне и безсмисленото представяне на заверени документи за доказване на факти, които така или иначе се съхраняват в държавните агенции? Нищо не пречи фирмите само да декларират въпросния факт, а администрацията да си го проверява по служебен път. По този начин не само ще се спестят немалко средства от такси за обработка на книжата, но и значително ще се облекчат и съкратят самите процедури.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


В помощ на бизнеса?


Правителството съобщи, че подготвя няколко стъпки в помощ на бизнеса заради прогнозите за слаб икономически ръст в Европа. На първо място е приемането на такъв бюджет за 2013-а, който да изчисти всички неразплатени към фирмите пари. След това се предвижда държавата да ускори плащанията по проекти, реализиращи се по график. Също така е заложено намаляване на бюрокрацията, което според финансовия министър Симеон Дянков е непрекъснат процес и всяка следващата година дава по-видими резултати. Правителството обещава още да стимулира финансово администрацията така, че да работи за бизнеса.



Управляващите щели да подпомагат предприемачите и при експанзията им на чуждестранните пазари, но как точно ще стане това не е ясно. Като антикризисна мярка се посочва и развитието на България като добре позната туристическа дестинация. За съжаление сега страната продължава да се лута между различните концепции за туристическия продукт, което създава по-скоро негативен, отколкото положителен образ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във