Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕК ДЪРПА КЛИЕНТИ ОТ ЕРП-ТАТА В БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ

Сериозни интереси и много пари прозират зад дебата за промените в Закона за енергетиката, който на 12 юли бе подновен на второ четене в ресорната парламентарната комисия. Високото напрежение отново дойде от текста, според който всички абонати, присъединени пряко към електропреносната мрежа, стават клиенти на НЕК. Това обаче засяга интересите на електроразпределителните дружества, които ще загубят най-платежоспособните си клиенти.
Каква е ситуацията в момента? Някои от предприятията в страната разполагат със собствена мрежа, която е свързана директно към подстанция на НЕК. От своя страна разпределителните дружества са монтирали електромери в тези подстанции и реално само измерват потребеното количество електроенергия. Според представените пред депутатите анализи директно присъединените към електрическата компания фирми консумират годишно около 1.5 млрд. киловатчаса електроенергия. Но формулата е следната - системният оператор продава на ЕРП-тата тока по 5.7 ст., а те на свой ред я препродават на потребителите по цена, надхвърляща 8 ст. за киловатчас. Така само за отчитането реализират печалба в размер на десетки милиони левове.
Нямам намерение да оттегля направеното от нас предложение. Нека ЕРП-тата бъдат така добри да си изкупуват съоръженията и няма да има проблем, заяви пред депутатите министър Румен Овчаров. Вместо това собствениците на седемте електроразпределения у нас - германската компания Е.ON, австрийската ЕVN и чешката CEZ, предпочитат да обвиняват НЕК, че им краде клиентите, и заливат с жалби Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Засега те имат политическата подкрепа само на НДСВ. Бившият финансов министър в жълтото правителство Милен Велчев вече обяви, че с промените в закона БСП цели прикрита национализация. Подобна позиция е лесноразбираема, тъй като именно кабинетът Сакскобургготски продаде електроразпределителните дружества. Колкото до ДПС, то упорито пасува в заформилия се вътрешнокоалиционен спор. Това е само предложение, което тепърва ще се разглежда, и тъй като има и обратни предложения, мотивите на двете страни ще бъдат съпоставени. Аз смятам, че в крайна сметка Комисията по енергетика ще вземе правилното решение, отбеляза председателят й Рамадан Аталай.
Междувременно все повече фирми искат да получават ток директно от НЕК. Сега системният оператор продава без посредничеството на електроразпределенията само на пет компании: Биовет - Пещера, завода за керамика Хан Аспарух в Исперих, Майер Мелнхоф картон - Никопол, Идеал Стандарт - Севлиево, и търговищката Енергия. От НЕК обаче твърдят, че интерес да сключат договори с тях вече са заявили 60 фирми.
Логично е мнозина да си задават въпроса защо НЕК реши точно сега да отвори очите на бизнеса, след като години преди приватизацията на седемте електроразпределителни дружества статуквото бе същото? И бизнес потребителите, присъединени към мрежата на системния оператор, си плащаха като попове комисионата на електроразпределенията, без да се оплакват, че това вреди на либерализацията или на тяхната конкурентоспособност. Обяснението е просто - времената се промениха, някогашните държавни ЕРП-ата вече са частни и в регулаторната рамка, одобрена от ДКЕВР, а и в приватизационните им договори бе разписана една доста примамлива норма на възвръщаемост от 16 на сто. В същото време НЕК е притисната до стената. В резултат на (без)действията на предишните енергийни управници тя се озова в доста деликатна финансова ситуация. Вярно е, че през миналата година продаде 7.6 млрд. киловатчаса електроенергия зад граница и по този показател България се нареди на четвърто място в Европа след Франция, Чехия и Полша. Само че в основата на този успех бяха обилните валежи. В крайна сметка компанията отчете 57 млн. лв. печалба за 2005-а, което е доста повече от 37-те млн. лв., отчетени през 2004-а, но е на светлинни години например от печалбата през 2001 г. в размер на 244 млн. лева.
Освен това над 80% от сделките за износ на електроенергия минават през посредници, което допълнително намалява постъпленията в НЕК, а тя има да изплаща и дългосрочни задължения по банкови заеми, надхвърлящи 290 млн. лева. Ситуацията ще се влоши, след като от началото на следващата година от енергийната система на страната бъдат изключени III и IV блок на АЕЦ Козлодуй. Към това задължително трябва да прибавим и изоставащите модернизации на ТЕЦ Марица-изток 2 и ТЕЦ Марица-изток 3, което ще сведе до минимум възможностите за износ на ток и съответно за печалба.
На шията на НЕК продължава да виси и грандиозният, но все още с неясно бъдеще проект за изграждането на втора ядрена централа край Белене. За подготовката на документацията от консултантите и за поддръжката на площадката през 2005-а бяха похарчени 12 млн. евро, но изпълнителят и формулата, по която ще се структурира бъдещата инвестиционна компания, и до днес не са ясни. От системния оператор проплакаха, че заради одобрените от регулаторната комисия цени за изкупуване и пренос на електроенергия през миналата година са натрупани пасиви за 45 млн. лв., а през тази се очаква те да скочат с още 15 млн. лева. Затова не е никаква изненада, че НЕК се опитва да отмъкне от ЕРП-тата милионите, които те получават от клиентите си средно напрежение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във