Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕК, Булгаргаз и БДЖ не потъват от вчера

ДСБ излезе на сцената след края на представлението

Жегата от последните дни явно съвсем изпече пишман опозиционерите. Докато командирът на ДСБ шляпаше по джапанки на морето, а правителството, парламентът и повечето българи излязоха в летен отпуск, тъмносините официално поискаха смяна на министри заради критичното финансово състояние на БДЖ, НЕК и Булгаргаз. Да се чуди човек каква е тази политическа активност по никое време и само седмица след петия неуспешен вот на недоверие към управляващите?


Какво пречеше такава декларация да излезе преди месец или дори преди година, а не сега след края на представлението? Ако от ДСБ са разбрали тези дни за ситуацията в държавните дружества, значи няма защо да искат оставки, а и да се натискат за следващия парламент. Ако пък са знаели, но са мълчали в изчакване на удобния момент, то моментът определено не е удобен.


Истината е, че въпросните три държавни предприятия вървят по пътя на фалита от десетилетие насам, и, както изглежда, на никого не му пука особено. Нито на сини, нито на червени, нито на жълти, нито на пембени...


БАНКЕРЪ редовно е писал за тежкото финансово състояние на БДЖ, НЕК и Булгаргаз и ако някой от политиците реално го беше грижа за тях, отдавна да е ударил камбаната, загърбвайки чисто политическите дивиденти. Нелепо е сега да се говори как нещата в железниците отивали на зле, след като още през 2008-а дружеството задлъжня с над 400 млн. лв. за новите мотриси на Сименс. Още по-абсурдно е да се изтъква за зависимостта му от държавната субсидия, при положение че през 2010-а обърнахме внимание на


потъналите в сметките на БДЖ над 2 млрд. лева

nbsp;


от бюджета. За сделките със старите вагони пък да не говорим.


Същото е и с Булгаргаз. Днешната загуба от над 140 млн. лв. бе предизвестена през 2006-а след промяната на газовите договори с Русия. Компанията всеки месец плаща на посредниците по доставките - Овергаз Инк. и WEEX, пълната стойност на получените количества, но получава от крайните потребители по-малко пари заради наложените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране тарифи. Още тогава беше ясно, че ако цената на синьото гориво не бъде сериозно увеличена, фирмата ще натрупа големи загуби. Но нали все сме в предизборно състояние, подобен скок никой не си позволи. По-важният въпрос обаче е


кой вкара посредниците в играта с газа

nbsp;


и защо тогава сините не излязоха с декларация, при все че пак се подвизаваха в парламента?


Конкретно за НЕК, ако погледнем отчета на дружеството за първите шест месеца на годината, фактите наистина са повече от стряскащи - загубата надхвърля 128 млн. лева. От документацията се вижда също, че НЕК се намира в положение на лоша обща ликвидност. Към 30 юни компанията продължава да има и много задължения към доставчици, които стремително приближават сумата от 1.15 млрд. лева!


Процесът на финансова стабилизация се влоши значително през първото тримесечие на тази година, като основна причина са неблагоприятните ценови и икономически условия, в които НЕК осъществява дейността си. Поради регистрираната загуба основните финансови показатели, контролирани от банките кредиторки, се влошават в сравнение с първото тримесечие на 2011 година, признават от ръководството на фирмата.


Началото на потъването

обаче започна през далечната вече 2003-а с един на пръв поглед много добър проект - изграждането на хидровъзела Цанков камък. За строителството му първоначално бяха необходими 219 млн. евро, които трябваше да осигурят шест западни банки. Впоследствие проектът се забави и оскъпи многократно (по думите на премиера Бойко Борисов дори достига до 1 млрд. евро). Проверките установиха, че през периода 2009-а-2011-а НЕК е инвестирал около 250 млн. евро оборотни средства в хидровъзела. От публикуван в средата на тази година в Търговския регистър договор за залог пък стана ясно, че електрическата компания е заложила Цанков камък пред австрийските Райфайзен банк Интернешънъл, УниКредит Банк Аустрия и Инвесткредитбанк, пред белгийската Фортис Банк, френските Сосиете Женерал и Креди Суис Интернешънъл, както и пред лондонския клон на Креди Суис. Причината - два заема, единият от които за 100 млн. евро, а другият за 41 млн. евро, теглени още през 2003 година. По тях НЕК все още има да плаща около 100 млн. евро главници. По неофициална информация с лихвите сумата достига до 160 млн. евро. Към тези задължения трябва да прибавим и 250-те млн. евро, взети назаем от БНП - Париба заради вече прекратения проект за АЕЦ Белене, които дружеството ще връща с лихвите още години наред.


Реално посочените кредити виснаха на врата на НЕК като воденичен камък и дълговата спирала заработи. Пострада инвестиционният рейтинг на компанията, стана по-трудно и по-скъпо вземането на нови заеми, с които да се рефинансират и преструктурират старите и да има пари за дейността на предприятието.


И в този случай, както и при Булгаргаз, в


голямата спирачка

се превърна Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Увлечена в социалната си функция, през последните няколко години тя задължаваше НЕК да купува скъпа енергия от топлофикациите, екоцентралите и ТЕЦ-овете и да я продава по достъпни цени на енергоразпределителните дружества. Това нямаше как да се балансира вечно само от евтината цена на АЕЦ Козлодуй, особено на фона на растящите в геометрична прогресия соларни централи и ветропаркове в страната.


Всъщност до неотдавна всички изброени негативи до голяма степен се тушираха от печелившия износ на ток. През 2012-а обаче ситуацията не е такава заради едно


изключително глупаво хрумване

на ръководството на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). По принцип в края на всяка година се провеждат търговете за т.нар. трансграничен капацитет. Пропускателната способност на мрежата към Румъния, Сърбия, Македония и Гърция е общо 2600 мегавата, като конкретно България може да определи самостоятелно как да използва половината от този капацитет. т.е. за каква част да сключи договори за износ на ток. Но с аргумента, че може да възникне дефицит в страната и няма как да се обезпечи вътрешното потребление, от ЕСО отпуснаха само 700 мегавата за експорт. Това намали драстично количествата електроенергия за износ, които се изчисляват на годишна база, цените скочиха до 7-8 евро за мегават и реално убиха нашата търговия. Оказа се, че токът от Унгария, Чехия, Германия е по-евтин на Гърция, от което НЕК загуби много пари.


Предупредихме ги, че ще стане така, но не ни чуха. А решението бе много просто - във всички договори за експорт се записва една клауза, че ако има проблем с вътрешното потребление в страната, износът спира. Нормално бе да обявят 1000 мегавата на годишна база, а с останалите всеки месец да компенсират някакви сезонни колебания, заяви за БАНКЕРЪ един от най-големите търговци на ток у нас Богомил Манчев, който е и собственик на компанията Риск инженеринг.


На търговията с ток на свободния пазар НЕК ще трябва да разчита и в бъдеще, при все че скоро


ще се раздели с основния си актив - мрежата

Консорциумът между американската инвестиционна банка HoulihanLokey, международната юридическа кантора Whiteamp;Case, българската Entrea Capital и адвокатската фирма Камбуров и партньори вече работи по отделянето на ЕСО от електрическата компания, като за услугите си ще получи около 4.3 млн. евро. Обособяването ще стане най-късно в началото на следващата година и тогава най-ценният актив на НЕК ще останат 40 водноелектрически централи с обща инсталирана мощност 2713 мегавата, които за 2011-а са произвели 2847 гигаватчаса електроенергия.


Крайно интересен е и един друг факт, който бе пропуснат от ДСБ, а и изобщо не се коментира в публичното пространство. Националната електрическа компания е гарант по всички държавногарантирани заеми в областта на енергетиката. Най-големите засега са тези на АЕЦ Козлодуй. НЕК, заедно с атомната централа, е страна по трите кредитни споразумения на обща стойност 491 млн. евро за модернизацията на V и VI реактор (212.5 млн. евро от ЕБВР/Евроатом, 77 млн. щ. долара от Ситибанк и други 80 млн. долара от Росексимбанк). Електрическата фирма е гарант и на кредитите по двата проекта за рехабилитацията на ТЕЦ Марица-изток 2 на обща стойност 306.5 млн. евро. Основната част от сумата - около 226.2 млн. евро, е за първите четири блока на централата. От тях 191 млн. евро даде Японската банка за международно сътрудничество (JBIC), а останалите около 35 млн. евро са от УниКредит Булбанк . В допълнение НЕК е гарант и за синдикирания заем от ЕБВР и други финансови институции на стойност 34 млн. евро, с които бяха изградени сероочистки на блокове V и VI в Марица-изток 2. Този кредит обаче бе прекратен заради установени от Европейскaта служба за борба с измамите - ОЛАФ, нарушения при провеждането на търга.


Дали ще се наложи предоговаряне на гаранциите след разделянето на електрическата компания с мрежата й е въпрос, с който също ще се занимае споменатият вече международен консорциум. Но засега така стоят нещата и от ДСБ отдавна са закъснели с реакцията си, както и всички останали политически сили. Но пък подобен род изяви запълват през жегите партийната статистика...

Facebook logo
Бъдете с нас и във