Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Неизвестните около съдбата на Централната баня остават

Вече става традиция, неотложните проблеми на столицата, чиито  решения  са трудни и често нееднозначни, да бъдат... отлагани. За пореден път Столичният общински съвет "замете" един от тях в кьошето. През тази седмица общинарите трябваше да дадат зелена светлина за реализацията на предложение, представено в доклад на  заместник-кмета по културата Тодор Чобанов Столичната община да кандидатства с проект за адаптация на останалата част от Централната минерална баня като Музей  "Българският ХХ век" - ІІ етап. Накратко идеята е две от залите в сградата, известни в миналото като мъжкия и женския басейн, да бъдат превърнати в зали за изкуство, в които да могат да се провеждат както сценични, така и други събития.

Но  общинските съветници от БСП - София, се обявиха категорично против такова  преустройство на сградата, преди софиянци да се произнесат по проекта.

Преустройството трябва да бъде реализирано върху близо 7000 кв. м  от северната част на банята. По подобен проект останалата част от нея  - около 5000 кв. м  вече беше преустроена в "Регионален музей на София".

Със сегашното предложение се предлага  емблематичната сграда на Централна минерална баня да бъде превърната изцяло в музей. По предварителните разчети стойността  на този проект е  около 9 млн. лева. В  кметството се надяват да получат  пари от Европа за него, но стана ясно, че съфинансирането от общинския бюджет трябва да бъде около 50 на сто.

Дали този харч, който далеч не е непосилен за бюджета на столицата, ядоса червените съветници или те просто се опитват да се изживяват като опозиция, не е много ясно. Разбира се, мотивите им бяха облечени с високопарни слова от типа "ние, общинските съветници от БСП, категорично сме против подобно преустройство на Централна минерална баня и отнемането на възможността на гражданите на столицата, гостите и туристите, да се ползват от богатството на минералната вода, която щедро ни е дала природата и която заема централно място в герба на града ни!“

Друг е въпросът, че още преди три години години, когато  по проект на арх. Станислав Константинов бе ремонтирана основната част на сградата - осем зали и фоайето, в които бе настанен Музеят за история на София, стана ясно, че дебитът на минералната вода е намалял. Според арх. Константинов в момента той е  12 литра на секунда, при положение че през 1988-а е бил 18 л на секунда. Освен това по 6 л се разпределят към чешмите, които са зад банята, а друга част от водата се ползва за отоплението на сградата.

Така че лансираната  преди време идея  тук да се направи спа център  на практика биха били, меко казано, трудно осъществими. Да не говорим, че в този случай столичани щяха да бъдат лишени от възможността да си наливат безплатно минерална вода от чешмите пред банята, което от десетилетия се е превърнало в своеобразен ритуал.

Тук е моментът да припомним и факта, че от години Столичната  община правеше опити да отдаде на концесия тази неремонтирана част от банята, но желаещи така и не се появиха. Очевидно това е и причината да се търсят други варианти за решаване на съдбата на сградата, която не може да оцелее  в сегашното си състояние.

Разбира се, опонентите на проекта не пропускат да подчертаят, че само преди година (на 14 септември 2017-а) Столичният общински съвет е гласувал Програма за развитие на минералните извори, внесена от главния архитект на София Здравко Здравков. Според нея в северното крило на Централната минерална баня е трябвало да бъде изграден модерен СПА център, а балнеоложките центрове в "Овча купел", "Горна баня" и Банкя да бъдат възстановени. Само че към днешна дата нещата изглеждат по съвсем различен начин. С помощта на европари банята в "Овча купел"  според проекта е напът да  бъде преустроена в "Център за изследване на минералните води". Тази в "Горна баня" пък ще се превърне в  "Център по музеология". Ето защо общинските съветници от БСП се обявиха против "затриването на минералните бани".

И тъй като едва ли сега е моментът за нови разправии и скандали, комисията по култура, чийто председател е Малина Едрева, отложи гледането на доклада за преустройството на Централна минерална баня на заместник кмета Чобанов и поиска да бъде изготвен подробен анализ и сериозно мотивирано предложение, което да бъде поставено на обществено обсъждане.

Що се от нася до проблемите с Централната баня, те не са от вчера. През 1986-а  тя  е затворена за ремонт и повече от десет години сградата не се стопанисва и става свърталище на бездомници  и наркомани. През 1997-а Столичната община предприема действия  и  прави  нова покривна конструкция  с цел физическото запазване на обекта.

През 1998-а  е взето решение сградата на Централна минерална баня да се адаптира за музей на София. Столичният общински съвет предоставя част от бившата сграда на Общинска минерална баня за настаняване на Софийския исторически музей. Същата година е проведен национален конкурс за проект за "Адаптация на общинска минерална баня за Музей на София с активно присъствие на минерална вода",  спечелен от колектив с ръководител арх.Станислав Константинов. Столичната община му възлага да изготви работен проект  поетапно. Проектът е разработен в три етапа, тъй като обектът е голям и Столичната община трудно би могла да осигури необходимите средства за реализирането на целия проект и за въвеждането му в експлоатация като едно цяло. Работните проекти за музейната част - I и II етап,  са съгласувани с  Националния институт за паметници на културата и през 2001-2002-а са одобрени от Дирекция "Архитектура и градоустройство". За III  етап – Водолечебно-оздравителния център, са правени проучвания и анализи за отдаване на концесия, но поради липса на инвеститорски интерес  това така и не се случва.

През есента на 2004-а по проект "Красива България" е проведен конкурс за избор на изпълнител за частична реализация на I етап от музейната част за одобрения проект.

 През 2007-а Столичният общински съвет приема ново решение, с което за сметка на одобрения втори етап от музейната част се предвижда да се изгради SPA център и в последния вариант за музейната част остават помещенията по западната и южната фасади на сградата и централното фоайе, с разгъната площ на четирите нива приблизително  7400 кв метра. Към музейната част се добавят и два (от общо четири) от вътрешните дворове, които са от двете страни на централното фоайе.

С финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013-а, съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие се извърши реконструкция на част от Централната минерална баня, с което е осигурена възможност за реализацията на постоянна експозиция на Музея за история на София, разположена в 11 зали с обща  експозиционна площ 3783 кв. м, включително и зала за временна изложба и учебен музей. Изградени са реставрационни ателиета и фондохранилища, административно-управленска част, приемна част и туристически информационен център. Сградата се обслужва от два асансьора, а  достъпът до нея е напълно съобразен за лица с увреждания.

При промяна функцията на сградата са изградени  нови инсталации по части ВиК, електро, ОВ и климатизация. Изградена е и нова геотермална централа за нуждите на музея  с цел да се използва потенциалът на минералната вода. За намаляване на експлоатационните разходи е изпълнено алтернативно решение за топлозахранване на обекта чрез индиректно използване на геотермалната вода, при което след като премине през ОВ инсталациите, температурата на минералната вода се намалява с 3-4 градуса, но се запазват питейните й качества и може отново да бъде използвана за водоналиване или за други нужди.

Историята на банята започва през 1906-а с изграждането на нова модерна за времето си банска постройка в центъра на София с цел оползотворяването на горещия термален извор на града. Сградата е завършена през 1912-а, но за посещения е открита на 1 май 1913 година. Автор на идейния проект е австрийският архитект Ф. Грюнангер, а работният е дело на забележителния български архитект Петко Момчилов. За времето на своето изграждане сградата е обзаведена с най-съвременни и висококачествени съоръжения и апаратури. През 1914 -а в северното крило е открит физиколечебен институт с пет водолечебни отделения.

Сградата е ценна  високохудожествена  и  архитектурна недвижима културна ценност от национално значение. В нейното външно оформление хармонично се съчетават различни архитектурни стилове и тенденции, характерни за първото десетилетие на XX в. в България, както и влияния от средновековното строително българско изкуство. Фасадата впечатлява с майоликовата си украса, каменната пластика и декоративно оформените куполи на централното тяло и страничните крила. Двата фриза, изградени от релефни и гладки многоцветни керамични плочки, претворяват растителни и геометрични мотиви в духа на модния за времето стил "сецесион". Между тях се редуват полукръгли ниши с вградени в тях женски образи. От двете страни на главния вход на сградата са поставени керамични изображения на Аполон медикус, бога на здравето, и богиня Тюхе - покровителка на градовете.

Високите художествени постижения при оформлението  на фасадите на Софийската минерална баня са дело на изтъкнатите български художници проф. Хараламби Тачев, проф. Стефан Димитров и каменоделеца Георги Киселинчев.

Какво от това ще бъде запазено за поколенията  можем само да гадаем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във