Банкеръ Daily

Условието на ЕК:

Не просто разпределяме едни пари, а искаме реформи

Представители на Комисията дадоха ясен сигнал, че отсрочването няма да доведе до санкции.

Правителствата трябва да забравят за популистките си пориви да наливат пари в отмиращи индустрии и неработещи държавни структури.

Премиерът в оставка Бойко Борисов еднолично обяви, че управляващите изпращат в Брюксел Плана за възстановяване и устойчивост във вида, в който е разработен, без се да чака Народното събрание да се произнесе по него. Въпреки възраженията по документа, политическите сили се обединиха около позицията, че е по-добре срока 30 април да  се спази.

 

Представители на Европейската комисия дадоха ясен сигнал, че отсрочването няма да доведе до санкции. Причината е, че този изцяло нов инструмент на Европейския съюз все още не е показал прецеденти от сходни ситуации. Затова и нито една страна от блока няма представа колко седмици или месеци е разумният срок за преработка или допълнения.  Като цяло обаче идеята на тези планове е не просто да се разпределят едни пари, а да се финансират реформи.

Въпреки препоръките на бизнеса за запълване на пукнатините в българския план за реформи и инвестиции до 2026 г., този път трябва да се признае, че не сме на опашката с най-бавните и неорганизираните. Четири държави от блока все още имат само структура на документа и не са готови с конкретни предложения. 

Условията, без които плановете отиват в кошчето 

Парите от Механизма за възстановяване и устойчивост трябва да отиват за политики и реформи в шест области: 

- зелен преход, 

- дигитализация, 

- здраве, 

- икономика,

- устойчивост на институциите, 

- икономическо сближаване, 

- социално и териториално сближаване 

- политики за следващите поколения. 

Категорично условие на Европейската комисия, без което нито един план няма да получи ободрение, е поне 37% от разходите да са обвързани със зелени проекти и поне 20% - с дигитализация.

Това означава, че правителствата трябва да забравят за популистките си пориви да наливат пари в отмиращи индустрии и неработещи държавни структури. Изискването е инвестициите  да подкрепят реална трансформация и преструктуриране на икономиката, а не да раздават помощи на бизнеса или домакинствата. 

Същевременно проектите като цяло трябва да включват дейностите и мерките, посочени в Годишната стратегия на ЕК за устойчив растеж през 2021 година. Това включва, например, дейности по саниране на сгради, които са обект на силна критика, защото в близкото минало бяха използвани като лесен начин за присвояване на европейски пари. Други мерки са преквалификациите и обученията, ускореното въвеждане на широколентови услуги и 5G мрежи и т.н.  Най-важното обаче остава постигането на политически и обществен консенсус около промените. 

Според процедурата, държавите от ЕС трябва не само да представят плановете си, но и да ратифицират своите 

увеличени бюджетни гаранции за цялостния евробюджет. 

Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис обяви, че засега най-малко 17 държави членки са ратифицирали увеличените гаранции. Това е процес, който ще отнеме повече време от подготвянето на плановете. 

Португалското председателство на Съвета на ЕС обяви на 28 април, че работи за съкращаване на процедурата по освобождаване на 750 милиарда евро от фонда за възстановяване поне с един месец. Целта е парите да потекат още преди август. 

Министърът на външните работи Аугусту Сантуш Силва заяви, че сроковете за анализ и одобрение - или от Европейската комисия, или от Съвета, трябва да бъдат съкратени до юли. Той припомни, че срещата на Съвета по икономически и финансови въпроси (EКОФИН) е насрочена за 18 юни, за да се анализира първият пакет от национални планове.

След като бъдат представени всички национални планове, Комисията има два месеца да ги одобри. След това министрите на икономиката и финансите на страните от блока ще трябва да анализират цялата документация в рамките на един месец, което ще забави освобождаването на средства за подпомагане на икономическото възстановяване на Европа най-малко до август.

Големите надежди

След одобряването на плана България се надява да  получи 13% от общия размер на безвъзмездното финансиране под формата на аванс. Това означава, че всяко забавяне на възстановителния план "отмества“ напред във времето получаването на тази сума. Ако искаме да сме сигурни, че авансът ще постъпи още през 2021 г. и ще бъде на разположение за покриване на ликвидни нужди през тази бюджетна година, е добре да спазим срока. 

Вицепремиерът Томислав  Дончев обяви, че  евентуално преработване на плана би отнело 6 или 7 месеца и би изисквало нови преговори с европейските институции. България има право на около 6.217 млрд. евро грантове, които няма да се връщат, както и на 4.549 млрд. евро заеми по Механизма. 

Тъй като повечето от държавите членки ще поискат основно грантовата част от парите, предполага се, че цялата финансова инжекция ще струва на ЕС около 44-45 млрд. евро през тази година. 

Експерти от евроинституциите обясниха, че след като е изпратен и одобрен планът, по него може да се правят промени. Те няма как да включват пренаписване на целия план, но може да се коригират отделните проекти, които предстои да бъдат финансирани.

Най-големите икономики внесоха заедно своите планове 

Четирите най-големи европейски икономики – Германия, Франция, Испания и Италия, внесоха заедно националните си планове за възстановяване в Европейската комисия. Икономическите им министри Олаф Шолц, Бруно льо Мер, Надя Калвиньо и Даниеле Франко се обърнаха към Европа с думите: "Заедно можем!" Португалия обаче изпревари четирите големи и внесе своя план преди тях. 

“Беше важно да ги представим заедно, защото Германия и Франция работиха ръка за ръка от самото начало на кризата”, каза льо Мер и изрази надежда френската икономика да се върне към нивата си от 2019 г. още през 2022 година.

Германия ще похарчи 40% от 28-те млрд. евро, които ѝ се полагат по Механизма за възстановяване и устойчивост, за намаляване на емисиите от СО2 (въглероден диоксид), а Франция - 50 на сто.

Facebook logo
Бъдете с нас и във