Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕ МОЖЕМ ДА УЕДРИМ ЗЕМЯТА НАСИЛА

Г-н Калинов, непрекъснато се изтъква, че основният проблем е дребното и разпокъсано земеделие у нас. Така ли е обаче наистина, щом според статистиката около 85 на сто от земята се обработва от 2%от земеделските стопани? И не значи ли това, че всъщност само тези два процента едри арендатори и земевладелци ще получат пари от европейските фондове?
- Българският модел на развитие на земеделието бе предопределен, когато се реши земята да се върне незабавно в реални граници. Ето го резултата - 25 млн. парчета земя, 5 млн. собственици и 380 хил. дела в съда за идентификация на собствеността. Дребните собственици, които нямат никакви интереси и възможност да гледат земите си, естествено потърсиха единствения възможен способ - арендните отношения или включване в кооперация. Последва истински геноцид спрямо сдруженията, което окончателно доведе до сегашния модел на големите арендни стопанства. Поголовната ликвидация на бившите ТКЗС и АПК предизвика декапитализация на земеделския отрасъл, а по задълженията на селскостопанските производители се намеси Агенцията за държавни вземания. Тя е отговорна за безпринципния, а често и несъвсем законен начин, по който бяха разпродадени на свои хора техниката и имуществото.
Програма САПАРД не задълбочи ли пропастта, като вкара сериозния производствен потенциал в ръцете на ограничен кръг хора?
- България не успя достатъчно добре да използва програма САПАРД, да води сериозен диалог с Брюксел, да отчете развитието на определени райони или отрасли. Да, това бе програма за богатите, но е добре, че и нея я имаше.
Говореше се за създаването на Национален гаранционен фонд, благодарение на който чрез САПАРД да се субсидират и дребни производители. Какво стана с тази идея?
- Ако бе създаден такъв фонд, вероятно програмата щеше изцяло да обслужи българския интерес, но ние не можахме да покажем силна имунна система. Затова САПАРД се оказа средство за пренасяне на някои зарази от държавите членки на Европейския съюз. Тя бе преливане на кръв в системата на селското стопанство, само че всяко преливане крие и риск от зарази.
Това ли са единствените прегрешения на политиците в тази сфера?
- От традиционен отрасъл българското земеделие започна сериозно да намалява своя дял във формиране на брутния вътрешен продукт на страната. То изгуби възможността да бъде социален фактор и да решава проблемите със заетостта и доходите на хората. Политиците сега трябва да кажат как да върнем хората в селскостопанското производство, как да има конкурентоспособна продукция... Налага се законодателството да отговори и на още трудни въпроси - кой има право да наследява и да притежава земеделска земя, ще се въведат ли ограничения за хората, които не я обработват...?
Могат ли да се предприемат някакви мерки, за да се включат в европейските плащания и най-дребните стопани?
- Механизмите не предполагат никакви мерки за подпомагането им, но има възможност да бъдат субсидирани по програми за развитие на селските райони. Лошото според мен е, че целият потенциал на земеделието ни е хвърлен, за да бъдат изпълнени критериите на ЕС, а по-малко се мисли за истинските проблеми, които има отрасълът. Ние трябва да подкрепяме специфичните български продукти - производството на розово масло, кисело мляко, вино, мед, дейности като сладководно рибарство, селски туризъм и др. Необходимо е България да влезе в Евросъюза със собствения си почерк.
Процедурата по бюджет 2007 вече започна. Какви, според вас, трябва да са допълнителните национални доплащания към директните европейски субсидии за фермерите?
- На този въпрос не може да се отговори бързо. Трябва да преценим дали да дадем повече средства за плащане по площ и те да отидат само при двата процента производители, за които говорихме в началото. За мен това ще е груба грешка. Ето защо ще се търсят непреки субсидии чрез парите за развитие на селските райони, по програма Лидер и др. Добре знаем, че парите, които ще дадем през следващата година, ще ни бъдат върнати чак с бюджет 2008. Следователно е необходимо да предвидим средствата, които ще получим от ЕС. Но ако Брюксел не признае разходите, пак ще се наложи да бъркаме в джоба на данъкоплатеца. Затова трябва да кажем на хората, че няма да има допълнителни плащания за площ, а ще насочим средства за развитието на изостанали райони,за животновъдни ферми, за пунктове за събиране на мляко...
Предвиждаше се въпросът за комасацията на земеделските земи да се реши законодателно до края на юли...
- Въпросът е как можем да накараме един български собственик да продаде земята си или как да се премести от едно място на друго, за да уедри парцелите. Сами разбирате, че ако терените се намират на 10 км от морето, това е невъзможно и е необходимо да се въведат специални норми.
Всъщност и законът за черноморското крайбрежие дойде като след дъжд - качулка.
- Процесите са изтървани и единственият начин за въздействие на този етап е държавата да въведе куп ограничения. Това обаче не може да се приложи към земите около големите градове, които все повече ще се разрастват. Очертава се българите да живеят в 5-6 мегополиса и трябва да се реши проблемът с терените около тях. Този ангажимент не е само на земеделското министерство, а и на Министерския съвет. Необходимо е да се променят някои от постановките, свързани с прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да се поощри поне комасация по ползване. В България има близо 100 населени места, където плановете за земеразделяне не са направени и земята още не е върната на собствениците. От друга страна, защо да не поощрим създаване на кооперации от чист вид, като се осигури покупката на техника на преференциални цени? До средата на годината предстои да приемем измененията в Закона за собствеността, с които ще се въведат принципите на комасация. Но няма как да я направим силово. Дадохме 500 млн. долара за извършването на поземлената реформа. Представете си, че дадем още 500 млн. за комасирането. Оправдана ли е тази висока цена? Нищо няма да направим, ако не решим кой може да наследява земеделска земя, защото ние днес ще комасираме, а утре тя пак ще се раздроби.
На кой вариант за наследяване ще се спрете?
- Има богата практика в развитите държави, но всички въпроси за наследяването, за обработването... е добре да бъдат включени в новия поземлен кодекс на държавата, който ще бъде приет догодина. Само така ще имаме стабилно законодателство, уреждащо всичко въпроси - от екологията, през отговорностите на местната власт, до взаимодействието на различните ведомства. Колкото до конкретните варианти, ако отсега започнем да ги предлагаме, само ще разбуним духовете. Просто българската общественост трябва да е наясно, че въпросът с уедряването на земята не търпи отлагане.
А на дневен ред ли е все още въвеждането на налог върху пустеещите земи?
- Смятам, че виновна за необрабоваемите земи е държавата, която измисли модела за връщане на собствеността. Защо да се налагат санкции на хората и да се обслужват нечии корпоративни интереси? Докато съществува съмнението, че някой ще спекулира с тази мярка, за да изнудва собствениците да продават на безценица парцелите си, аз няма да се съглася.
Но не сте против данък върху обработваемата земя?
- Тезата на министър Пламен Орешарски е да се въведе данък от 1 лв. на декар. В България има 50 млн. дка и тези 50 млн. лв. ще останат като местен данък в общините. С тях ще се строят пътища, ще се води борба с ерозията и т.н.
Вероятно сте запознат с оперативната програма за развитието на селските райони. Само с промените в европейските регламенти ли е свързано забавянето й?
- Тази програма в момента се обсъжда в Министерския съвет. Смятам, че не се подхожда с необходимото внимание към развитието на българското село. Винаги съм пледирал за определена държавна политика, чрез която да се намери рационална формула към различните категории населени места.

Facebook logo
Бъдете с нас и във