Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Не дишай! Не пипай! Не пий!

"Ищците нямат доказан опит, знания и финансов ресурс, с които да може сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес с оглед специфичния предмет на делото, както и да понесат тежестите, свързани с водене на делото." Това е написал в мотивите си Софийският градски съд - съдия Елена Маврова, когато на 30 октомври прекрати делото, заведено от "Група за чист въздух" срещу Столичната община, за онова, което се диша в София.

Не се учудвайте на формулировката! В по-голямата си част тя е буквално преписана от чл.380, ал.3 на Гражданскопроцесуалния кодекс. Отнася се за колективните искове и според съдържанието й нито една неформална  група от живеещи в тази държава няма никаква практическа възможност да  защити някакви свои права. Започвайки от тези срещу бандитизма на топлофикациите и стигайки до чистотата на градовете и селата, в които живеем, чистотата на водата, която пием, чистотата на въздуха, който дишаме. Най-малкото защото според закона и съда такива групи нямат опит (спорно), лишени са от  знания (невярно), не притежават финансов ресурс (вярно - рушветите при българската Темида са значими по размер) и могат да са недобросъвестни. При това априори, поне според ГПК, излиза, че единственият "добросъвестен у нас" може да е само и единствено държавата ни...

Освен с прекратяване на съдебните дела срещу нея властта отбелязва своята "добросъвестност" по различни начини. Включително и като се хвали с парите за мониторинг на околната среда и работата на националните системи за следене на разни параметри. Изпълнителната агенция по околната среда например е записала, че Националната автоматизирана система за контрол на качеството на въздуха се състои от 50 стационарни пункта, в това число 34 автоматични измервателни станции, девет пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ и седем автоматични системи. Пунктовете за контрол на качеството на атмосферния въздух са разположени в 34 населени места.

Много или малко е това? По на запад от нас, в една горе-долу сравнима по територия с България Австрия пунктовете, станциите и прочие съоръжения са над три хиляди. Там информацията е публична, а у нас - полупублична. Според правилата данни за замърсяването във всекидневните бюлетини се дават само когато то превишава позволените норми. По тази логика трябва да разчитаме на добросъвестността на чиновниците, че ще ни съобщят онова, което показва, че държавата не изпълнява ангажиментите си към гражданите. Данните по отделните региони и градове са твърде пестеливи. Изключение е столицата, в която има монтирани няколко електронни табла, на които се виждат само едни числа, без да се знае доколко "мръсни" са те. Но отскоро, последната седмица, вече и те не публикуват данни.

Предполага се, че докладите за околната среда дават някаква обща картина за положението в страната. Само че този за миналата - 2016-а, все още не е публикуван и изглежда не е готов, макар че остават дни до новата 2018-а. Това забавяне подсказва за някои от проблемите, които впрочем се виждат още в някои от предишните анализи. Да вземем 2001-ва, когато вредните емисии във въздуха над "Мила Родино, ти се земен рай" са били общо 2681 хиляди тона. През 2015-а те са само 904 хил. тона. Всички следени показатели тогава са показали увеличено изхвърлянето на мръсотия във въздуха и намалението е единствено заради серния двуокис от комините на топлоелектроцентралите. Както е известно, европейските директиви наложиха затварянето на част от тях, включително и на голямата ТЕЦ "Варна". В същото време фините прахови частици са нараснали с 37% , като причина за това според мониторинга е нарасналата употреба на дърва за битови нужди. За ролята на транспорта и прашните улици, които я се измият, я не един път в годината, в доклада няма дори и запетайка.

Бюлетините за мониторинга на околната среда за месеците и тримесечията на миналата година показват, че повечето показатели са практически наред и въобще не мръдват над нормите. Фактите обаче сочат, че 88.7% от населението, или почти 9 от 10 български граждани, живеят в места, където фините прахови частици са далеч над допустимите граници. Резултатът е 2 млн. загубени работни дни годишно и около 11 000 смъртни случаи, отбелязва Европейската комисия в един от докладите си за изпълнението на политиките за опазването на природата в държавите от ЕС. Този документ и тези данни бяха представени и пред Съда на Европейския съюз. Делото за неспазване на европейските директиви и правила за чистотата на въздуха беше заведено през 2015-а, а на 5 април тази година в Люксембург излезе и  решението, с което България се осъжда. В него като замърсени над допустимото са посочени София, Пловдив, Варна, както и в Северната, Югозападната и Югоизточната зони.

Според Евростат у нас годишно се "произвеждат" 167 млн. т отпадъци. За сравнение, в една далеч по-населена и развита промишлено Чехия те са само 23 млн. тона. В нашето родно количество боклуци делът на минната промишленост е основен - над 140 млн. т шлака годишно. Без нея горе-долу сме "равни" с чехите, макар те да са 10 млн. население, а ние - под седем.

На второ място като замърсител е енергетиката ни, която създава девет пъти повече мръсотия от Чехия въпреки двойно по-голямото производство на ток там (бел. авт. - и там има два атомни реактора милионници).

Годишно населението у нас  изхвърля 3 млн. т отпадъци, а в Чехия, която е по-многолюдна - 3.2 млн. тона. Истински голямата разлика обаче в разделното събиране. В България разделно се събират само около 10% от битовите отпадъци, в в Чехия - над 25 процента. При това данните на Евростат ни нареждат сред първенците в ЕС по производство на боклук на човек от населението.

Да не говорим пък за рециклирането. Рекордьор при него е Германия, която "произвежда" най-много боклук в Европа - 106.1 млн. куб. м, но само 169 000 куб. - под две хилядни от общото количество, отиват за депониране. Всичко останало се преработва. В нашата страна рециклираните отпадъци са едва 187 000 тона. Иначе почти милиард евро от европейските фондове и 600 млн. лева се изхарчиха за завод за боклук и за площадки за съхранението му.

В крайна сметка се оказва, че в България има много приказки, немалко пари и никакъв по-забележим напредък. Все пак, ако не беше членството ни в Евросъюза, вероятно проблемите щяха да са далеч по-тежки. Така или иначе, разходите за опазване на околната среда са нараснали многократно - от жалките 1.5% от БВП през 2001-ва на сегашните 3.5%, или 3.102 млрд. лева. Европейски пари се насочиха основно към строежа на пречиствателни станции в редица общини, канализации, площадки за боклук и т.н. За тази цел от началото на процеса на присъединяването ни към общността досега са изразходвани от националните и общинските бюджети и европейските фондове над 4.5 млрд. евро. Ефектът е значим, но недостатъчен. Защото ако замърсяването с уран на питейната вода предизвика шум в държавата, то за преминаването й по азбесто-циментови тръби се мълчи като за секретен шифър. 

 

От 172 депониращи депа през 2010-а  в края на 2016-а техният брой е спаднал на 134. От 3 млн. депонирани тона миналата година тонажът е само 1.8 милиона. От 1.3 млн. т рециклирани отпадъци (заедно със строителството) преди седем години, през 2016-а количествата са скромните 153 хил. тона.

 

От три месеца Столичната община притежава система, която предупреждава за опасност от високи нива на замърсяване на въздуха 48 часа по-рано. Тя е разработена от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН и е направена по обществена поръчка на кметството.

От септември насам системата е съобщавала безпогрешно за всички дни, в които в София е имало опасност от високи нива на вредни емисии. Съобщавала е на обществени начала, така да са каже, понеже общината не я ползва ефективно. Причината е прозаична - кметското ръководство още не е внесло за гласуване в Столичния общински съвет аварийния план за действие в дните, в които се очакват превишения. Следващото заседание на общинарите ще е на 21 декември, което означава, че системата няма да бъде пусната официално и по коледните празници.

 

София се чисти, но не съвсем 

Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столичната община е приета от Общинския съвет с Решение № 364 по Протокол № 84. От коя дата ли? Ами, едва преди две години - на 25 юни 2015-а. И във връзка с европейското финансиране, което беше невъзможно без нея. Хубаво е, че я има, но лошото е, че не е сериозен и изпълняван документ. Примерите са десетки. Но да се спрем на един - национална справка за размера на наложените глоби и санкции във връзка с опазването на околната среда (последните данни са в левове и са от 2015-а):            

1) Община Бургас - 392 779.72;

2) Община Бобов дол - 261 724.37;

3) Община Девня - 252 404.66;

4) Община Благоевград - 58 388.48;

5) Столична община - 56 481.79;

6) Община Челопеч - 53 884.42;

7) Община Панагюрище - 41 860.00;

8) Община Русе - 39 014.81;

9) Община Свищов - 36 654.29;

10) Община Провадия - 33 869.30.

При мръсотията в София глобите трябваше да са милиони, стига, разбира се, самата наредба да не бе отбиване на номера.  

Подобен документ е и Програмата за управление на отпадъците. От нейните 329 страници към 100 разказват какво означава "повторно употреба", "рециклиране" и т.н., какви са светлите перспективи пред стопанското и всякакво друго развитие на столицата, каква демография има... Десетки хиляди думи са поместени в нея, но конкретни действия с посочени срокове и начини за постигането им са изброени едва десетина.

Тази година  за чистотата на столицата (проблема "отпадъци") ще се изразходват 173 млн. лева. От тях 153.462 млн. са събрани до септември, включително и от съответната такса.  Тоест проблеми с финансирането няма и може би затова сумата остава непроменена и догодина.

За ръчен труд по премитане на улици и тротоари сметката е 15.587 млн. лева. За механизирано почистване - само 1.407 млн.. Първият труд е примитивен и нископроизводителен, но е взел лъвския пай от парите. Някои вероятно ще заподозрат друг акцент в тези раздавани на ангро средства - скрита, тайна социална програма за ромите. Но дори и да е така, проблемите на тази общност въобще не могат да се решат с 16 милиона.

Корупцията и безстопанствеността също си казва своята тежка дума. Миенето на града струва 3 млн. лева. За 3400 км улици и веднъж годишно, както обикновено става,  цената му се формира на около 11 лв. на квадратен метър! Би трябвало да поливат поне с розова вода, ако не и с розово масло при такива високи и нереални стойности. Догодина заради европредседателството парите са увеличени на 4.7 млн. лв., като някои "евро"-представителни булеварди ще се мият по 10 пъти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във