Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Не бори вируса с маска тип "на баба кюлотите"!

S 250 04d30fa2 6dfd 47e0 88e6 a23faf8dfbf1
S 250 726f0e76 9a06 4845 a015 5c8de10344d4

Казват, че страхът е дело на дявола, а целта му е да замъгли мозъка и да притъпи сетивата на тези, които са му се поддали. Това е и моментът,  който слугите му ( на дявола ) използват много умело , за да реализират  намеренията си.

Именно в такова време живеем днес. Наред с безспорната опасност, пред която е изправена не само страната ни, но и целия свят, търговците отново влязоха в храма.

Липсата на предпазни средства като маски , ръкавици и дезинфектанти развихри спекулата с тези продукти и цените им растат не с дни, а с часове.

Дори да приемем факта, че това може да се случи  при  една пазарна икономика, няма как да не си зададем въпроса

какво точно купуваме.

В търсене на отговорите, в. „БАНКЕРЪ“ реши да направи проучване за произхода и качеството само на един от тези продукти - индивидуалните предпазни маски.

Докато витрините на аптеките продължават да са тапицирани с бележки, предупреждаващи клиентите, че маски и дезинфектанти няма, интернет пространството бе наводнено от оферти на знайни и незнайни търговци, които предлагаха спасителните артикули

с малоумни ценови разлики - от 3.50 до... 50 лева. 

Както можем да се досетим, освен снимката на някакъв вид маска и цената й, в тези обяви нищо друго не се споменава -  нито кой ги произвежда, нито къде ги произвежда, нито от какво точно могат да ни предпазят.

В същото време и в унисон със стремежа си до тушират страховете на хората, не само някои медии , но и висши държавни ръководители  в бодряшки  репортажи показваха много „съпричастни“ към проблема производители, които веднага  пренастроили производствата си така, че да задоволят този безспорно дефицитен  у нас артикул.

Без да пренебрегваме и добрите намерения на част от тях, като например  служители на държавната опера в Бургас, които  обявиха, че се включват  в изработването на предпазните  средства , за да се притекат на помощ на общинските екипи, работещи  на „първа линия“, няма как да не си зададем въпроса – какво точно шият те?

Според специалисти, ефектът от подобна продукция е точно толкова голям, колкото ако сложиш на носа и устата си

кюлотите на баба ти.

А аргументите им в тази посока, далеч не са малко.

Заровихме се в изискванията, които регламентират подобно производство. Оказа се, че този вид предпазни средства се делят на два вида. Първите са произведените по  европейски стандарт, който важи  за медицинските изделия и той се контролира от Изпълнителната агенция по лекарствата. Това са т. нар. медицински, или по-точно - хирургични маски. Те са съставени от няколко пласта.

Външният е с някакъв различен цвят от белия, за да се различава от другите слоеве. Той е от хидрофобен нетъкан текстил. т.е. през него не преминава нито вода, нито други ликуиди (течности – бел. авт.) като кръв на пациента, например.

Вътрешният пласт е филтър,

осигурява антибактериалната защита

и е най-важното нещо в маската. Самите филтри са в категории от 95 до 99% предпазващи.

Вътрешният слой, който е откъм лицето, също е от нетъкан текстил, но е хидрофилен, т.е. пропуска вода. И това никак не е случайно: когато си сложите маската – вие имате изпарения от устата, слюнки, вода, понякога кихате или кашляте. Та този пласт е "длъжен" да попива тези течности така, че те да не излизат от другата страна на маската.

Има и още един елемент - наносник, който се слага така, че да предпазва от свободното движение на въздуха.

Това е конструкцията на медицинската хирургическа маска, която се произвежда и изпитва по определен европейски и световен стандарт (с документ EN 14683:2019 + AC ).Той е одобрен от CEN (международната организация по стандартизация, в която членуват 33 държави, между които и България - бел. ред.) на 19 ноември 2018 година. В този документ са посочени конструкцията, дизайна, изискванията за предоставяне и тестовите методи за медицински лицеви маски. Посочени са  и няколко европейски регламента , които трябва да бъдат спазени, за да може те да бъдат произвеждани. Спазването на този стандарт се отнася до т.н. медицинско изделие, което се контролира от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).

Съществува още един вид маски,

но те са антипрахови. Произвеждат се по стандарт  EN 149, но поради спецификата им контролът е в ръцете на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

От всичко казано до тук, става ясно, че не всеки, който е решил да се занимава с „ръчен труд“, може да произвежда маски и те да са надеждна преграда за коронавируса.

Опитахме се да разберем как и  за какъв период може да бъде организирано производство, отговарящо на всички европейски изисквания. Оказа се, че това едва ли може да се случи в рамките на няколко месеца. Но дори да се появят смелчаци, които все пак са решили да скочат в дълбокото, те със сигурност ще се сблъскат челно с милата и родна... бюрокрация.

Имаме информация, че все пак такива хора вече са се появили. Те са изпратили и своите въпроси към всички отговорни за това институции (Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция по лекарствата, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Комисията за защита на потребителите и РЗИ – София), като са се надявали на бърза реакция. Но отговорите по стар нашенски обичай, може би ще дойдат, когато пандемията приключи...

А те далеч не са маловажни

Ето защо, ще ги зададем и ние:


  • Следва ли да отговарят предпазните маски на определени европейски норми за предпазване от бактериална филтрация?  Ако  да ,  моля посочете приложимите разпоредби ?

  • Възможно ли е да се произвеждат предпазни маски от обикновен памучен плат ,   съответно от марля,  които да предпазват от бактериално проникване/защита  и съответно могат ли да се пуснат свободно за разпространение в пазарната/аптечната мрежа ?

  • Съществува или не някакъв регулаторен режим в страната, респективно в ЕС , определящ изисквания към  предпазни те  маски ,  и ако да - следва ли те да бъдат одобрени  и/или регистрирани по някакъв ред ?

  • Има ли изискване към използването на определени материали, които да предпазват от бактериална защита , включително подходящи за  пряк контакт с  лицето на използващия ?  От какви материали следва да се произвеждат?

  • На територията на Република България има ли  акредитирани  лаборатории  и евентуални Нотифицирани органи ,  които да из питат  и/или оценят съответствието на  маските за изпълняваната от тях  бактериална защита  и за изпълнение на евентуални други изисквания,  преди пускане на  същите на  пазара? Ако има кои са те ?

  • Има ли специален режим за производството и  пускането на пазара на Република България (респективно на пазара на Европейското икономическо пространство) и  по следваща  търговия (на едро и на дребно) с  предпазни антибактериални маски или режима за реализацията им е свободен?

Може би нашенските чиновници, също си стоят у дома , след обявеното извънредно положение, но няма как да няма дежурни, които да препращат подобни питания към "хоум офисите" на своите експерти, особено когато става въпрос за толкова важни въпроси.

Странно защо обаче, никой не си прави труда да се занимава с тази „проза“....?

Или казано по просто - тези, които  искат да спазят  установените законови разпоредби, действащи на територията на Република България, ще трябва да почакат.

В същото време продължава да се поддържа заблудата, че

човек, купувайки си маска от сайт за строителни материали,

задължително ще оцелее при "среща" с коронавируса.

Да не говорим, че едно посещение в големите магазини, може да ни даде ясна представа, с какво точно са „предпазени“ работещите в тях. В повечето случаи става дума за най-обикновени антипрахови маски, които защитават единствено... от ланшния сняг.

Така че оттук нататък остава открит въпроса "Кой, кога и защо не контролира случващото се у нас?" За да не се окаже, че в тези тежки - и за бизнеса, и за обикновения човек - времена, на някои им е позволено безнаказано да бъркат във все по-олекващия джоб на българина!

Facebook logo
Бъдете с нас и във