Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Натискат парламента за е-демокрация

Председателят на парламентарната Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения Гроздан Караджов и Даниела Божинова от Българското сдружение за насърчаване на гражданската инициатива се разбраха да работят за въвеждането на електронните петиции у нас.

През далечната 1215-а английският крал Джон Безземни подписва един от най-важните документи за всички времена - т. нар. Магна Харта или Великата харта на свободите, която за първи път дава право на обикновените граждани да изразяват и налагат мнението си пред управниците. Днес, точно 800 години по-късно, ние в България като че ли не сме мръднали много от онази епоха. Говорим си за обществен натиск, референдуми и петиции, но властта си прави каквото е решила и не обръща особено внимание на мнението на хората. И докато това е така, няма как да очакваме, че и у нас реално ще заработи прословутото електронно управление. Пари за него може да се харчат безчет (около 200 млн. лв. само за последната година), само че никой от големите началници не желае да се случи. Въртят, сучат, усукват и все измислят някакви пречки за пълното включване на интернет в обществено-политическия живот. 

Ето и един куриозен пример: През 2012-а Европейският парламент създаде специален портал, на който  да се инициират и подкрепят електронни петиции. По този начин непредставени обществени групи и проблеми получиха шанса да бъдат включени в политическия дневен ред. Така вече три години хиляди българи упражняват активно правото си на Европейска гражданска инициатива, като правят онлайн предложения до Еврокомисията, Европарламента или Съвета на ЕС за промени в законите или създаването на нови нормативи. Българските институции прилагат безпроблемно регламента за събиране и заверка на изявления за подкрепа, дадени по електронен път. За европейските граждански инициативи "Безусловен базов доход" и "Спри вивисекцията" Главна дирекция ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е удостоверила валидността на съответно 37 262 и 12 598 подписа на български граждани. Логично е при това положение да се предположи, че веднъж задействан този механизъм за даване на предложения и набирането на подкрепа, за тях би могъл да работи както за Европа, така и за всяка национална инициатива. Но това въобще не е така. Действащият у нас Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление въобще не предвижда възможността за електронно събиране на подписи, а с петиции на хартия може да се правят предложения до парламента и правителството само за "решаване на въпроси от национално значение", без да са дадени каквито и да било уточнения. 

На всичко отгоре процедурата е изключително тромава, тъй като изисква събрание от поне 50 души с избирателни права да основе инициативен комитет и да събере подписка в подкрепа на идеята си в рамките на три месеца. След това, ако петицията издържи проверката на личните данни в ГРАО, сезираният държавен орган има още три месеца, за да разгледа въпросното предложение. Нищо обаче не задължава институциите да предприемат каквито и да е последващи действия, поради което подписките най-често потъват в някое чиновническо чекмедже.

"Възможността да се подкрепят граждански инициативи дистанционно би вдъхнала живот на формалния инструмент "гражданска инициатива" и би подготвила хората и институциите за бъдещо въвеждане на електронно гласуване на избори и референдуми", смята Даниела Божинова, която е председател на Българското сдружение за насърчаване на гражданската инициатива. Организацията й представи през седмицата в Народното събрание проект за изменения в тази насока на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Идеята е хората да могат да правят онлайн предложения за политики и законодателни решения пред Министерския съвет или отделните министерства. Това би могло да стане чрез специално създаден за целта уебпортал, където да се регистрират инициативите и да се събира подкрепа за тях с подаването на лични данни (по примера на Британския парламент). Предвижда се дадено предложение да се приема за валидно при събирането на подкрепа от поне 12 750 души. Прагът е взаимстван от европейския механизъм за е-демокрация и отговаря на броя на българските евродепутати, умножен по 750. Възможно е обаче за граница на валидността на електронните петиции да се взема средният брой гласове за избор на народен представител в българския парламент, който варира между 12 хил. и 15 хиляди.

Проектозаконът предвижда също така публично изслушване на инициативния комитет пред сезираното ведомство, което пък ще е длъжно да представи доклад за решенията по поставените искания и мерките за тяхното изпълнение.

Председателят на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения Гроздан Караджов (Реформаторски блок) подкрепя предложението за въвеждане на електронната национална гражданска инициатива и обеща да внесе в деловодството на Народното събрание изработения от неправителствената организация проект.  По думите на Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт неговата група също ще подкрепи идеята за онлайн петиции.

 


В дъното на класациите

Европейският индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2015-а (Digital Economy and Society Index – DESI) постави България на 27-а позиция от всичките 28 страни членки. Конкретно по отношение на дигиталните публични услуги се представяме най-зле в целия Европейски съюз. Същото е положението и при т.нар. open data - ангажимента на институциите да публикуват в достъпен вид цялата информация, с която разполагат. Електронното ни правителство е поставено на 27-о място, а онлайн здравеопазването - на 26-о.


Facebook logo
Бъдете с нас и във