Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАРОДЪТ СРЕЩУ ЧЕЙНДЖБЮРАТА

На Министерството на финансите може да му излязат скъпо всекидневните измами при обмяната на валута в чейнджбюрата у нас. В момента в Софийския районен съд тече дело по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. С него една от хилядите жертви на некоректните сарафи - Марина Ангелова Иванова, търси обезщетение в размер на 11 526 лв. от бюджетното ведомство заради лошия държавен контрол върху дейността на чейнджбюрата. В споменатия норматив, който съдържа само 11 члена и не е особено популярен дори сред юристите, е записано, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконни административни актове. Предвидено е също, че обезщетение от хазната може да се иска само след отмяната на съответния акт по съответния ред. Именно такъв е случаят, с който през пролетта на 2005-а е сезиран Софийският районен съд и по който той предстои да се произнесе до края на следващия месец.
Жалбата на Иванова срещу финансовото министерство се позовава на отменения в края на 2004-а член 15, ал. 6 от Наредба № 4 на ексфинансовия министър Милен Велчев. Въпросният текст предвиждаше сключването на писмен договор в два екземпляра при обмяна на валута при курс, надвишаващ с 10% фиксинга на БНБ за съответния ден. При прилагането му обаче изгоряха маса българи и чужденци. Схемата на измамниците бе проста и поне привидно в пълно съответствие с действащата уредба. Най-често сарафите обявяваха един курс купува на таблото, но впоследствие при оформянето на договора вписваха друг (доста по-нисък), възползвайки се от доверчивостта на някои клиенти.
Неволите на Марина Иванова започват на 30 септември 2003-а. Тогава случайността я отвежда в едно от многото столични обменни бюра с намерението да обмени 2930 щ. долара. Обявеният пред входа курс купува във въпросния ден бил 1.691 лв. при фиксинг на Централната банка от 1.71 лв., разказва Иванова пред съда. Тя набързо пресметнала, че в замяна на своите 2930 долара би трябвало да получи 4 971.70 лева. На практика обаче се случило нещо доста по-различно. Когато Иванова се приближила до гишето и подала валутата, касиерката я попитала дали желае да получи българските левове в банкноти от по 50 лева. Последвал положителен отговор. Оказало се обаче, че в касата има само десетолевки и човек от охраната трябвало да осигури 50-левови банкноти. В интервала от 10-15 минути, докато той ги търсел, станала и измамата. Прилагайки стриктно разпоредбата на все още пресния тогава чл.15, ал.6 от Наредба №4 на финансовия министър (бел.а. - документът е обнародван в Държавен вестник на 8 август 2003 г.), касиерката подала на нищо неподозиращата Иванова договора за сделката и я накарала да го подпише. А след завръщането на охранителя в предварително подписаната бланка била записана сумата от 3425.17 лева.
Служителите от бюрото категорично отказали развалянето на сделката. Не дали резултат и изпратените жалби от ощетената с 1525.53 лв. гражданка до тогавашната Главна данъчна дирекция и до Комисията за защита на потребителите. По повод на подадения от адвоката й сигнал до прокуратурата за извършено престъпление държавното обвинение образувало единствено предварителна проверка. Оттам нататък липсва постановление за нейното прекратяване или пък за започване на следствие.
Принудена да търси други начини за защита на правата си, през април 2004 г. Марина Иванова оспорва пред Върховния административен съд законосъобразността на все още действащия към онзи момент текст на чл.15, ал.6 от Наредба №4 на финансовия министър. Жалбата до магистратите е мотивирана с това, че оспорваният текст противоречи на разпоредбите на Закона за потребителите и правилата за търговия, за задълженията и договорите, за мерките срещу изпирането на пари, както и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Самото дело пред ВАС се развива повече от любопитно. Въпреки че случаят е изяснен по същество през септември 2004-а, съдиите така и не се произнасят с решение в законовия срок от 30 дни. Това кара адвоката да изпрати открито писмо до посланиците на САЩ, Великобритания и други страни, в което алармира, че техните сънародници също като българите стават жертви на измами в нашите чейнджбюра. В крайна сметка вместо съдебно решение изненадващо в Държавен вестник (в брой 115 от 30 декември 2004 г. ) са обнародвани изменения в Наредба №4. Едно от тях предвижда и отмяната на текста, изискващ сключването на писмен договор за сделки,отклоняващи се с поне 10% от фиксинга на БНБ. Това обаче открива пътя на Марина Иванова за завеждане на делото пред Софийския районен съд срещу бюджетното ведомство по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Спечели ли го, примерът й може да бъде последван от всички измамени от некоректните сарафи. Държавата, естествено, ще трябва да плаща, а междувременно може и да позатегне контрола върху чейнджбюрата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във