Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАПУДРИХА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

Възможно ли е бизнесмен в България да бъде щастлив? Да, определено... ако не му се налага да плаща излишно данъци или да се съобразява с абсурдни регулаторни режими... Е, освобождаването от взаимоотношения с бирниците няма как да излезе от сферата на мечтите, но що се отнася до премахването на тежките бюрократични спънки, има лъч надежда. Няма как да не отбележим, че приемането на Закона за търговския регистър бе крачка напред в полза на предприемачите. За съжаление, както с много други неща в милата ни родина, и улеснената фирмена регистрация все още е само едно чудесно хрумване, което е много далеч от практическо реализиране.
За проблемите с Търговския регистър навярно се изписаха тонове хартия. За първоначалното му пускане и технологично обезпечаване кабинетът реши да предостави от републиканския бюджет за 2006-а допълнително 3.7 млн. лв. на Министерството на правосъдието. Наистина регистърът влезе в действие на 2 януари 2008-а, но във вид, който приличаше по-скоро на експериментален модел, отколкото на функционираща система, която да улеснява бизнеса. След пускането му всички търговски фирми трябва да се пререгистрират, като подадат документи в офисите на Агенцията по вписванията или чрез електронния портал на системата.
В момента обаче, по думите на заместник-министъра на правосъдието Илонка Райчинова, в Агенцията по вписванията работят около 50 души, като 12 от тях са назначени през последния месец. Първоначалният замисъл бе там да има поне 90-100 служители. Точно в
липсата на достатъчно персонал
се коренят някои от неуредиците, свързани с фирмената регистрация. За да се създаде ново предприятие или да се пререгистрира старо, се налага да се виси около 9-10 часа пред гишетата на агенцията, които и без това са малко. За обработката на документите пък се чака поне месец, а не както преди - около десетина дни. Министърът на правосъдието Миглена Тачева обеща преди известно време, че скоро фирмената регистрация ще става за по-малко от 14 дни, но кога ще се случи това, можем само да гадаем. Засега служителите са претрупани с работа, не могат да обработят заявленията за пререгистрация и вписване на нови обстоятелства навреме.
Само в София и Пловдив има над 400 хил. фирми. Ако те не могат да се пререгистрират, не могат да сключват и сделки. Това ще доведе до милиони загуби за икономиката и пропуснати ползи за всеки един от нас, сподели пред репортер на в. БАНКЕРЪ Мартин Димитров, заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Според данните на агенцията броят на дружествата в страната, които трябва да се пререгистрират, надхвърля 1.4 милиона.
От правосъдното министерство се оправдаха, че никой не иска да заеме вакантните места във ведомството по вписванията заради
ниското заплащане
Този проблем е на път да се реши, след като на последното заседание на парламентарната Комисия по правни въпроси от 8 май депутатите приеха на второ четене нови промени в Закона за търговския регистър. Те предвиждат служителите, които се трудят в Агенцията по вписванията, да бъдат със стаут на съдебни администратори. Според Райчинова възнаграждението, което ще получават, възлиза на 1050 лв., като осигуровките се поемат от работника, а не от държавния бюджет.
Депутатите проявиха
признаци на здрав разум
и приеха още някои възлови промени в нормативната уредба за Търговския регистър. След доста критики от представители на бизнеса бе коригиран безумният текст в Закона за счетоводството, според който всяка фирма трябва задължително да публикува в регистъра своя годишен финансов отчет до 30 юни 2008 година. По пътя на елементраната логика това няма как да стане, ако дружеството не е пререгистрирано.
Типично доказателство за тотална неграмотност! И Законът за счетоводството, и този за Търговския регистър са с вносител Министерският съвет, а между тях няма никаква връзка, коментира Мартин Димитров. Сега това изискване отпадна и фирмите, които не са вписани до 31 май на съответната година, имат право до 30 юни да публикуват финансовите си отчети чрез икономическо издание или ИНТЕРНЕТ. Иначе в рамките на три месеца от датата на пререгистрация финансовите отчети на дружествата трябва да бъдат достъпни в системата на Търговския регистър.
Освен това адвокатите ще могат да пререгистрират компании, като подават документите им със своя личен електронен подпис. Пререгистрация ще може да се прави и от лица, които имат писмено пълномощно от управителя на фирмата, без да е необходима нотариална заверка. Сега това става само лично от управителя, като изключение се прави при нотариално заверен подпис на самото уведомление за регистрация.
Депутатите решиха и да премахнат текста, който дава право на агенцията да не отговаря писмено на исканията за вписване. Ето защо те вкараха промяна, според която ведомството е длъжно с нарочно писмо да уведомява фирмите дали са вписани, или не в регистъра. Мотивите им са, че ако решението трябва да бъде оспорвано в съда, това трябва да стане на базата на някакъв документ, който да може да се обжалва.
Впрочем
абсолютната неподготвеност на правителството
за реформата с фирмената регистрация може би личи най-ясно при електронната система на Търговския регистър. На теория документите могат да се подават чрез ИНТЕРНЕТ, но на практика желаещите да се възползват от нея срещат доста трудности. Според заместник-министъра на правосъдието Илонка Райчинова обаче от 1 април електронната форма функционирала нормално. Изобщо не е ясно дали Агенцията по вписванията иска да облекчи работата си, като стимулира онлайн регистрацията, тъй като в нормативните актове този вариант не се ползва с преференции. А би трябвало... На правната комисия й отне около два часа, за да убеди Райчинова, че
таксата при подаване на заявления
по ИНТЕРНЕТ трябва да бъде по-ниска от тази при подаване на документите на хартиен носител.
Съгласно законите у нас таксите трябва да покриват само разходите за извършване на дадена услуга. Тоест, ако се плаща за приемане и обработка на документи, това включва хартията, ползването на офис оборудване (примерно копирен апарат) и т.н. В България обаче много широко е възприета практиката таксите да се определят по изпитания метод на око. Той се прилага повсеместно и така държавата събира доста пари от всички граждани. По тази причина предложих, когато заявление за регистрация се подава по ИНТЕРНЕТ, таксата да е до 50% от нормалната. Цялата администрация настръхна и каза, че не можело така, защото те си определяли таксите. В този случай трябва да похваля колегите в парламента, които със сериозно мнозинство приеха моето предложение, макар че решиха таванът да е по-висок - до 75% от нормалната такса, заяви Мартин Димитров. Зад идеята на депутата от ОДС твърдо застана дори председателят на правната комисия Янаки Стоилов. Впрочем сега различните видове дружества плащат различни такси. Например за регистрация по БУЛСТАТ акционерно дружество плаща 120 лв., дружество с ограничена отговорност - 60 лв., а едноличните търговци - 25 лева.
Във връзка с фирмената регистрация е добре да се спомене и фактът, че Мартин Димитров е инициирал подписка за
намаляване с 10 пъти на изискуемия капитал
при създаването на ново дружество. Доводите на депутата са, че в момента капиталът се внася в банката (изискването е да е над 80%), а когато излезе разрешението за извършване на дейност - се тегли. Хората трябва да могат да реализират идеите си. Уставният капитал не е гаранция за нищо, първо защото може да се изтегли и второ, защото истинската гаранция, според европейските практики, е публичността на финансовите отчети. Това е работещият модел, заяви той. Димитров посочи за пример Франция, Бразилия, Ирландия, където няма изискване за внасяне на уставен капитал. В момента за регистрация на дружество с ограничена отговорност са нужни 5000 лв., за акционерно дружество - 50 000 лева. По принцип капиталът е една от гаранциите, че фирмата разполага със средства за да посрещне ангажиментите към своите кредитори. Но това, разбира се, е така само на теория.

Facebook logo
Бъдете с нас и във