Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАП ТРЪГВА С ИНФОРМАЦИОНЕН МАХМУРЛУК

НАП може и да е част от проблема с приходите в държавата, но още не е сигурно дали ще стане и част от решението.... Така финансовите експерти коментират тръгването на Националната агенция по приходите (НАП) от 1 януари тази година, което беше съпроводено от предизвестен информационен фалстарт. Всъщност затова и прерязването на лентата на мегаагенцията засега се оценява по-скоро като символичен акт. Той стана възможен, след като в края на декември 2005 г. депутатите приеха окончателните промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Иначе юридически новородената институция съществува повече от три години и оттогава в нея работи съответният чиновнически и ръководен апарат.
Причината за апатията, с която беше посрещнат
мнимият прощъпалник на НАП
вече се коментира публично и на всички равнища - супербирникът на България тръгва без информационна система поради забавяне в изграждането на софтуера.
За неговото изпълнение след търг през 2004 г., следващ процедурите на Световната банка, беше избрана френската фирма Bull. Отпадналите кандидати от състезанието бяха гръцката Intracom и канадската Sogema. Още тогава експертите коментираха, че изборът на УС на НАП не е доста удачен. Причината е, че компанията Bull e изграждала системи основно в областта на здравното осигуряване в някои развити държави.
Докато в случая с българския НАП става въпрос за доста сложна пренастройка на хардуера и софтуера на данъчната и осигурителната администрация и за изграждането на единна хармонизирана система. Проблемът е в различния тип удръжки от доходите, които хората трябва да плащат в хазната. Примерно данъците се начисляват върху целия доход, докато за осигуровките има максимален праг. При определянето на здравните вноски пък имат значение и доходите от наеми, докато останалите осигурителни вноски зависят само от доходите от труд.
Практиката показва, че агенции, подобни на българския НАП, обикновено се изграждат в държави, в които социалното осигуряване е от типа Беверидж (т.е. по-близко до модела на социалното подпомагане, при който парите се плащат на калпак). Идеята на такива институции е да се намалят държавните разходи по администриране на приходите и да се улеснят гражданите и бизнеса. В САЩ на федерално равнище има задължителна осигуровка само за пенсия, която може да се плати един път годишно или на 12 месечни вноски, но с една декларация. Докато в България се подават отделни декларации - здравните вноски се плащат до определено число, а за данък пенсия, личните данъци и т.н. има съвсем различен режим на плащания.
Илюзия е да се предполага, че със старта на НАП
документалният батак, който тормози редовия данъкоплатец,
ще бъде сложен в ред. В оптималния вариант обединяването на осигурителната и данъчната администрация в единна агенция ще спести единствено време на гражданите и бизнеса. Сред очакваните ефекти от действието на приходната институция е и намаляване на времето за ревизии и насрещни проверки и за възстановяване на данъчен кредит. Освен това след разработването на информационна система на НАП ще могат да се издават удостоверения на момента. Ще има и нови ИНТЕРНЕТ услуги, единни декларации за данъци и осигуровки.
Надеждите на правителствените финансисти са, че НАП ще осигури повече приходи от данъци в хазната при същата издръжка и ще намали корупционния натиск заради непрекия контакт с администрацията.
В документите от времето на институционализирането на агенцията се сочи, че приходите в хазната ще нараснат с до 15-20 процента. От друга страна, харчовете на бизнеса и гражданите при работата им с администрацията ще намалеят с 30 процента. Други приблизително 80 млн. лв. ще спестят икономическите субекти само заради по-късия път по деклариране и плащане на налозите.
Изпълнителният директор на НАП Мария Мургина пък прогнозира, че
събираемостта на данъците и осигуровките ще нарасне
с 5-6% до 2009 г. и гарантира с 1 млрд. лв. повече приходи в държавната хазна. Това всъщност е число, близко до увеличението на приходите, което се отбелязва заради ежегодния ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). Тенденцията ще се усети още през 2006 г., защото технически ще могат да се засичат данъци и осигуровки чрез общата информационна система на НАП, увери Мургина.
Оптимизъм по отношение на ефективната работа на приходната институция изрази в края на миналата година и финансовият министър Пламен Орешарски. Публично той обяви, че не съществуват никакви рискове както за реалното действие на НАП, така и за приходите в бюджета.
Доколкото обаче НАП все още страда от информационна недостатъчност не е ясно как ще се отчитат ефектите от действието й. При всички случаи първите шест месеца ще бъдат посветени основно на стиковка на информационните масиви на данъчната администрация и Националния осигурителен институт (НОИ). Едва след внедряването на автономния софтуер на НАП тя действително ще стане суверенна институция и ще може да предоставя достоверни данни за дейността си, смятат експертите.
Огромен проблем е и сградата на централното управление на НАП в София на бул. Цариградско шосе. Досега се знае, че ремонтът й ще струва близо 35 млн. евро, като парите ще се отпуснат от Министерството на финансите от излишъка в бюджета. Очакванията са, че той ще приключи до края на 2007 година. В управленските среди обаче се коментира, че наскоро се е появил проблем и в основите на сградата, който ще струва допълнителни 18 млн.евро, а отстраняването му ще отнеме много време.
В този смисъл стартът на НАП все още предстои.

Историята на НАП датира от 2002 г. със затварянето на глава Данъчна политика при преговорите с ЕС. Там България е поела изричния ангажимент за информационното осигуряване на данъчната си администрация. Финансовата и консултантската помощ по разработването на проекта НАП беше осигурена от Световната банка, която отпусна заем от 31.9 млн. евро. Общата стойност на проекта възлиза на около 53 млн. евро, като част от парите са осигурени от бюджета.
Според Закона за НАП тя ще обединява и всички дейности като регистрация, контрол, събиране, ревизии и принудителни действия на базата на една интегрирана модерна информационна система. В НАП ще се плащат данък общ доход, патентен данък, ДДС и данък печалба, както и здравните и осигурителните вноски, вноските за допълнително задължителното пенсионно осигуряване на родените след 31.12.1959 г., за фонд Гарантиране на вземанията на работниците и служителите и вноските за Учителския пенсионен фонд. В приходната институция ще се подават: уведомленията за регистриране на трудовите договори, декларациите за дължимите вноски за социално и здравно осигуряване, декларации на самоосигуряващите се лица за започване и за прекъсване на трудова дейност. Според данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) плащането на данъци в банковите клонове на територията на техните подразделения е безплатно за гражданите. Държавата няма да поеме банковите такси, ако данъците се плащат в банков клон извън агенцията. От 2006 г. администрирането на местните данъци и такси се поема от общините, а със събирането на акцизите вече се занимава агенция Митници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във