Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Нахални чиновници "реституират" държавните дюни като частни ниви

Малкото останала природа по брега на нашето Черноморие, отново разпали страстите на мераклиите да я ликвидират. Единственото препятствие пред инвеститорите, вперили взор в последните нециментирани и неасфалтирани крайбрежни пространства, са дюните. От година на година апетитите към тях растат, а най-чистият вариант те да бъдат "усвоени" за туристически цели си остава заличаването им в картировъчните карти. И по-точно - "преобразяването" им селски пасища, частни ниви или пустеещи общински земеделски земи.

 

Поредният скандал гръмна преди няколко дни, когато жители на Созопол и природозащитници организираха протест срещу ограждането на част от дюните на плаж „Алепу“ и намерението на т. нар. инвеститор да строи върху тях „екокъмпинг“. Става въпрос за терен, който граничи със скандалния хотел, "преоблечен" като подпорна стена, и който попада и в Защитената местност „Ропотамо“, и в 100-метровата „Зона А“ на Черноморското крайбрежие, където е забранено да се прави каквото и да било.

И, за да бъде резилът наистина пълен, екозащитниците от "Зелени закони" са установили и доказали, че бъдещата туристическа атракция ще бъде построена върху дюни, учтиво пропуснати от картировъчните карти на района. Те вече са сигнализирали Министерството на околната среда и водите, а искането им е "семпло" - да бъде съставена експертна група, която да установи очевидното - съществуването на дюните, и да направи необходимото за предотвратяване на съсипването им. 

Любопитното в случая е, че при създаването на т. нар. инвеститор - „Еко Кемп Парадайз“ АД - през март миналата година с капитал от  234 700 лв., имотът за бъдещото екоселище е прехвърлен чрез апортна вноска от станалото скандално известното с „подпорната“ си стена  дружество „Алепу Вилидж“ АД. А това означава, че на практика става въпрос за част от терена, чиято история „БАНКЕРЪ" разказа  още през 2020 г.  в публикацията си „Казусът Алепу: Между комедия от грешки и много шум за нищо“.

С други думи, героите в този спектакъл са същите, които чрез детайлно отработена през годините схема, привидно законно първоначално придобиват терените на първа линия. До 2005 г. те са били собственост на Община Созопол и

на книга са се водили... изоставени ниви.

Сигурно с грижа за „изоставеността“ им, кметството апортира  29.171 декара в „Алепу Вилидж” АД и придобива 34% от капитала на дружеството, тъй като тази „пустош“ на първа линия е оценени на смешните 1.225 млн. лв. (т.е. по 42 лв. за квадратен метър). Другите 66% от капитала са собственост на бъдещия инвеститор  „Черноморска лизингова компания“ ЕООД.

През 2007 г., когато на власт идва небезизвестният градоначалник Панайот Рейзи, Община Созопол продава на „Алепу Вилидж” АД и различни идеални части от четири съседни имота - за „дооформяне“ на терена. Цената на сделката е 1.369 млн. лв., а резултатът - лесно предвидим: капиталът на дружеството е увеличен, а общината губи блокиращата си квота от 34% в общото събрание на акционерите. И случките започват да се случват.

На 15 юли 2008 г. "Черноморска лизингова компания” ЕООД предлага на созополския „парламент” да изкупи общинския дял в „Алепу Вилидж” на цена от  500 000 евро. Изведнъж обаче на хоризонта се появява офшорката от Белийз „Новастар холдинг”, която изкупува общинските проценти. И така до 2018 г., когато „Алепу Вилидж” АД - с надлежно написан и вписан в регистрите нотариален акт –

учредява право на строеж  в полза на „ГБС - ТУРС” АД

върху единия от поземлените си имоти. По-точно върху онези 7423 кв. м., върху които още се издига „подпорният хотел”.

Преди година, общинския съветник от Приморско Стоян Василев, купи компанията „ГБС Турс“, заедно с проекта за ваканционно селище, и похарчи 400 000 лв. уж в името на дивата природа.

А през септември 2021 г., имотът под бъдещия екокъмпинг отново сменя собственика си. Този път 100% от акциите на управляваното от  Димитър Димитров дружество са прехвърлени на столичното „Евро Проджект Консултинг“  ЕООД, собственост на Светлин Георгиев.

Новият "сайбия" изобщо не се помайва и на 13 май внася в Регионалната инспекция по околна среда и води в Бургас инвестиционно предложение за „Разполагане на преместваеми обекти в поземлен имот с идентификатор 67800.49.36 по КК на гр. Созопол, община Созопол”.

В документа е посочено, че в имота се предвижда разполагане на 15 дървени декинга с цел поставяне на палатки за отдаване под наем за екокъмпингуване, будка за охрана и санитарни контейнери с тоалетни, мивки и душове.

С писмо от 1 юни директорът на РИОСВ-Бургас определя, че инвестиционното предложение попада в обхвата на Приложение 2, към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда и подлежи на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на оценка въздействието на околната среда, т.е. задължителна ОВОС.

След проверка в администрацията на Община Созопол е установено, че главният архитект на общината

не е издавал разрешение за поставяне на преместваеми обекти.

Със заповед на директора на РИОСВ-Бургас на дружеството-инвеститор е наложена принудителна административна мярка - спиране на извършваните дейности, до провеждане на регламентираните процедури и влязъл в сила краен административен акт по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и глава втора, раздел V от Закона за биологичното разнообразие и акт за установеното административно нарушение.

В сигнала си от гражданската организация „Зелени закони“ съобщават, че след направения от тях анализ са установили, че имотът е с вид собственост „Частна“, вид територия „Урбанизирана“, НТП “За курортен хотел, почивен дом“, площ 4358 кв/м, стар номер 770, квартал 49, парцел V, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-60/04.10.2007 година, Заповед за изменение на КККР № КД-14-02-870/15.05.2012 година, до южния край на езерото Алепу.

Огромно е било  учудването на експертите на организацията, че границата на картираните дюни на този плаж в Специализираната кадастрална карта (СКК), изработена по реда на чл. 6 от ЗУЧК и приета на 14 май 2015 г. от АГКК,

свършва точно до границата на този имот,

въпреки че плажната ивица продължава още половин километър. За този половин километър обаче такава карта не е била изработена, нищо че става дума за абсолютно същата морфология и топография на терена, т.е „морски плаж“, съгласно чл. 6, ал.2 от ЗУЧК.

В допълнение те са констатирали, че в района има още няколко подобни имота до плажа, а именно – 67800.49.25, 67800.49.26, 67800.49.27, 67800.49.36, 67800.49.37, 67800.49.38, 67800.49.19, 67800.49.29.  Всички тези имоти или части от тях на ортофотоснимките „наподобяват много дюнна растителност“, съобщават от организацията. Или казано по-просто би следвало и за тях да има СКК и обозначение за „морски плаж“, съгласно чл. 6, ал.2 от ЗУЧК.

В тази връзка те апелират МОСВ да извърши теренна проверка за наличие на дюни на тези територии, с последващо възлагане на процедура за изработка на специализирана карта и включването им към морския плаж „Алепу“, съгласно Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

Какъв ще бъде резултатът, все още не е ясно. Затова пък играта със заобикалянето на закона продължава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във