Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Нагласените търгове отчаяха строителния бизнес

Завишени критерии за кандидатстване, дискриминационни условия, нереални цени и обжалване на всяка втора процедура... Такава е картинката при провеждането на обществените поръчки в строителството. За тези и за други проблеми предупредиха неотдавна от Камарата на строителите в България. Организацията настоява държавната администрация да ограничи порочните практики, които не само поставят под въпрос оцеляването на бизнеса, но и водят до забавяне на усвояването на европейските средства. Последната редакция на Закона за обществените поръчки обаче бе в края на февруари и едва ли скоро депутатите ще се навият да посегнат на тази толкова деликатна материя.


В същото време дискриминационните условия са една от най-честите причини за прахосване на държавни и европейски пари. Те водят до обжалването на редица конкурси и отлагането на строителството на обектите с около година и половина. По данни на строителния бранш 30 на сто от процедурите по обществените поръчки се обжалват, а още по-неприятното е, че почти на 100% се оспорват големите конкурси по европейските програми.


По оперативна програма Регионално развитие например са подадени около 560 сигнала за нередности, като в над 70% от случаите те се свързани с проведени търгове. Съответно над 90% от тези сигнали са основателни и възложителите, които основно са общини, са глобени с над 22 млн. лева. Въпреки че на фона на сключените досега 920 договора за над 2 млрд. лв. санкциите не са много, това е сигнал, че продължават да се търсят вратички за заобикаляне на Закона за обществените поръчки, отбелязва ръководителят на програмата в регионалното министерство Деница Николова.


Строителите са на мнение, че ако критериите и условията при търговете са ясни, обжалвания няма да има. За целта е необходимо да се приеме типова документация за строежите във водния, железопътния и пътния сектор. Така кметове, министри и директори на агенции няма да имат възможност да проявяват творчество при определянето на критериите за възлагане и изпълнение. От камарата настояват съща така за пълна публичност на процеса не само при обявяването на поръчката в регистъра, но и по време на нейното възлагане и изпълнение.


Опитът с разпределянето на средства по Регионално развитие показва, че при над две трети от нарушенията при конкурсите кметовете умишлено са заложили дискриминационни условия. Новата мода в шмекеруването са искания за сертификати по ISO, някои от които нямат никакво отношение към предмета на поръчката и са напълно излишни. Поставят се например и завишени изисквания за точно определена строителна техника, голям брой удостоверения за правоспособност за над десетгодишен стаж на ръководителя на проекта и т.н. Обществена тайна е, че това е един от работещите механизми за отстраняването на неудобните играчи в надпреварата, който напоследък се използва все по-често. Една морска община пусна търг за изграждане на велоалеи с изискване към изпълнителя да има в екипа си геолог с опит в този тип строителство, при все че такъв тип проекти са все още рядкост у нас, изтъква председателят на Камарата на строителите Светослав Глосов. Хубав пример в това отношение са и критерии, заложени в поръчката за изграждането на кучешкия приют в София. Столичната община изисква участникът да е построил три кучешки приюта за последните пет години, като задължително представи препоръки за тях, обяснява и заместник-председателят на строителната камара Венелин Терзиев. Колко такива приюти обаче има в България?


Елементарният начин да се елиминират малките играчи в строителния бранш, които и без това едва свързват двата края, е условието за оборот от над 100 млн. лв. за последните няколко години.


Друг трик, който прилагат общините, министерствата и агенциите при възлагането на обществени поръчки, е настояването за абсурдни гаранционни срокове. Според бранша няма как гаранцията на санирана сграда да е над 35 години, при условие че производителят дава срок за вложените материали от 12 години. Още по-нелепо е да се смята, че животът на пътищата може да достигне 99 години или на ВиК тръби над 50 години, при положение че много от обектите не успяват да издържат и 12 месеца. При оценката на офертите обаче възложителят дава повече точки за нереалните гаранции, правилната фирма печели, някой си взима комисионите и никой не се интересува от качеството на изпълнението. А и защо да го прави, след като ще има нов търг и съответно нови комисиони?


Заради липсата на достатъчно средства нерядко кметовете прибягват до устни договорки с близки до тях фирми. Срещу безплатно направен проект общините изготвят критериите на търговете така, че на тях да отговаря една-единствена строителна компания. Заради подобни злоупотреби най-често поръчките се обжалват или дори се отменят, казват от строителната камара. Други общини пък погазват закона, като сключват договори с фирми, които не присъстват в регистъра на строителите, независимо че това е задължително условие за бранша.


За огромната бумащина в търговете пък се говори от години, но никой от администрацията не гори от желание да я ограничи. Нелепото е, че повечето от книжата са поместени в публичните регистри и с две кликвания на компютъра може да се направи проверка, твърди Терзиев. Само че благодарение на тоновете хартия по-лесно може да се отстраняват кандидати било заради липсата на подпис на някое листче, било заради липсата на печат. А и бумагите лесно изчезват. При електронните справки и онлайн кандидатстването подобни номера от селски вечеринки не минават.


Всички тези игри и закачки обезсърчават фирмите и елиминират възможността да бъде избрана най-изгодната оферта. Колкото и странно обаче да изглежда, именно изборът на изпълнител по най-изгодната оферта и най-ниската цена са препъникамъкът за целия бранш. Тези неясни критерии дават възможност за голямо творчество при определянето на показателите от страна на възложителя и до огромна междуфирмена задлъжнялост, заявява изпълнителният директор на строителната камара Иван Бойков. Впрочем в последно време у нас уж все избират икономически най-изгодното предложение, като зад това определение почти винаги стои най-ниската цена.


nbsp;


От началото на годината са проведени над 750 поръчки за строителство. Сключените договори са 630 на обща стойност над 1.1 млрд. лева. За 2011 г. поръчките за строителство са били 14% от всички обявени в регистъра, като стойността на сключените договори е за над 2.5 млрд. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във