Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Надеждите за пари от Брюксел стават все по-илюзорни

„Проклятие е да живееш в интересни времена“. Тази мисъл изречена преди повече от 25 века от Конфуций, сякаш пасва едно към едно на ситуацията у нас днес.

 

„Проклятието“, заформено от безобразното и безнаказано управление на правителството на Борисов, бе последвано от два инфантилни състава на Народното събрание, които вместо да се вземат в ръце и да изпълнят ролята, за която са били изпратени в сградата с надпис „Съединението прави силата“, разиграха грозни сценарии, довели държавата до трети парламентарни избори за година. Последните надежди на страната ни да се хване за спасителния пояс, хвърлен от Брюксел  - прословутите милиарди, предвидени за България чрез Плана за възстановяване и устойчивост - все по-уверено... гаснат. 

Както изглежда, дори и последният вариант на въпросния план да бъде одобрен от европейските чиновници, просто ще се разминем с очакваната антикризисена финансова "ваксина", която трябва да получим до края на годината. Очакваният 13-процентов аванс от около 1.7 млрд. лв - от общо отреденото ни безвъзмездно финансиране в размер на 12.9 млрд. лв. - дори бе заложен като приход в бюджета, очевидно няма да се появи.

След като служебното правителство беше принудено да заиграе ролята на редовно, успя по някакъв начин да компенсира огромното забавяне и в края наминалата седмица най-после изпрати документа в Европейската комисия, днес дори за най-големите оптимисти вече е ясно, че европари до Нова година няма да има.

За пореден път България

не успя да влезе в ритъма на другите държави членки

на ЕС, които вече усвояват полагащите им се средства. Първо - защото не зае ясна позиция за реформите, свързани с налагане върховенството на закона. И второ - заради "повратливата" ни и крайно непоследователна позиция за спиране на въглищната енергетика като неотменна част от Зеления преход.

На формалния аргумент, с който служебният кабинет вече половин година отлага решенията си по тези въпроси - за тези "неща" е необходим парламент и редовен кабинет - май вече му се видя края: на 14 ноември избираме Народно събрание, а то - Министерски съвет. Остава обаче в сила неформалната традиция, според която веднага след влизането си във властта, българските политици тутакси забравят с какви точно обещания са убедили народа да гласува за тях.

Прекрасно ще е, ако този път да се окажем лоши пророци и нито едно от днешните ни опасения не се сбъднат. Макар че... забавянето, за което стана дума преди малко, вече почти ни лиши от първата спасителна финансова инжекция.

Приемаме, че в съдържателно отношение последният вариант на Плана за възстановяване и устойчивост е прекрасен. За да бъде одобрен от Европейската комисия обаче ще са необходими около два месеца. След това идва ред на Съвета на Европейския съюз, на който със сигурност ще му е нужен поне месец, за да даде финалното одобрение. И едва тогава - най-рано през втората половина на януари 2022 г. - България може да разчита на така лелеяния европейски аванс.

С други думи, ако еврочиновниците в Брюксел върнат плана за доработка, прецизиране и конкретизиране на дейности и разходи, спокойно можем да очакваме авансовото плащане някъде на първа пролет или в началото на активния летен сезон.

Съществува и друга опасност, която не бива да бъде подмината. Ако всичко в Брюксел е окей и спасителните 1.7 милиарда пристигнат след месец-месец и половина, за изпълнението на Плана ще е необходима желязна дисциплина и в парламента, и в изпълнителната власт.

Както обяви пред медиите миналия петък заместник министър-председателя по управление на европейските средства Атанас Пеканов, актуализираният и изпратен в Брюксел вариант на Плана за възстановяване и устойчивост съдържа

46 ангажимента за реформи и и 59 инвестиционни проекта!

Ако се съди от горчивия опит, натрупан през последните четири-пет години, и парламентарния живот, и битието на изпълнителната власт (правителство, държавни агенции и органи на местното самоуправление) финансовата дисциплина и преклонението пред закона са последното нещо, с което можем да се похвалим.

Да вземем прословутата "Зелена сделка" и броженията срещу затварянето на въглищната енергетика. Проблемът с климатичните промени и амбицията на Брюксел за декарбонизация на националните икономики е на дневен ред поне от 7-8 г. насам.

Като пълноправен член на ЕС, през 2019 г. България сложи подписа си под "Зеления пакт", в който черно на бяло е описано всичко, заради което днес миньорите, енергетиците, синдикатите и бизнеса протестират. 

Елементарната процедурна логика сочи, че "черновата" на Зеления пакт е обсъждана на най-високо ниво в структурите на ЕС поне една година преди да бъде одобрена и превърната в "белова".

Някой да разбра нещо конкретно по онова време? Ангажиментите на България да бяха пуснати за обществено или поне за професионално обсъждане? Някой да се е сетил и да е пресметнал ползите и вредите от затварянето на мините и "въглищарските" ТЕЦ-ове? Или да беше изчислил поне цената, срещу която да им ударим катинарите?

Нищо и половина. Ето защо синдикалните протести преди внасянето на Плана за одобрение са по-скоро ясен знак към всяко следващо управление, че колкото и благородни да са намеренията на Брюксел, те няма как да бъдат одобрявани тихомълком, безкритично и безропотно.

Само един пример. След срещата си със синдикатите, вицепремиерът Пеканов обясни, че крайната дата за затваряне на въглищните централи ще бъде ключова за по-нататъшните "зелени" разговори и преговори с Европейската комисия. Той посочи, че индикативните дати за България са 2038 г. и 2040 г., но намеренията на правителството са затварянето да стане не-по-рано от 2040 година.

Освен това, Атанас Пеканов обяви, че ще бъде създадено специално държавно предприятие, което ще наеме съкратените от "въглищарските райони" и ще им осигури работа под формата на рекултивация на терените и подготовката им за изграждане на нови предприятия и отваряне на нови производства.

С цел да тушира напрежението, вицепремиерът обяви, че в Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени достатъчно дейности за съкратените от въгледобивните предприятия, а бъдещите инвестиции са осигурени благодарение на Фонда за справедлив преход.

Прекрасно, но дали управляващото мнозинство, което ще състави редовно правителство след изборите на 14 ноември, мисли по същия начин?

 

Още по темата - на стр. 14

Facebook logo
Бъдете с нас и във