Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Националният одитор вдигна мерника

На прицел тази година ще са БНБ, здравната каса, НОИ и политическите партии

С около 300 проверки по-малко ще извърши през тази година Сметната палата. В представената на 15 януари програма са включени общо 510 одита, докато през 2012-а те бяха над 800. Това обаче в никакъв случай не означава, че ключовите институции ще бъдат помилвани. В списъка влизат всички бюджетни организации, в които не са извършвани инспекции повече от две години, или въобще не са били проверявани, имат много несъбрани вземания или големи задължения, управляват голям финансов ресурс или усвояват значителни финансови средства от ЕС и т.н.


Според председателя на палатата проф. Валери Димитров тазгодишната дейност на одиторите ще е много напрегната, тъй като сред приоритетните области за проверка са събираемостта на приходите в бюджетните организации, възлагането на обществените поръчки, управлението на държавното и общинското имущество, както и висшите училища. По всеки от тези проблеми ще бъдат направени и специални тематични одити, тъй като са много чувствителни области, където Сметната палата продължава да установява нарушения, обясни проф. Димитров.


Така например, конкретно за обществените поръчки ще се нищят министерствата на финансите, на регионалното развитие и благоустройството, както и това на културата. През 2012-а по тази схема одиторите извадиха немалко скандални пропуски на екологичното и образователното ведомство, така че и сега може да очакваме доста любопитни факти. Още по-интересно е да видим какво ще разкрие Сметната палата от поръчките на Агенцията по заетостта и общините Момчилград, Разлог, Ямбол, Смолян, Търговище, Ловеч и Враца, които също са включени в годишната програма. Отделно ще бъде одитирано и администрирането на приходите от местни данъци и такси и целевото изразходване на средства по бюджетът на общините Пловдив, Варна, Стара Загора, Несебър, Видин, Дупница. Тематични одити за управлението и разпореждането с имоти ще бъдат направени в Столичната община и в Асеновград. Проверка на цялостното финансово управление пък чака кметовете на Ботевград, Своге, Мадан, Симеоновград, Котел, Асеновград, Белене и други.


Инспекция на финансите ще бъде извършена и в някои институции, които през 2012-а бяха подминати. Сред тях са Висшият съдебен съвет, Върховният касационен съд, Народното събрание, Изпълнителната агенция по горите, Държавният резерв и военновременни запаси... В навечерието на предстоящите парламентарни избори ще бъдат одитирани и 18 политически партии, които получават държавна субсидия. Сметната палата ще проверява как те управляват предоставеното им имущество и каква е цялостната им финансова дейност. Ще се проучват и отчетите на регистрираните в ЦИК участници в изборите, както и план-сметката на предстоящия референдум.


Палатата е планирала и редица специфични одити, които ще засегнат разходите на Българската народна банка за 2012-а, както и формирането на годишното превишение на приходите над разходите й, дължимо към държавния бюджет. Също така ще се инспектира възникването и управлението на държавния, държавногарантирания и общинския дългове. За първи път ще се направи одит и на механизма за договаряне на болничната помощ, по който минават почти 90% от парите на Националната здравноосигурителна каса. Отделно ще се проверява и как точно е похарчен бюджета на касата. Същото чака и Националния осигурителен институт. Одит ще се извърши и на Националната служба по зърното за ефективността на контролната й дейност. Досега тази функция не е проверявана.


Големи очаквания има и към проверката на финансовото управление на държавното предприятие Радиоактивни отпадъци. От създаването му досега такава не е правена, а то разполага с бюджет от 28 млн. лв. и управлява активи за 80 млн. лева. Освен това получава и финансиране от Международния фонд Козлодуй на обща стойност 90 млн. евро.


Планира се да бъдат направени и три инспекции как се упражняват правата на държавата в търговските дружества с нейно участие в капитала. За целта ще бъдат проверени министерствата на регионалното развитие и благоустройството, на здравеопазването и на икономиката, енергетиката и туризма, които стопанисват съответно 40, 70 и 120 предприятия. Ние можем да проверяваме фирми с над 50% държавно участие и те са изключително проблематичен обект за одитиране. Там има сериозни неуредици. Икономическото министерство упражнява правата на държавата в над 120 търговски дружества в различни сфери, от които 80 са в ликвидация или в несъстоятелност. Това са огромни публични активи, за които искаме да видим как държавата упражнява своите права, изтъкна проф. Димитров.


Не е за пропускане и фактът, че през тази година в полезрението на Сметната палата са попаднали управлението и изразходването на средства от ЕС. Конкретно ще бъдат анализирани оперативните програми Конкурентоспособност, Околна среда и Регионално развитие, като идеята е да се види доколко целесъобразно се харчат парите по тях. Одиторите ще следят и за степента на готовност при изграждането на системи за управление и контрол на Структурните и Кохезионния фонд през новия програмен период.


Не на последно място, Сметната палата ще проучва как завършилите висше образование у нас се реализират на пазара на труда. Подобно нещо не е правено и целта е да се види колко ефективно е харченето на десетки милиони за издръжка на студентите. Проверката ще обхване образователното и социалното министерство, Агенцията по заетостта, Националната агенция за оценяване и акредитация, както и осем висши училища - техническите в София и Варна, медицинските в столицата и Пловдив, Аграрния университет в Пловдив, Асен Златарев в Бургас, Великотърновския университет, икономическия университет в Варна.


Истината е, че години наред държавните висши учебни заведения бяха извън обхвата на одиторите, а по думите на заместник-председателя на палатата Цветан Цветков при заверките на годишните им финансови отчети са били открити много сериозни слабости, най-вече с начина на заприходяване и управление на активите. Те се отнасят с известна академична небрежност по начина на управление и отношението си към активите, с които разполагат, а така също и с начина на събиране и управление на приходите от различни дейности. Университетите са второстепенни разпоредители към Министерството на образованието и получават много сериозни финансови ресурси, коментира Цветков.

Facebook logo
Бъдете с нас и във