Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Набуко или На куку-во лято

Мотаенето на проекта за газопровода Набуко продължава. Безсмислени срещи и декларации, търсене на нови партньори, липса на конкретни решения... Към тази категория спокойно може да причислим и срещата през тази седмица във Виена за бъдещето на тръбата, в която взеха участие министрите на енергетиката на Турция, България, Румъния, Австрия и Унгария, еврокомисарят Гюнтер Йотингер и изненадващо нашият премиер Бойко Борисов.


Идеята на провелото се съвещание бе да се потвърди силната правна основа на проекта - междуправителственото споразумение и споразумението за поддръжка на Набуко. Крайният резултат бе поредната безсмислена подрепяща декларация на министрите, която според тях ще представи в по-добра светлина замисленото начинание пред производителите на природен газ, потребителите и финансовите институции. Да, ама въпреки редицата подобни напъни досега, тръбата все така продължава да е в сферата на вероятното. Проектната компания за Набуко бе учредена още през 2004-а във Виена между австрийската фирма OMV, унгарската MOL,турскатаBOTAS, румънската Transgazи нашата Булгаргаз. Впоследствие към нея се присъедини и гермaнската RWE. И оттогава нищо.


По програма през 2014-а по Набукотрябва вече да тече газ, но към днешна дата нямаме финансиране, нямаме реализиран проект, както казва европейският комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер . За три години работа има само четири години закъснение,описа много точно ситуацията министър-председателят Бойко Борисов.


Последният фишек, който бе изстрелян, е че в момента се водят разговори за привличането на участниците в консорциума, разработващ каспийското газово находище Шах Дениз. Това са британската компания BPи норвежката Statoilс по 25.5 на сто, по 10% имат азерската СОКАР, френската Total, иранската NICO и руско-италианската LUKAgip, а девет на сто са на турската TPAO. Едва ли обаче от този храст ще излезе заек. Още през май от BP заявиха, чесе отказват от доставки на синьо гориво за Набуко, тъй като го смятат за нерентабилен. На практика същото бе потвърдено и при срещата на Бойко Борисов с британският премиер Дейвид Камърън през август.


Позицията на британците е съвсем логична, след като на Набуко вече е отредено да играе втора цигулка при доставките на газ за Европа. На срещата в австрийската столица участниците в проектната компания приветстваха подписаното на 26 юни 2012 г. Междуправителствено споразумение за Транс-анадолския проект (TANAP) между Турция и Азербайджан. Той праща Набуко в миманса и отрежда водеща роля в газовите доставки за Европа на южната ни съседка. За европейския проект остава т.нар. съкратен вариант - Набуко Уест, от българо-турската граница до австрийския разпределителен център Баумгартен при наполовина намален капацитет спрямо първоначално планираните 31 млрд. куб. м годишно.


Всъщност едва ли има по-добро доказателство за увяхването на Набуко, след като ние се превръщаме в страната, която непрекъснато натиска да има някакво развитие по него.


С моето участие на министерската среща искам ясно да заявя ангажимента и подкрепата на България за своевременното реализиране на този стратегически проект. Изпълнили сме всички критерии по Набуко, като сме ратифицирали Междуправителственото споразумение и Споразумението за подкрепа на проекта на териториите на държавите, през които ще преминава трасето на газопровода. Ако искате нашият проект - интерконекторната връзка между България и Турция, да бъде част от първия етап на Набуко, комитетът (бел. ред. - на страните участнички) може да подкрепи финансово страната ни. Ако обаче не се ангажирате, тя ще бъде построена само за аварийни нужди, преди 2018-а, с инвестиция в размер на около 100 млн. лв. от Булгартрансгаз,изтъкна Бойко Борисов.


В подобна идея, лансирана още от предишния министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, безспорно има логика. Така и така ще изграждаме интерконектор с Турция и би било добре да се използва оптимално капацитета му, а не да се пази само за случаи на криза.


Всички надежди Набуко да го бъде сега са съсредоточени в консорицума Шах Дениз. Очаква се през лятото на 2013-а да се вземе окончателното инвестиционно решение за избор на маршрут на допълнителните количества синьо гориво, които ще бъдат добивани от находището в Каспийско море. В съкратения си вариант Набуко бе избран като потенциален вариант за износ на азерския газ, но има и още един конкурент - тръбопровода TAP, който ще преминава през Гърция, Албания и Италия. И победител ще стане този от двата проекта, който предостави най-солидни гаранции, че ще функционира реално до началото на експлоатацията на Шах Дениз - 2, която ще започне в началото на 2016-а. Ако обаче се запази сегашното темпо на работата по Набуко, той просто няма как да се вмести в тези графици. И ще го видим реализиран на кукуво лято.

Facebook logo
Бъдете с нас и във