Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

На летището се хванаха за косите

Борбата за надмощие между операторите, заети с наземното обслужване на софийското летище, заплашва да предизвика неприятности не само у нас, но и да стигне до Брюксел. Макар и да изглежда малък, българският пазар съвсем не е за пренебрегване. За 2012-а през столичния аеропорт са преминали близо 3.5 млн. пътници, а всяка седмица на него кацат по около 550 полета, или общо 28 600 за година.


За хората, както и за машините, е необходимо обслужване - товарене и разтоварване на багаж, карго и поща, почистване на самолетите, администриране на екипажите, процедури срещу обледеняване през зимата, осигуряване на влекачи, контрол по натоварването и баланса на въдухоплавателното средство, зареждане с гориво... Всичко това се осигурява от три фирми и е свързано с пари.


Един от глобалните лидери в сектора - швейцарската Суиспорт, държи около 30% от пазара чрез българското си дружество, гръцката Голдеър Хендлинг контролира други 25 на сто, а останалият дял се пада на оператора Летище София ЕАД с уговорката, че в него влизат и самолетите на България Ер, която се обслужва сама. Стагнацията на авиопазара през последните години обаче, както и оттеглянето на някои авиокомпании от страната (унгарската MALEV и чешката CSA)доведоха до намаляване на приходите и размяната на удари под кръста.


През седмицата от Суиспорт изненадващо обявиха, че са подали две жалби в Комисията за защита на конкуренцията. Първата е за нелоялни търговски и ценови практики от страна на Голдеър Хендлинг и дъмпинг.


Когато предлагаш качество, то си има цена. Не ни разбирайте неправилно - ние сме за конкуренцията. Но загубихме двама клиенти заради това, че на единия му предложиха тарифи за наземно обслужване, които бяха с 60% по-ниски от нашите, а за другия офертата бе половин година безплатно обслужване. Това според мен е дъмпинг и затова подадохме жалба, заяви Марк Скинър - старши вицепрезидент на Суиспорт за Северна Европа и член на борда на Суиспорт - България. Той посочи също, че междувременно гръцката фирма работи на загуба и затова лицензът й би трябвало да бъде отнет. Наистина, справка в Търговския регистър показва, че финансовото състояние на Голдеър Хендлинг съвсем не е цветущо. Според последния й публикуван отчет за 2011-а тя е регистрирала загуба от над 2 млн. лв., а през 2010-а е била на минус 962 хил. лева.


По-странното в случая обаче е друго. Разходите на дружеството за суровини и материали за 2011-а са били 413 хил. лв., а за външни услуги са платени близо 2.3 млн. лв., при положение че година по-рано за същото нещо е похарчена почти четири пъти по-малка сума. Къде са отишли тези средства може само да предполагаме, но ще е интересно да се види отчетът на Голдеър Хендлинг за 2012-а.


Колкото до отнемането на лиценза на гръцката фирма, наистина, за да получи едно дружество лиценз за наземен оператор от Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация, е необходимо да отговаря на условието за финансова стабилност. По закон финансово стабилно е лице, за което в резултат на анализ и оценка на представените баланс, отчет за приходите и разходите и отчет за паричния поток, заверени от регистриран одитор, се установи, че е в добро финансово състояние, платежоспособно е и може за осигурява необходимите финансови средства за осигуряване на безопасността на полетите. Но това е само едно от изискванията - останалите са да има квалифициран персонал и техника.


Според одобрената процедура за лицензиране главният директор на въздухоплавателната администрация може да отнеме лиценза за наземно обслужване, ако операторът е обявен в несъстоятелност или ликвидация, което при Голдеър Хендлинг не е налице.


Другата жалба, която е подала Суиспорт в КЗК, е заради съмнения за доминираща пазарна позиция на Летище София АД. Дружеството на практика администрира аеропорта, т.е. задава правилата за останалите играчи, в същото време е летищен и наземен оператор и обслужва технически цялата инфраструктура на летището. Така то получава и сериозно финансово предимство пред конкурентите си, тъй като реално няма разходи нито за оборудване, нито за каквато и да било инфраструктура на самото летище за тази си дейност, обясни изпълнителният директор на Суиспорт България Фернанд Щауфер.


И по двата казуса КЗК вече е започнала дела и предстои да се произнесе по тях. Швейцарската компания обаче се е подсигурила и е информирала (засега) неформално за ситуацията и Европейската комисия. От там пък са уверили, че внимателно ще следят развитието на спора и ако е необходимо, ще се намесят по-активно.


Ако не бъдат предприети нужните мерки, жалбите бъдат неглижирани и нелоялната конкуренция продължава, което е най-лошият възможен сценарий, ще бъдем принудени да напуснем българския пазар, предупреди Марк Скинър.


Съвсем друг въпрос е защо на нашето летище има цели трима оператори, при положение че във Франкфурт, където минават по 55 млн. пътници годишно, те са само два? Ограничената инфраструктура на терминалите на софийския аеропорт изобщо не позволява оптималната работа на опериращите компании. Конкретно терминал 2 е построен и пригоден за работата на две обслужващи фирми -има две багажни ленти и също толкова багажни помещения. А те на практика са четири (заедно с България Ер), като всяка от тях има свое собствено оборудване. Това води до усложнения и до увеличаване на рисковете за забавяне на багажа, на полетите, до хаос в разпределянето на багажа, като не е изключено да се стигне дори до нарушаване на сигурността.


От Суиспорт смятат, че това, което трябва да се направи сега, е Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация да провери дали всички наземни оператори изпълняват правните изисквания за запазване на лицензите си и по-специално - дали тяхното финансово състояние покрива съответните изисквания.


Другата стъпка е управляващите ясно да осигурят разграничение в дейностите на Летище София АД по управление на инфраструктурата и администрацията. Както и да обърнат специално внимание дали наземните дейности са обособени в отделно юридическо лице, каквито са изискванията за страните членки на Европейския съюз. Наложително изглежда и прецизирането на броя на компаниите, предоставящи наземни услуги на столичния аеропорт чрез прозрачен процес, одобрен от Брюксел.


В последна сметка предстои да видим дали ще загубим един сериозен инвеститор и дали ще си навлечем поредното дело от Брюксел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във