Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

На къмпинг по български

Антични тоалетни и бани без топла вода посрещат наши и чуждестранни туристи

Въпреки набъбналото самочувствие на българския туризъм през последните години още сме на светлинни години от държави, които нямат толкова красива природа като нашата, но пък я използват далеч по-добре. И докато с някои хотели можем да се пъчим пред чужденците, то местата за почивка на открито - с палатка, каравана или кемпер, у нас изобщо не могат да се сравняват с европейските. И като брой, и като качество губим не само от Австрия, Швейцария, Франция, Италия, но дори и от съседките ни Гърция, Турция и Хърватия.


nbsp;


По данни на Българската асоциация по алтернативен туризъм у нас сега работят 53 къмпинга. Почти половината от тях са по Черноморието, основно южното, а по-популярните са Златна рибка, Градина, Смокиня,Кавацикрай Созопол, Юг, Арапя, Корал, Силистар и т.н.


Други места от десетилетия вече не работят и са загубили предишния си облик, опустели след приватизацията им. За сравнение само през 80-те години броят на къмпингите в България е бил между 110 и 120, обясниха за в. БАНКЕРЪ от пресцентъра на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. София например е една от двете европейски столици, в която няма къмпинг. Причини за това са високите цени на земята в района, което прави подобна инвестиция изключително рискована. Втората е Брюксел, която е политическият център на Европейския съюз и по обясними причини хотелите там са по-предпочитани за отсядане.


Бившият къмпинг Врана, намиращ се на изхода на София в посока Пловдив, сега се използва за настаняване на служители на частна фирма. Той е типичен пример за безплодната българска приватизация, при която вместо да се развиват обектите, които държавата не може да стопанисва, те се разпродават на безценица, занемаряват се и въобще спират да носят приходи на хазната.


Изключение от общата картинка правят няколкото стегнати от чужденци или новопостроени къмпинги. Такъв е например Велико Търново, открит преди три години от семейство англичани в търновското село Драгижево. Той е един от малкото образцови в страната.


И макар да се твърди, че хората, търсещи алтернативен начин за почивка сред природата, нямат нужда от кой знае какви удобства, то за чуждестранните къмпингари това правило не важи. Под къмпинг в Западна Европа, а и в южните ни съседки се разбира туристите да имат поне елементарни удобства като чиста баня и тоалетна, електричество, кухня, перално помещение и топла вода. У нас обаче


липсват дори санитарни условия

а базата не е ремонтирана над 30 години. Обяснението за това е абсолютно нелепо: липсата на достатъчно средства за ремонти. Новите собственици пък обвиняват туристите, че не пазели уж обновената база. Има и такива, които твърдят, че държавата правела невъзможно изграждането на нормални условия заради неуредени документи и разрешителни. Такъв например е случаят с къмпинг Силистар, който попада в община Царево, където няма дори баня и тоалетна. Оправданието е, че той се намира в природен парк и там не е позволено да се прекарат ток и вода. От години


нелегално работи и Крапец

nbsp;


в района на община Шабла, която не може да разреши спора около собствеността на терена. Заради реституцията на земите много от местата по Черноморието имат по няколко собственици и се случва един турист да плаща на три каси - веднъж за нощувка, втори път за паркинг и трети път за използването на банята и тоалетната, разказва за в. БАНКЕРЪ Веселин Вълев от най-популярния сайт за къмпингуване - camping.bg.


Освен проблема с лошата хигиена у нас липсват и подходящи паркинги за каравани. Повечето къмпинги са правени преди повече от 30 години и въобще не са пригодени за съвременните кемпери, с които пътуват хората из Европа. По тази причина много от групите избират да


нощуват на ТИР-паркинги

или до стадиони, хотели или бензиностанции, където има обособени места за паркиране.


Впрочем подобно на хотелите и къмпингите попадат в различни категории, само че те могат да имат една или две звезди в зависимост от предлаганите условия за спане. Решението с колко точно да бъдат окичени взимат кметовете на общините. По данни на икономическото министерство обаче от всичките 53 действащи къмпинга с категория са едва двадесет. Отново кметовете заедно с Комисията за защита на потребителите са натоварени да правят проверки за това как се спазват изискванията на съответната категория. Оказва се обаче, че заложените стандарти имат по-скоро пожелателен, отколкото задължителен характер. От ведомството на Делян Добрев обясниха за БАНКЕРЪ, че се подготвят промени в Закона за туризма, които да уредят изпълнението на съвременните изисквания за функциониране на къмпингите, както и възможността те да получат и по-висока категория от три звезди. Какви условия ще трябва да предложат за целта обаче все още не е ясно.


Иначе сега повечето къмпинги у нас са оценени само с по една звезда, като в най-ниската категория попадат и едни от най-посещаваните - Градина, Смокиня и Златна рибка край Созопол. За разлика от условията в тях обаче,


цените са повече от европейски

Една вечер на палатка в Златна рибка например струва между 25 и 35 лв., а за каравана цената варира от 30 до 50 лв. в зависимост от това колко близо до морето се намира. Няколко километра по на север в Градина за това удоволствие се плаща още по-скъпо между 36 и 66 лв., а за каравана - между 50 и 60 лева. Така на практика почивката на каравана за целия сезон излиза над 3-4 хил. лева.


Далеч по-евтини са нощувките на палатки в нетолкова популярните места, където може да се отседне за 7-8 лева. С кемпер пък цената е между 20 и 30 лева. Заради липсата на условия и изкуствено завишени цени през последните години все повече хора търсят единение с природата в Гърция, Турция и Хърватска, където условията са в пъти по-добри, а цените често са по-ниски от българските. Нощувка на палатка в Гърция например струва 8-10 евро, а за кемпер до 20 евро.


Важно е да се отбележи, че макар и немного популярно къмпингуването е доста по-доходоносно. Един турист от този тип у нас оставя 2-3 пъти повече пари в страната, отколкото тези в лъскавите хотели на Черно море. Друго преимущество е, че парите им стигат до много повече хора от регионите, които развиват малък бизнес, докато масовите посещения отиват в графата ол инклузив и цялата печалба е за хотелиера. Има и друго - освен плажове къмпингарите посещават и културни и природни забележителности в цялата страна.


Нелепото е, че за разлика от чужбина, където тази ниша отдавна е добре развита индустрия с милиони нощувки годишно, у нас къмпинг туризмът напоследък е напълно игнориран и за неговото развитие не се прави абсолютно нищо. Това показва и европейската статистика, според която по този показател страната ни изостава не само от съседна Гърция, но и от Сърбия, където в последните години много хора почиват на дунавското крайбрежие.


Въпреки харчените от държавата всяка година милиони левове за реклама на туризма ни, тази ниша въобще не се популяризира. Показателно е, че националният туристически портал www.bulgariatravel.org,който тръгна през миналата година, отделя на къмпингите едва няколко реда, в които няма дори един адрес или телефон. От икономическото министерство обясниха, че все пак страната ни се популяризира чрез рекламни материали на някои от най-известните къмпинг изложения в Германия, Дания и Холандия и Франция.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Какво казва Евростат


Докато в България нощувките в къмпинги са под 5% от всички, то в Австрия годишно те достигат до 18.6%, сочат данните на Евростат за туризма в Европа. В Белгия и Чехия нощувките в къмпинг са над 10 процента. В Холандия - над 25 на сто, а в Швеция - над една трета, докато в Дания и Франция това е преобладаващата форма на туризъм и достига над половината от всички нощувки. В Австрия има над 320 къмпинга, като тези по Дунав обикновено се запълват за месеци напред през пролетта и лятото. Швейцария също може да се похвали с приблизително толкова места за почивка сред природата, като трябва да се отбележи, че в по-голяма си част те са в зимните курорти. В Гърция къмпингите вече надминават 350, а в Хърватия са над 200. Рекордьор в това отношение Франция с над 11 хиляди къмпинга.


Ако не друго то страната ни може да бъде транзитна дестинация за западните къмпингари на път за Гърция и Турция. В този смисъл инвестицията в къмпинг в близост до исторически или природни забележителности би била успешна. Такива примери вече има - къмпингите до Белоградчик, Велико Търново и Рилския манастир, където този тип туризъм продължава да е изключително популярен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във