Банкеръ Daily

Управление и бизнес

На енергийно бедните само зелен преход им липсва

Евроинституциите поставят все по-високи климатични цели. Те постигнаха споразумение за намаляване на нетното количество емисии парникови газове с най-малко 55% през 2030 г. спрямо базисната 1990 година. Богатите страни обявиха, че целта е постижима, а държавите от Централна и Източна Европа, които и без това трябва да догонват, са изправени пред енергийна бедност. 


Помощта от Брюксел е гарантирана, но крайно недостатъчна за компенсирането на поетапния отказ от въглищата и от газа, ако не бъде признат за преходно гориво. Оказа се, че в националните планове за възстановяване и устойчивост, чрез които държавите членки на ЕС доказват и заявяват намеренията си за реформи до 2026 г., трябва да доминират зелените инвестиции и цифровизацията. Крайният срок за предаване на тези планове в Еврокомисията е 30 април.

Механизмът за възстановяване и устойчивост (от нещо ще дойдат парите за зелените политики) е с бюджет от 672.5 млрд. евро и е част от одобрения през юли Възстановителен план, разполагащ общо със 750 млрд. евро. Тези средства би трябвало да облекчат усилията на държавите членки за ликвидиране на икономическите и социалните последици от COVID пандемията, да осигурят прехода към екологично чисти икономики и да гарантират устойчивост на производството. 

Централна и Източна Европа са най-застрашени

Чехия, например, вече предупреди, че трябва да получи сериозна подкрепа, за да премине към възобновяеми източници. Експерти обявиха, че докато чешките райони за добив на въглища доставят топлина и електричество на цялата страна, енергийната бедност в тях е факт и много често жителите им не могат да си позволят отопление на собствените си домове. Според премиера Андрей Бабиш обаче правителството все още не може да се ангажира с конкретни срокове за стартиране и приключване на прехода.

"Енергийната бедност се причинява главно от неефективни сгради и уреди, ниски доходи на домакинствата, високи разходи за енергия и специални нужди на потребителите“, коментира енергийният експерт  Радек Тахал и подчерта, че този проблем не засяга големите градове, а по-слабо развитите региони, особено районите за добив на въглища. 

Подобна е ситуацията в Полша, Словакия, Унгария, Хърватия и Словения. Безспорен лидер в тази категория е България, защото близо 40% от домакинствата не отопляват достатъчно жилищата си. А на другия полюс е Швейцария, където с този проблем се сблъскват едва 0.3% от хората.

"Тези страни, не успяват да се справят с широко разпространената енергийна бедност - те дори не са близо до постигането на минималния минимум на ЕС“, казва експертът от чешка НПО Марта Майерс-Лоу. 

Проблемът се задълбочава 

През седмицата Прага обяви, че ще изправи Полша пред Съда на ЕС заради незаконен добив на въглища в мината "Туров". Според Европейското бюро за околната среда това ще бъде първият случай в историята на ЕС, в който една държава членка съди друга по екологични причини.

Мината за кафяви въглища “Туров”, която се намира на границата между Полша, Чехия и Германия, тормози местните граждани, защото качеството на въздуха в района е много лошо. Най-голям проблем обаче е водоснабдяването в чешките погранични села. През март 2020 г. полските власти решиха да удължат живота на мината до 2026 г., игнорирайки критиките и притесненията на чешките власти и на Брюксел. 

Очаква се страната да получи милиарди евро, за да се отърве от въглищата, но властите във Варшава продължават да инвестират в твърдо гориво. Миналата година Полската минна компания разкри нов блок в завода “Туров”, като предвижда  да удължи живота и на въглищния завод в Белхатов.

По всичко личи, че  преходът към нисковъглеродна икономика ще бъде изключително труден и ще покаже още повече неравенствата между страните от блока. Този преход ще предизвика напрежение между държавите, което - в комбинация с брюкселската бюрокрация - може да потопи милиарди евро в неефективни програми и реформи на хартия. Още повече, че някои държави, сред които и България, все още не са разрешили битовите си неуредици като адекватно отопление на жилищата.

Според последния доклад на швейцарския портал Nau.ch, през зимата общо 30 милиона европейци са мръзнали поради невъзможност да отопляват  жилищата. Най-силно са били засегнати хората в България, Литва, Гърция, Португалия и Кипър. 

По данни на Европейската комисия годишните енергийни разходи в ЕС се движат между 500 и 2300 евро на домакинство, като най-масовата средна цена на електричеството, газта или твърдото гориво е 870 евро. Най-бедните домакинства в Швеция отделят 3% от общите разходи за енергия, докато в Словакия този дял е над 23 процента.

България отделя 2 млрд. лв. за зелен преход

На 22 февруари вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че над 2 млрд. лв. са предвидени за технологична модернизация, зелен преход и дигитализация на малките и средни предприятия: 900 млн. лв. - по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, а останалите 828 млн. лв. са допълващо частно съфинансиране. 

Други 2.4 млрд. лв. са предвидени като допълнителна подкрепа за въглищни и въглеродноинтензивни региони. Дончев уточни, че в момента се водят преговори към областите, одобрени като допустими по Фонда за справедлив преход - Стара Загора, Перник и Кюстендил - да бъдат включени още Хасково, Сливен, Ямбол, Ловеч, Търговище, Варна, Бургас и Габрово .

Остава да се надяваме, че огромната сума ще бъде разпределена разумно и ще подпомогне реално прехода към съвременна енергетика, а няма да отиде за стиропор и газова инфраструктура, която скоро може да се окаже ненужна. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във