Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НА БОЛНИЦИТЕ МАСОВО НЕ ИМ ПУКА ЗА АКРЕДИТАЦИЯТА

От многобройните модели за оценяване на медицинската дейност засега в България е неизбежна само акредитацията на лечебните заведения. Процедурата в повечето европейски страни обикновено завършва с връчване на сертификат, който удостоверява пред пациентите, болничния персонал и обществеността доброто ниво и качеството на предоставените услуги. Освен това акредитираната болница може да сключи договор с институция за извършване на медицинските дейности и да получава заплащане от обществения сектор. Подобни идеи имаше и у нас, когато се въвеждаха здравноосигурителният модел и акредитацията. Но в последния Национален рамков договор думата акредитация изобщо отсъства.
Според статистиката през първия етап (май 2001 г. - декември 2003-а) в нашата държава са акредитирани 333 лечебни заведения, от които 244 болници и 89 диагностично-консултативни центъра. По-късно Законът за лечебните заведения бе променен, с което обхватът на акредитация бе разширен. На подобна оценка вече подлежат и диспансерите, центровете за трансфузионна хематология, домовете за медико-социални грижи, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, медицинските и стоматологичните центрове, тъканните банки. През 2005-а пък започна повторна акредитация на онези лечебни заведения, които първи бяха получили оценки. Принципът бе като при хотелите да се дават от 0 до 5 звезди. А през януари тази година Акредитационният съвет към Министерството на здравеопазването отчете, че от всичките 1722 болнични заведения в страната, подлежащи на акредитация, заявления са подали едва около 15 процента. И то при положение че укрепването и институционализирането на процеса е сред изискванията на Световната банка за провеждането на реформата в здравния ни сектор.
Шефове на болници, диспансери и лаборатории изтъкват, че процедурата отнема време и средства и най-важното - не им носи нищо. Първоначалните предложения да се въведе диференциация на заплащането от здравната каса според акредитационната оценка така и не се осъществиха. Повечето експерти смятат, че цената на здравните услуги трябва да бъде обвързана с качеството, но българската система за оценката му чрез акредитация сериозно се разминава с европейските стандарти. Тя по-скоро оценява възможностите на лечебното заведение, отколкото мениджмънта. Затова е необходимо да се търсят други механизми за оценка на качеството.
Неотдавна в София бе представен моделът за определянето на кредитен рейтинг и в областта на здравните заведения. Предимствата му са много, тъй като класацията при него не е ограничена от стандартите и надскачането им винаги може да се отчете. Освен това обективността и независимостта са гарантирани от факта, че оценката се дава не от експертите, посетили болницата и проверили на място условията на работа и лечение, а от друга комисия въз основа на доклад от 40-50 страници. Ползите са безспорни и много специалисти са убедени, че ако се прибегне към определянето на кредитен рейтинг за редица от лечебните заведения, резултатите ще са доста по-различни от акредитационните. Всъщност точно това може би е и основната причина никой да не се натиска за подобно оценяване.
Ако говорим за държавни или общински заведения, акредитирани от техния собственик, значи говорим за една илюзия. Акредитацията трябва да бъде предшествана от еднакво финансиране и от приватизация на дейности. Преструктурирането на болниците ще направи заведенията равнопоставени и тогава можем да говорим за по-реална и по-ефективна акредитация, отбелязва доц. Атанас Щерев - заместник-председател на парламентарната Комисия по здравеопазване. В същото време той предлага да се обмисли дали да не се промени статуквото и министерството да продължи да извършва акредитация на сградите и апаратурата, а оценката на дейността да се възложи на друга институция.
Така или иначе, от началото на годината болниците настояват за различно заплащане съобразно своята акредитация и своето комплектуване. Заплащането обаче по клиничните пътеки е еднакво. Според мен това не е много правилно, защото се ощетяват клиниките с високотехнологични дейности. За съжаление, ако сега погледнем болниците с най-голям поток от пациенти, ще видим, че точно те имат най-големи дългове. Очевидно там, където сме постигнали високо качество на медицинската услуга, е необходим голям финансов ресурс. Заради еднаквото финансиране е твърде възможно да се допусне срив именно в болниците с висок обществен рейтинг и качествено лечение, е мнението на заместник-министърът на здравеопазването д-р Матей Матеев. Според него кредитният рейтинг може да е допълнение към акредитацията, стига мениджърите да не се объркат от многото модели на оценка. В този смисъл изглежда че е по-уместно да се говори за рейтинги по области, тъй като политиката на здравното министерство, съобразена с изискванията на Европейската общност, е насочена към изграждане на здравна карта в шестте региона на страната.
През последните години интерес сред търговските дружества, работещи в областта на медицината и здравеопазването, предизвиква системата за управление на качеството, известна като ISO 9001:2000. Но засега лечебните заведения у нас, притежаващи този международен сертификат се броят на пръсти - Университетската болница Св. Екатерина, неврологичната и хирургичната клиника на Царица Йоанна, специализираната по неврология и психиатрия болница Св. Наум, многопрофилната Д-р Атанас Дафовски в Кърджали и онкодиспансерът във Варна. Същевременно ISO 9001:2000 отваря врати към Европа - както по отношение на пациентите, така и за привличането на инвестиции от еврофондовете.
Очакваме в бъдеще здравноосигурителните дружества в Евросъюза да покриват полици в България, да има медицински туризъм, да привлечем пациенти от развити страни, където листите на чакащите пациенти са дълги, казва заместник-министър Матеев. За целта обаче българските лекари ще трябва да се ориентират към международно признатата система на оценка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във