Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НА БИЗНЕСА С ЛЕКАРСТВА СА МУ ТЕСНИ ЗАКОНОВИТЕ РАМКИ

Веригите от аптеки в страната станаха пословични със своята изобретателност. Опре ли въпросът до пари, те ловко заобикалят не само правилата за лоялна конкуренция, но и законовите разпоредби. За никого не е тайна, че на много места медикаментите се продават на производствени цени, за да се подбива пазарът. А собствениците на повече от една аптека отдавна са измислили как да прескочат новото изискване само магистър-фармацевтите да имат право да притежават такива обекти, и то само един. Най-новата мода в бизнеса с лекарства обаче е насочена към завземането на територии и печеленето на клиенти в малките градове и се осъществява под интригуващото наименование рекламни пунктове за продажба на медикаменти.
Разбира се, изобщо не става въпрос за аптеки, тъй като регистрацията им е сложен процес. Собственикът трябва да намери помещение под наем, да го оборудва с необходимия инвентар за съхраняване на лекарства, да закупи оборудване, да наеме персонал и накрая да плати 5000 лв. за разрешението да търгува на дребно и още около 2000 лв., за да регистрира цените, на които ще продава лекарства (според Тарифата за таксите, събирани от здравното ведомство). Вместо да ходят по мъките и да дават грешни пари, по-хитрите в бранша минават тънко, като се снабдяват само с компютър, бюро и служител, склонен да се труди срещу минимална работна заплата. Всичко това се разполага в стаичка на ключово място в съответното селище, обозначено като Рекламен пункт - АПТЕКА. Не рядко върху табелата се посочва и името на веригата, защото е популярно и привлича допълнително клиенти. Накрая се подреждат брошури, информиращи за възможността да се ползват услугите на пункта и търговията започва.
Смисълът на цялата тази организация е да се събират поръчки за доставка на лекарства, предимно плащани от здравната каса. Така се спестява необходимостта пациентът или негов близък да бие път до големия град, където аптеките са по-добре снабдени. Въпросните обекти се откриват предимно в селца и по-откъснати населени места, където преобладават възрастните хора, нуждаещи се по-често от лекарства, като цените също са съобразени с обстоятелствата и обикновено са близки до заводските. Привлечени от изгодните условия, болните оставят рецептите и рецептурните си книжки в рекламния пункт и предварително заплащат стойността на предписаните им медикаменти. В рамките на 24 часа търговците отскачат до най-близката аптека в областта, изпълняват рецептите и доставят поръчката обратно на клиентите. По този начин се отчитат допълнителни приходи, без да се разкриват нови аптеки.
Според Българския фармацевтичен съюз поне от година тази практика се използва от варненския фармацевтичен бос Веселин Марешки, собственик на веригата аптеки Марешки. Той се прочу по време на кандидаткметската кампания през миналата година с обещанията си да осигури безплатни лекарства на всички, които дадат гласа си за него. В началото на ноември 2007-а икономическа полиция започва проверка по сигнал на регионалната колегия на фармацевтичния съюз в Силистра за незаконна продажба на лекарства в неоторизирани за целта обекти с надпис Рекламен пункт - аптеки Марешки. Правоохранителните органи установяват, че в Тутракан и в Дулово рецепти и рецептурни книжки на пациенти са се събирали в магазини (за парфюмерия и козметика) на Варнафарма Холдинг ООД, собственост на Марешки (който държи 50% дял), съпругата му Светлана (40%) и майка му Веска (10%). Твърди се, че клиентите не само са заплащали предварително поръчаните лекарства, но са попълвали и писмена молба те да бъдат закупени от аптека Марешки в Силистра. След което, по вече описаната схема, на следващия ден са получавали медикаментите и рецептите си. Районната прокуратура обаче не успява да засече самите лекарствени продукти в магазините на Варнафарма Холдинг и не образува досъдебно производство. Решението се обжалва от регионалната фармацевтична колегия, но Окръжната прокуратура в Силистра също отказва да се заеме с проблема поради липса на достатъчно доказателства.
Ръководството на фармацевтичния съюз в София се опасява, че обхватът на незаконния бизнес на Марешки излиза извън границите на Силистра, тъй като чрез Варнафарм Холдинг той притежава мажоритарните дялове в още девет фирми, в чийто предмет на дейност влиза и търговия на дребно с фармацевтични стоки. Съдейки по данните в информационната система Дакси, това са Русефарма, Разградфарма, Софифарма, Добричфарма, Троянфарма, Лиафарм, Аксаковофарма, Шуменфарма и Вивас Еър. Марешки е собственик и два медицински центъра във Варна - Младост и Младост - М, които работят тясно със Службата по трудова медицина в града. Рекламна брошура на Аптеки Марешки уведомява всички пациенти, че ако предприятието, в което се трудят, има договор със споменатата служба, ще получат индивидуална карта за 5% отстъпка в обектите на веригата в цялата страна. Пестете за вашето здраве! Станете наш абонат!, призовава листовката.
Във фармацевтичния съюз все по-често се получават сигнали от регионалните му структури, че починът става популярен и сред други собственици на аптеки. Фармацевт от Дебелец например се е оплакал, че в обект на ул. Дончо Хаджиев в града, който не е обозначен като аптека, се раздават лекарства и се изпълняват рецепти на здравната каса. При това от хора, които не са магистър-фармацевти. Справка в регистъра на лицензираните аптеки на здравното министерство показва, че в Дебелец има само една законна аптека и тя не е на посочения в сигнала адрес.
Според съюза на фармацевтите подобна практика съществува още Мездра, Криводол и Враца. Естествено, открили удобен начин за допълнителни печалби... Лошото е, че болни в посочените градове се обслужват от некомпетентни лица и не са защитени от опасни грешки. Никой не може да им гарантира, че рецептата им няма да бъде сменена с тази на друг или че лекарствата им няма да бъдат объркани. А колкото до рекламния пункт, той с лекота просто може да изчезне, все едно никога не е съществуват.
Не по-малко притеснително в случая е, че въпросните обекти не подлежат на проверка от Изпълнителната агенция по лекарствата, Районните центрове по здравеопазване и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, защото не са лечебни заведения в системата на здравеопазването (каквито са лицензираните аптеки). Те не фигурират в никакви регистри и нарушават куп закони заедно с издадените към тях наредби. Прескачат се закона за лекарствата, за здравето, за защита на потребителите, за конкуренцията, както и Наказателният кодекс, който осъжда всяка професия или дейност, упражнявана в нарушение на установения ред.
Заради разпространяващата се порочна практика фармацевтичният съюз е изпратил писма до всичките си регионални структури с молба да съберат подробна информация за рекламните пунктове за продажба на лекарства в различните райони на страната. След обобщаването й тя ще бъде предоставена на главния прокурор с искане за образуване на щателна проверка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във