Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Мъртво вълнение в европроектите ни

Че водните проекти по оперативната програма "Околна среда" цъкат като истинска бомба, писахме още през октомври 2012-а. Половин година по-късно отново сигнализирахме, че сме на прага на експлозия, която неминуемо ще доведе до огромна задлъжнялост, фалити на общини и фирми и наказателни процедури за милиони евро. Е, детонацията вече се случи. А ударната вълна ще продължи да се усеща още дълго.


Както стана известно, след проверка на управляващия орган на програмата "Околна среда" по 149 договора на 87 общини са наложени т.нар. финансови корекции (санкции) за общо 180 млн. лева. И последствията според заместник изпълнителния директор на Националното сдружение на общините Емил Савов ще са повече от катастрофални. По думите му има реален риск проектите да не бъдат изпълнени поради липсата на средства, които се изземват като корекция.


"Това застрашава както програмата като цяло, така и възможността на общините въобще да се развиват и да кандидатстват по еврофондовете през новия програмен период. Виждаме крайно необосновано решение на управляващия орган, който в опита си да изчисти своя имидж прехвърля по най-недалновиден начин проблема там, където той не съществува", изтъкна Савов.


До бъркотията се стигна, след като през октомври 2013-а Брюксел прекрати всички плащания по екопрограмата и поиска пълна проверка на сключените контракти за безвъзмездно финансиране. Съответно бяха констатирани редица пропуски и несъответствия като незаконосъобразно смесване на критерии при провеждане на търговете, намаляване на срока за получаване на офертите, ограничителни изисквания за регистрация в централния професионален регистър, неравно третиране на участници по време на подбора и т.н.


"Управляващият орган си свърши работата за първи път от много време, проверявайки всички тези договори. На базата на доклада му и констатациите в него се водят преговорите за финансови корекции и възстановяване на плащанията от Европейската комисия, а срокът за отговор от нейна страна е 27 май. Целта е да възстановим плащанията, колкото се може по-бързо и да минимизираме ефекта от наложените финансови корекции", заяви на свой ред министърът на околната среда и водите Искра Михайлова след среща със засегнатите кметове.


От ГЕРБ видяха в цялата работа политическа саморазправа, тъй като не били спазени нормативните документи, нямало ясни критерии, по които са определени санкциите, за едно и също нарушение общините са глобявани различно в зависимост от коя политическа партия е кметът и т.н. Вина за критичната ситуация обаче имат и сегашните, и предишните, и по-предишните управници, които впрочем са същите като днешните. Именно те, още през 2007-а, сбъркаха тотално приоритетите за финансиране по "Околна среда". Ангажиментите, поети при присъединяването на България към общността, бяха всички градове с повече от 10 хил. жители да имат изградени канализация и пречиствателни станции до края на 2010-а, а за тези с население между 2 и 10 хил. души срокът беше краят на 2014-а. Но политиците ни започнаха отзад напред - първо с малките. И то с изключително раздути проекти, заради които Брюксел така и не даде оценка за съответствие на екопрограмата. Това стана едва през 2009-а при ГЕРБ след промени в схемите за финансиране. Днес може би малцина помнят как в началото на мандата си хората на Бойко Борисов мощно громяха политиката на тройната коалиция да сключва скъпи ВиК договори за селища с малко жители, подбирани почти изцяло по политически признак. И е нормално да не помнят, защото от данданията не произлезе нищо. Вместо да сложат ред в Авгиевите обори, генералът и подчинените му направиха батака във ВиК сектора още по-голям. Тоталното забавяне на проектите доведе дотам, че в края на 2012-а и началото на 2013-а на пожар отново започнаха да се подписват раздути договори за изграждане на пречиствателни станции и канализация, които далеч надхвърлят допустимите европейски изисквания за 500 евро на жител. А водещ критерий при избора на общините пак бе политическата принадлежност.


Най-скъпия воден проект например е този за доизграждане и модернизиране на канализационната и водопроводната мрежи в Костинброд. По него в момента са наложени и най-големите финансови корекции - почти 24 млн. лева. Общата му стойност е 97.4 млн. лв., при все че официално в общината живеят 11 860 души - тоест на всеки от тях се падат над 8200 лева.


Сходна е ситуацията и в Раковски, където за изграждането на пречиствателна станция, колектори и канализация са предвидени близо 59 млн. лв., което при около 16 хил. души население пак запраща инвестицията далеч извън европейските рамки. Наложената финансова корекция в този случай е над 2.7 млн. лева.


Списъкът може да бъде продължен и с други общини като Панагюрище, Пирдоп, Козлодуй, Кубрат, Кнежа..., които също са сключили многомилионни договори за ВиК проекти и сега ще се наложи да връщат пари. Интересното е, че за ВиК мрежата в Банкя все още не са открити нарушения и съответно няма наложени глоби. Нищо че проектът е на стойност 61 млн. лв. и излиза по 5487 лв. на жител.


Истинските размери на щетите от екобомбата, естествено, ще станат ясни по-късно. Но фалитите на общините и фирмите може да ни се сторят бели кахъри при един финансов колапс на цялата държава. Опасения за това има, и то съвсем сериозни. Проблемът е, че за много от подписаните договори по "Околна среда" в действителност няма никакви налични средства. Според Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз при отпуснати 2.5 млрд. лв. за сектор "Води" към 2 април са били подписани договори за 4.34 млрд. лева. Конкретно за процедурата "Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации с над 10 000 жители" пък договарянето е близо четири пъти над отпуснатото за тази цел финансиране от 600 млн. лева. С други думи, сключени са контракти, за плащането на които липсват около 2 млрд. лева. Най-неприятното е, че тези пари няма откъде другаде да дойдат, освен от джоба на данъкоплатците. Обясненията, че за довършването на проектите ще бъдат използвани средства от следващия програмен период, са пълна заблуда, тъй като според правилата на Еврокомисията това просто не може да стане. За капак на всичко България ще бъде принудена да върне и всички получени авансови плащания по спрените проекти, тъй като разпоредбите на Брюксел в това отношение са железни - ако обектът не е напълно готов преди крайната дата за допустимост на разходите, всички преведени за него пари се връщат.


И накрая, но не по важност, са солените глоби, които ще се наложи да платим заради посредствеността на българската администрация и неизпълнението на общата екологична политика. Колкото и да го увъртат нашите управници, Брюксел отдавна ни е вдигнал мерника и със сигурност липсата на пречиствателни станции за отпадъчни води в градовете няма да ни се размине леко. Да не говорим, че в началото на 2013-а отиващото си правителство на ГЕРБ абдикира от редица големи водни проекти за общо над 600 млн. лв., като ги остави за следващия програмен период. Причината бе огромното забавяне в подготовката на документите и почти пълната незаинтересованост на местните власти. Новите началници също предпочетоха да не се занимават с тези работи сега, може би не съзнавайки, че шансът тези начинания да се осъществят с европейско финансиране оттук насетне клони към нула. Просто предвидените около 2.4 млрд. лв. за водния сектор ще трябва да отидат приоритетно за изграждането на пречиствателни станции в 232 малки села и градове с население между 2 хил. и 10 хил. жители. Така държавата от многото акъл на тези, които я управляват, сама се е поставила в патова ситуация. Ако реши да финансира забавените проекти, ще бъде санкционирана за липсата на ВиК съоръжения в малките населени места. Ако пък започне ударно да строи тях, ще има глоби за непостроените пречиствателни станции и канали в големите градове.


Както се очертава, тоталното забатачване на водните проекти ще забатачи страната за години напред. Но отговорност едва ли ще бъде потърсена от виновниците за това - Джевдет Чакъров, Нона Караджова, Искра Михайлова и десетките кметове.


 


 


Михайлова бяга от горещия картоф


Точно в най-критичния момент на бушуващата буря в сектора на екологията ресорният министър Искра Михайлова реши да си вземе отпуск.



"Заради старта на предизборната кампания ще изляза в отпуск от следващия понеделник", заяви тя. Постъпката според нея била морална и нормална, въпреки че Изборният кодекс не налага такова изискване за министрите, които са решили да стават евродепутати. В случая с Михайлова това е още по-абсурдно, тъй като тя е едва пета в листата на ДПС. А проблемите с програмата "Околна среда" са твърде сериозни, за да бъдат "отложени" заради предизборни митинги и седенки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във