Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Мълчалива "революция" за бизнеса

Намаляването на административната и регулаторната тежест, както и облекчаването на бизнес средата винаги са били сред основните ангажименти на управниците. Тези принципи са залегнали в Програмата "Държавност, развитие, справедливост - икономически и социални приоритети на правителството на Република България".Има ги и в Стратегията за развитие на държавната администрация 2014-2020 г., както и в много други уж ключови документи. Но това е само на теория. Реално чиновниците продължават да извиват ръцете на фирмите и да спъват стопанската дейност с прищявките или мързела си, съзнавайки, че няма кой да ги санкционира. Определените за премахване регулаторни режими пък все още изсмукват по над 100 млн. лв. на година от бизнеса и гражданите, а изпълнението на десетки мерки се отлага до безкрай поради абсолютно неясни причини.

Безспорно един от най-важните инструменти за ограничаването на административната тежест е прилагането на принципа на т.нар. мълчаливо съгласие. То се изразява в това, че дисциплинира чиновниците да се произнасят в срок при предоставянето на услуги и позволява дейността на компаниите да не спира поради мълчанието на някой бюрократ. Този принцип е предвиден в редица актове на Европейския съюз, основният сред които е Директива 2006/123 на Европейския парламент от 12 декември 2006-а относно услугите на вътрешния пазар. Според нея, ако не е предвидено друго, липсата на отговор за определен период от време трябва да се смята за даване на разрешение. Въпросната директивата уж е транспонирана "успешно" в българското законодателство чрез Закона за дейностите по предоставяне на услуги, но на практика всичко е за отбиване на номера и не води до реални ползи за обществото.

Де факто, чрез Административнопроцесуалния кодекс у нас - като универсално правило, е установен мълчаливият отказ. Тоест при непроизнасянето на администрацията в срок се смята, че тя отказва да издаде съответния акт. Така е било преди половин век, така е и сега. След безбройните корекции на въпросния норматив през 2006-а все пак се промъква и терминът "мълчаливото съгласие" (чл.58, ал.4), но той се отнася единствено за случаите и при условията, предвидени в специалните закони. Само че такива не са приети и до днес. С други думи, предлага се един нормативен текст, който няма никакъв смисъл и съответно не се прилага. Същото е и при Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Той предвижда мълчаливо съгласие за издаването на разрешение и удостоверение за извършване на еднократни сделки или действия, "освен ако в закон не е предвидено друго".

"Независимо от разпоредбите и произтичащото от Директива 2006/123 задължение като цяло принципът на мълчаливото съгласие не е въведен в България. Това се дължи на факта, че и трите цитирани закона са общи, а според принципите на правото специалните закони отменят действието на общите. Реално всички административни услуги и режими са установени в съответните специални закони. В тях обаче липсва изричното посочване, че се използва мълчаливо съгласие в процедурите, каквото е изискването на Административнопроцесуалния кодекс и на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, и на практика в сила остава общият принцип на мълчаливия отказ", потвърждава абсурдната ситуация и вицепремиерът в отишлото си правителство Даниела Бобева.

Иначе въвеждането на европейската практика е заложено в Тригодишния план за действие по Националната програма за развитие "България 2020" в периода 2014-2016-а. Предвиждаше се извършване на анализ на специалните закони и идентифицирането и въвеждането до края на 2015-а на мълчаливото съгласие за минимум 20 услуги. Нещо повече, със заповед на бившия министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев бе създадена работна група, която да изготви споменатия анализ и да представи предложения за закони, в които този принцип да се въведе. но тя успяла да идентифицира само 11 регулаторни режима.

Никак не е за пропускане и обстоятелството, че е било изпратено писмо до всички министри от предишния кабинет да дадат предложения за режими, при които да се въведе мълчаливото съгласие. Такива обаче не са постъпили. Което е ярко доказателство, че на администрацията никак не й се нрави провеждането на подобна революция и тя всячески се опитва да задържи статуквото.

"Основната причина за липсата на нови предложения вероятно се корени в неразбирането на смисъла на мълчаливото съгласие и неоснователните опасения на експертите в администрацията за последиците от неговото въвеждане", споделя Бобева. Тя обяснява също, че на заседанието на Съвета за административната реформа, проведено на 19 юни 2014-а, е било взето решение всички негови членове в едноседмичен срок да извършат преглед и да предложат допълнителни мерки за въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие в специалните закони. Но колкото и нелепо да звучи, такива отново не са представени.

"Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев изпрати до мен доклада на създадената от него работна група, в който бе включен списък с общо 53 регистрационни режими (б. а. - събрани и от по-стари доклади), в които да бъде въведен принципът на мълчаливото съгласие. След допълнителен анализ и прилагайки принципа услугите, за които да бъде въведено то, да са сравнително често предоставяни, секретариатът на Съвета за административната реформа изготви списък от десет регулаторни режима, за които въвеждането на мълчаливото съгласие би имало значителен ефект", твърди Бобева.

Така, точно в последния работен ден на правителството на Орешарски (5 август), е подготвено решение за прилагането на въпросния принцип при предоставянето на услуги за бизнеса. Сега служебният кабинет трябва само да го одобри. Ако това се случи, занапред например непроизнасянето в срок на чиновниците ще се приема за съгласие при регистрацията на земеделски производител. През 2013-а са направени 78 703 такива заявления и няма никакво съмнение, че мярката ще има огромен ефект. Същото се отнася и за регистрацията на вносителите на растения и растителни продукти, която е предоставена 35 652 пъти през миналата година. Сред десетте услуги са още: регистрация на физически и юридически лица за упражняване на лесовъдска практика и за извършване на дейности в горски територии; издаване на разрешение за бракуване на трайни насaждения с неизтекъл или изтекъл срок на амортизация; издаване на разрешение за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС ; вписване на самостоятелен обект по Закона за стоковите борси и тържищата; регистрация на купувачи за първа продажба на продукти от риболов и регистрация на фирми, извършващи ремонт и сервиз на фискални устройства.

В списъка присъства и разрешението за паша на животни, получавано от дирекциите на националните паркове. Според статистиката през 2013-а то е заявено само 439 пъти и очевидно е включено единствено за попълване на бройката. Но докато правим такива символични стъпки за намаляването на административната тежест, не бива да ни учудват констатации като тези на Световната банка, че фирмите у нас губят най-много време за справяне с изискванията на чиновниците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във