Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МОСКВА БЪРЗА ЗА ЮЖЕН ПОТОК

Едва ли има висш представител на Брюксел (а и на страните от общността), който да не е декларирал, че осигуряването на енергийната независимост на Стария континент е един от основните приоритети на Европейския съюз. В огласената нова енергийна политика на съюза дори бяха предложени специални мерки, които да намалят зависимостта му от нефта и природния газ на Русия. Изявленията, декларациите и програмните документи обаче започнаха доста да се разминават с действията на отделни европейски държави. През последните месеци техните правителства като че влязоха в необявена надпревара за постигане на нови и нови договорености с руските енергийни гиганти (основно с Газпром) и с властите в Кремъл.
Наддаването се ожесточи заради проекта за газопровода Южен поток, който трябва да доставя контролирано от руснаците синьо гориво по алтернативен маршрут. За по-малко от година Москва
се сдоби с междуправителствени споразумения
с почти всички страни по маршрута от руския черноморски бряг до Централна и Южна Европа. На 23 юни 2007-а Газпром и италианският концерн ENI подписаха меморандум за разбирателство по реализацията на проекта. Втора бе България, която на 18 януари 2008-а (при посещението на Владимир Путин в София) парафира двустранно споразумение за газопровода. Още същия месец към начинанието се присъедини и Сърбия. През март пък Русия успя да се договори с Унгария, като бъдещите планове бяха скрепени с договор между Газпром и националната нефтено-газова компания MOL. Последваха документите с австрийската фирма OMV, в които освен за продължаване на тръбата на Север се разглеждаше и варианта за съвместно изграждане на електронен разпределителен център и огромно хранилище в Баумгартен. На официални договорености между Москва и Виена не бяха постигнати. Отказът на австрийците да предоставят възможност на Газпром да стане собственик на австрийски енергийни активи докара отношенията до точката на замръзване. Което не попречи южната част на Южен поток да се очертае още по-ясно. При посещението през седмицата на гръцкия премиер Костас Караманлис в руската столица бе подписано междуправителствено споразумение за сътрудничество при създаването и експлоатацията на газопровода на територията на Гърция.
Това решение открива нови хоризонти пред гръцко-руското сътрудничество и аз съм убеден, че този прагматичен подход на гръцките ръководители ще донесе в много близко бъдеще значителни дивиденти на Гърция, на Балканите и на цяла Европа, отбеляза след парафирането на документа руският президент Владимир Путин. Интересното е, че и Путин, и Караманлис увериха, че Южен поток се създава за благото на Европа и че диверсификацията на маршрутите ще повиши енергийната безопасност на страните от общността. Още по-любопитно е, че в официалните изявления при подписването се акцентира, че суровината по Южен поток ще е руски природен газ от Сибир. До момента във всички съобщения от Русия се твърдеше, че по него ще се транспортира каспийско синьо гориво - основно от Казахстан и Туркменистан.
Доколко приказките за
сибирския произход на газа
имат основание, засега не е ясно. Наблюдатели смятат, че съобщението е по-скоро пропагандно и е в отговор на активността на държавите от Средна Азия през последните месеци да осигурят маршрути за транспорт на енергийните си суровини, които да не зависят от руснаците. През седмицата се появи новината, че Казахстан и Азербайджан вече са се договорили за изграждането на т.нар. Транскаспийски газопровод, който да доставя казахстанско гориво за паневропейската тръба Набуко. Очаква се към тях да се присъедини и Туркменистан. Участието на Ашхабат в Набуко е обсъждано и на 30 април при посещението на туркменистанския вицепремиер Ходжамухамет Мухамедов в Анкара.
Все по-сигурно става, че руснаците ще успеят да наложат Южен поток и в сравнително кратки срокове ще започнат и изграждането му. Пари за строителството, чиято стойност по последни изчисления се очертава в рамките на 14 млрд. евро, ще се намерят. Основната част от тях най-вероятно ще е с руски произход - от самия Газпром и от руски банки, но и от западни кредитни институции (поне що се отнася до финансирането, което трябва да осигури италианският партньор ENI).
За да затвърди политическата подкрепа
за газопровода Владимир Путин е предложил на италианския премиер в оставка Романо Проди да оглави Южен поток, написа руският вестник Комерсант. Според изданието Проди ще застане начело на швейцарската компания South Stream AG, регистрирана на 8 януари 2008 г. специално за проекта. Припомя се, че бившият германски канцлер Герхард Шрьодер оглави северното направление на друг алтернативен руски газопровод - Северен поток (Шрьодер договори газовия проект с Путин и дори пое ангажимент Германия да го финансиране с 800 млн. евро).
По информация на Ройтерс обаче италианският политик е отхвърлил предложението. Той не се интересува от това, е казал пред агенцията човек от кабинета на Проди.
Амбициите на Кремъл
Първата е да попълни комлекта от междуправителствени споразумения по двата лъча на Южен поток. Досега такива документи не са подписани само с Австрия и с Украйна. Властите във Виена приемат по принцип идеята за новата тръба, но не са склонни да пуснат Газпром вътре в страната (и като собственик на енергийни активи, и като доставчик до крайни клиенти). Спорно е доколко ще се постигне договореност и с Украйна, през чиито териториални води трябва да премине подводният участък на Южен поток. Причините са не само обтегнатите заради газа отношения между Москва и Киев, а и фактът, че алтернативният газопровод ще намали транзита на руско синьо гориво през Украйна (и съответно ще ореже приходите от транзитни такси). В момента през тази държава минават по около 80 млрд. куб. м руски природен газ за Европа.
Втората задача за руснаците е подписаните междуправителствени споразумения да бъдат ратифицирани, и то колкото се може по-скоро. Няма да е изненада, ако първа в ратификацията е България. Документът, подписан при посещението на Путин в София, вече е качен на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката и по официална информация е разпратен за съгласуване в заинтересованите ведомства.
Ситуацията със Сърбия
е малко по-сложна. Ратификацията там бе отложена за след парламентарните избори, които ще се проведат на 5 май. Но след новината от тази седмица за европоканата към Белград парламентарното одобрение може още повече да се забави. И то не толкова заради текстовете около Южен поток, а поради ангажиментите Газпром да придобие най-голямата сръбска рафинерия NIS, и то на сравнително ниска според опозицията цена.
С ратификациите от Будапеща и Атина, поне засега, проблеми не се очакват.
По-трудно ще е изпълнението на третата цел на Москва - Газпром да се сдобие с обвързващи търговски договори с националните компании на страните по трасето. Досега такива контракти са подписани само с италианската компания ENI и очакванията са ние да сме втори. Според заместник-председателя на Газпром Александър Медведев, цитиран от РИА Новости в началото на седмицата, споразумението между Булгаргаз и Газпром за създаването на дружество за проектиране на българската част от газопровода Южен поток ще бъде подписано скоро. Предвижда се двете държавни фирми да участват по равно в бъдещата проектна компания и регистрацията й да е в България. Оператор на съоръжението на наша територия ще е смесената компания, която ще е и негов собственик, предвиждат още подготвяните текстове. Що се отнася до морската част на тръбата в нашата акватория, тя ще се изгражда и експлоатира от друга фирма. България не участва в нея, защото преговорите на Газпром бяха напреднали и инвестицията се оказа рискова, обясни неотдавна пред парламентарната енергийна комисия заместник-министърът на икономиката и енергетиката Галина Тошева.
Намеренията на руснаците са да бъде подписано и многостранно междуправителствено споразумение с държавите, през които преминава трасето на Южен поток. Такива преговори обаче ще отнемат много време, а амбициозните планове на Газпром са първоначалните технико-икономически проекти на гигантското съоръжение да са готови до края на тази година. Само така газопроводът може да бъде изграден в планираните срокове и през 2013-а да увеличи притока на руско синьо гориво в Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във