Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Москов "не развърза" здравните пакети

Министър Москов смята, че зад много от новооткритите болници стоят политически интереси.

След тридневен маратон парламентарната здравна комисия "пусна по милост" на второ четене проектозакона за лечебните заведения. Здравният министър д-р Петър Москов може да е доволен, въпреки че част от най-радикалните му идеи бяха поорязани от депутатите. Все пак двете най-важни промени в текстовете - създаването на Национална здравна карта и разделянето на медицинските услуги на пакети, минаха през предпоследната цедка, въпреки че не бяха облечени в никаква конкретика. Здравна карта ще има и именно този документ ще регламентира колко и какви видове болници и клиники ще останат във всеки от регионите на страната. За целта се чакат анализите на областните здравни комисии за потребностите на населението. Окончателната методика ще бъде оформена от министър Москов.

"Пътеводителят" на здравната помощ този път бе подкрепен от депутатите на ДПС, които на първо четене не бяха съгласни с административния принцип за определяне на нуждите от болнична помощ. Според заместник-председателя на комисията д-р Хасан Адемов преработените текстове са консенсусни и удовлетворяват почти всички играчи на пазара на медицински услуги.

Здравната каса не получи пълното право да избира с кои болници да се договаря, нито пък ще финансира приоритетно консорциумите, както предлагаше Москов. Против тази поправка се обявиха представителите на почти всички партии. Доктор Емил Райнов от БСП каза, че в Пловдив, където съжителстват 48 болници, е нормално хората да избират сами къде да получат медицинска помощ. "Вие си внасяте здравни вноски и следва да прецените в коя болница да отидете. А в един момент излиза, че министърът с неговата химикалка определя коя клиника остава и коя - не", отбеляза Райнов. Д-р Тунчер Кърджалиев от ДПС пък призова Москов да не участва в "този експеримент с брутален инструментариум и невъобразими последици за здравеопазването". Министърът отговори, че явно зад голяма част от новоразкритите болници стоят политици, които защитават единствено своя интерес, а не този на пациентите и обществото. Председателят на здравната комисия д-р Даниела Дариткова обобщи, че ГЕРБ предлага комплексното обслужване на пациенти да остане пожелателно и никой да не бъде привилегирован. Все пак бе приет компромисен вариант, според който в регионите с повече болнични легла от необходимото директорите на районните каси ще сключват договори само с лечебните заведения, които отговарят на определени от Министерския съвет критерии. Занапред ще бъде задължително създаването на комплексни центрове в многопрофилните болници, които да обслужват пациентите с редки болести и децата с хронични заболявания и увреждания.

Разделянето на медицинските услуги също мина "с особено мнение". Дариткова отбеляза, че все още няма конкретика за съдържанието на пакетите, което е смущаващо за народните представители. Райнов допълни, че с подобно гласуване "на сляпо" се нарушават конституционните права на гражданите и заради това БСП е сезирала Конституционния съд. А Адемов поиска повече прозрачност и публичност при "пакетирането". Колкото до Москов, той увери, че нещата са "сериозно напреднали" и още през октомври ще е ясно какво ще съдържат основният и допълнителният пакет в здравното обслужване. Засега се знае, че първият, по думите на министъра, ще съдържа "всичко, от което най-много умираме", и пациент с такъв тип диагноза ще бъде приеман безотказно в болница, като лечението му ще е напълно безплатно. Ако заболяването попада във втория пакет, болният ще избира дали да изчака за планова операция, или да си плати, за да приключи по-бързо проблема. 

Депутатите обаче отхвърлиха идеята квалификацията по здравен мениджмънт да отпадне като необходимо изискване за управителите на поликлиники. Според Москов това статукво е парадоксално, защото, "ако си завършил икономика в Харвард и искаш да бъдеш шеф на българска болница, не можеш, преди да изкараш 200 часа в Свищовската академия".

Друго нововъведение е, че поликлиниките вече ще имат право да разкриват пет допълнителни легла за денонощно наблюдение и лечение на пациенти, участващи в изпитвания на лекарства. Целта е в следващите години приходите за българската икономика от клинични проучвания на медикаменти да скочат почти двойно - от 200 млн. на 350 млн. лева. Москов смята, че освен финансовия ефект, това е начин повече пациенти да имат достъп до най-иновативното лечение. Дано все пак българите да не се превърнат в "опитните мишки" на фармакомпаниите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във