Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Морските губернатори с още отговорности

Новият сезон в парламента започва с промяна в Закона за Черноморското крайбрежие

Поредна промяна в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ще бъде внесена между първо и второ четене от варненския депутат от ГЕРБ Димитър Атанасов още в първия ден (3 септември) след ваканцията на Народното събрание. Той предлага от следващия летен сезон на плажовете, за които не се намериха концесионери, също да се наемат спасители. Атанасов се основава на факта, че по нашето Черноморие има близо 220 плажа, но от тях само около 80 са дадени на концесия, тридесетина са под наем, а за 63 никой не отговаря. На територията на област Бургас не са се явили мераклии да стопанисват 32 от плажовете. В Добричко никой не е пожелал 16 плажа, а във Варненска област без стопанин са останали петнадесет.


Именно промяната в нормативната уредба е начинът да се намалят инцидентите по неохраняваната плажна ивица, смята Атанасов. Статистиката показала, че най-много са удавниците именно на тези места, а липсата на охрана там създава проблеми почти ежедневно.


В същото време напоследък (по всяка вероятност и поради чудовищното застрояване) се наблюдава най-голям наплив от хора именно на тези крайбрежни ивици. Те са атрактивни с девствената си природа и затова привличат и български, и чуждестранни туристи. Осигуряването на охрана и на медицинско обслужване там ще удовлетвори нуждите на почиващите, смята Атанасов.


През изминалата седмица областните управители на Варна, Бургас и Добрич - Данчо Симеонов, Константин Гребенаров и Желязко Желязков, се събраха, за да обсъдят начина, по който да осигурят охраната на плажовете без стопани. Именно от тях излезе и предложението да се преразпределят постъпленията на концесионни такси и от наемите.


Сега 50% от тези налози влизат в държавния бюджет, а останалите 50 на сто - в общинските. В предложението за промяна в закона се предвижда парите, които ще се полагат на кметствата, да се поделят с областната управа в съотношение 30 към 20 на сто. При това положение процентът за републиканския бюджет ще си остане непроменен.


Предлага се още комисия от служители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управи да преценява къде е най-подходящо да се разположат спасителните постове и медицинските екипи. Стана ясно, че месечната издръжка за един пост с двама спасители (на смени) гълта близо 2500 лева. Ако описаните промени в норматива бъдат приети, от 15 юни до 10 септември за сигурността на посетителите на безстопанствените плажове ще се грижат спасители, назначени от областните управи.


Вносителят на промените в норматива съобщи, че е разговарял с председателката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова и с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Те според него одобрили предложението му. Уточнено било още, че в закона ще залегне изричен текст, който да определя, че финансирането ще бъде само целево и харчовете ще бъдат единствено за спасители.


Ден след срещата на областните началници Министерството на регионалното развитие и благоустройството даде информация за приходите (за 2011-а) от предоставените на концесия 60 морски плажа. В касите са влезли 11 715 830 лева. Сумата е с над 2 млн. лв. по-голяма от 2010-а, когато в сила са били 67 концесионни договора. През 2009-а пък постъпленията са били едва 8.36 млн. лв., въпреки че тогава действаха 71 концесии на морски ивици. Половината от тези пари (съгласно сега действащите законови разпоредби) вече са внесени в бюджетите на 11 общини, на чиито територии са разположени плажовете. Най-много средства е получило кметството във Варна - 1 664 219 лева. След него се нарежда това в Несебър - с 1 273 169 лв., а най-ниски били приходите на Бяла и Аксаково - съответно 3647 и 4800 лева.


На пръв поглед данните може и да изглеждат впечатляващи, но истината е, че държавата всяка година губи милиони от тази дейност. На практика, откакто дойде на власт (през 2009-а), правителството на ГЕРБ не е отдало на концесия нито един морски плаж, но затова пък развали една дузина стари контракти. Причината беше, че по част от тях концесионерите пропускали да се издължат, а други били отдадени срещу смешно ниски цени. Така че вместо да печели от такси, държавата плаща купища пари за поддръжката на пясъчните ивици. Причината за тази аномалия е, че у нас липсват нормативно утвърдени правила, по които да се провеждат такива процедури. От три години управляващите умуват как да променят и допълнят Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, но изобилието от кръстосващи се интереси все спъват появата на регламент. Едва сега министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова съобщи, че вече се подготвят изменения в закона.


Промените на първо място включват опростяване на процедурата за отдаване на концесия на морски плаж, защото към момента тя е изключително сложна, тромава и е възможно да демотивира понякога заинтересованите, обясни тя. Очаква концесиите да се предоставят чрез конкурс, който ще протича на три етапа, така че подготвителните действия да се съкратят до 3-4 месеца - сега те траят 10 месеца.


Дали обаче тромавите процедури са единствената причина, поради която за голяма част от плажовете не се намираха кандидати. Или защото конкурсите за най-апетитните от тях се провеждаха при така конкретизирани условия, че да са по силите на точно определен човек? Да не говорим каква ще бъде реакцията на кметовете, тъй като след промените техните бюджети ще олекнат значително. И ако сега например в хазната на варненското кметство средногодишно влизат 1.5 млн. лв. от концесионните такси за плажове, при промяната в закона близо 600 000 лв. от тях ще се прелеят в Областната управа, за да може тя пък да осигури спасителни постове и медицинско обслужване по неохраняемите пясъчни ивици.


Дебатът по този въпрос тепърва предстои и няма да е спокоен.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във