Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МОЛИТВА ЗА ИТАЛИАНСКИТЕ ДАНЪКОПЛАТЦИ

Каква е цената на патриотизма? В случая с парализирания от доста дълго време италиански национален авиопревозвач Алиталия (Alitalia) отговорът е - около 5 млрд. щ. долара, или 125 евро на всеки един от 40-те милиона данъкоплатци в Италия.
Още преди операцията, която правителството на Силвио Берлускони подхвана, за да запази в италиански ръце авиокомпанията, в нея бяха налети 3 млрд. евро обществени пари. А намеренията, залегнали в спасителния план, предвиждат дълговете й, възлизащи на 1.2 млрд. евро, и нейните непечеливши поделения да бъдат отделени в едно лошо дружество. То ще е собственост на кабинета, който притежава 49.9% дял от Алиталия. Според доклад на института Бруно Леони като цяло цената, която ще бъде стоварена на държавната хазна, може да достигне близо 2 млрд. евро. Но според публикации в пресата разходите вероятно ще са много по-големи, още повече че има редица неуточнени подробности.
На 28 август правителството предложи да гарантира седем години алтернативна заетост или социална защита на около 5000-те служители, които се очаква да загубят работата си. Цената на тези гаранции ще стане ясна само след приключване на разговорите с профсъюзите, които започнаха на 4 септември и ако се провалят, биха могли да торпилират целия проект. Не е ясно също така дали хазната някога ще си получи обратно 300-те милиона евро, които наля в Алиталия през април по молба на премиера Силвио Берлускони. И всичко това е само цената, която има количествено изражение.
След като се продаваше неуспешно цели 20 месеца, на 29 август губещият по 3 млн. долара на ден превозвач подаде молба за банкрут и поиска защита от кредиторите, за да може да започне подкрепяния от правителството спасителен план, известен като Операция Феникс. Той предвижда сливане на Алиталия с основния й италиански конкурент - по-малката, но с по-нов флот Еър уан (Air One), като по този начин конкуренцията в Италия ще бъде ликвидирана особено по печелившия въздушен път Рим-Милано. Три четвърти от 20 000-те служители на Алиталия ще бъдат прехвърлени в новата фирма, а другите ще останат в старата. Новата, апетитна авиолиния ще бъде продадена, а лошата - просто ще остане като пасив за финансите на публичния сектор. Наред с това новата авиокомпания ще бъде освободена за три години от ограниченията, поставяни от италианските антимонополни органи. Планът потвърждава също така отменянето на статуса на международен разпределителен център на миланското летище Малпенса. По този начин голяма част от интерконтиненталния трафик от индустриалното сърце на Италия ще бъде насочен към въздушните коридори през Франкфурт, Париж и Лондон.
Обосновката на Операция Фениск никога не е била икономическа. Целта бе просто Берлускони да удържи дадената дума в предизборната си кампания през април, когато заяви, че има по-добро решение за Алиталия от френско-холандската оферта на Ер Франс-КЛМ (Air France-KLM). Тогава той нарече предложението офанзивно, но покупката на губещия национален авиопревозвач би освободила данъкоплатците от бремето на дълговете му. Берлускони твърдеше, че консорциум от италиански предприемачи очаква своя шанс.
След няколко месеца бе изфабрикувана инвестиционната група CAI, в която влизат 16 водещи италиански бизнесмени, за които се каза, че са готови да купят превозвача и да вложат в него свеж капитал от 1 млрд. евро. Начело на инвеститорите е известният италиански индустриалец и шеф на фирмата за мотопеди Пиаджо (Piaggio) - Роберто Коланино, чиято роля, изглежда, е да опровергава твърденията, че проектът на Берлускони е подкрепян от негови влиятелни приятели. (Коланино е свързван с политиците от център-ляво, а синът му е говорител на индустриалците от опозицията.). Но скептицизмът за интересите на партньорите му от CAI е преобладаващ. Не съм чувал за тигри вегетарианци - коментира Марко Понти - професор по икономика на транспорта в Миланския политехнически университет. - И не познавам бизнесмени, готови да загубят пари, за да запазят Алиталия в родни ръце. Като много други италиански анализатори професорът подозира, че на инвеститорите са били дадени обещания, че ако нещата се объркат, правителството ще им направи услуги в друг сфери.
На 14 септември потенциалните купувачи на Алиталия сключиха рамково споразумение с най-големите синдикати на служителите на авиокомпанията, но то веднага бе отхвърлено от другите пет профсъюза, представляващи над 7000 пилоти и стюарди, които не бяха включени в преговорите. Четирите синдикални конфедерации - CGIL, CISL, UIL и UGL, представляващи две трети от служителите на Алиталия, се споразумяха на преговорите с кабинета и бизнес консорциума CAI за общите очертания на спасителния план. В последните разговори инвестиционната група се е съгласила да запази още 1000 работни места в сравнение с първоначално договорения брой на съкращенията. Така, ако CAI придобие новата компания, броят на служителите ще бъде редуциран с 3250, а заплатите - с 40 процента. На 16 септември деветте синдиката трябваше да се срещнат, за да изготвят обща стратегия за преговорите с представители на властите и на CAI, но срещата беше отменена по технически причини.
Междувременно Аугусто Фантонци бе назначен за синдик в Алиталия, чиято задача ще е да реализира плана за спасението на компанията и да продаде нежеланите активи, които CAI няма да закупи. Ако обаче профсъюзите не приемат условията на офертата за придобиване, направена от италианските инвеститори, дейността на Алиталия, която де факто е без пари, ще бъде напълно парализирана и тя може да изгуби лиценза си. Тогава на Фантонци вече ще му се наложи да пристъпи към процедурата за ликвидацията й.

Facebook logo
Бъдете с нас и във