Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МОЖЕ БИ Е ПО-ДОБРЕ ДА НЕ СИ ЧАСТ ОТ ЛОБИ

Петър Димитров е роден на 27 януари 1949 г. в Клисура. Завършил е Московския икономико-статистически институт, където получава докторска степен по икономика. Специализирал е Теория на управлението в Москва и Мениджмънт в Нотингамския Трент Университет - Великобритания. Дългогодишен преподавател е във Варненския икономически университет. Бил е народен представител в 37-о, 38-о 39-о и 40-о Народно събрание, член на комисиите по образование и наука, икономическа политика, бюджет и финанси. От юли 2007 г. е министър на икономиката и енергетиката.

Г-н Димитров, когато поехте едно от най-големите министерства, сам обяснихте, че не сте на ти с енергетиката. Успяхте ли вече да навлезете в проблемите на бранша?
- Изказването ми бе, че не се готвя да бъде главен енергетик на държавата. Не мога да бъда такъв и нямам подобно желание. Ако направим паралел със случващото се в МВР, сами разбирате, че не е работа на политическо лице да се прави на експерт. Затова експертните решения трябва да се вземат от експерти, а политическите от политиците. Дори имах определен сблъсък със специалисти, които се опитваха да вземат политически решения, примерно с колко да се увеличат цените. Тяхната задача е да кажат какво показват изчисленията - работа на правителството и на парламента е да отстояват интересите на онези, които са ги избрали. Именно от тази гледна точка не бих желал да съм на ти със спецификата на енергетиката.
И все пак за времето, през което сте министър, вероятно сте осъзнали, че енергетиката е един затворен отрасъл, в който има ясно разграничени лобита и трудно се допускат външни хора...
- Ако произлизаш от дадено лоби, дали съзнателно или не, започваш да мачкаш другите. Затова може би е по-добре да не си част от лоби, да нямаш съученици, състуденти, роднини и приятели в този бранш, какъвто е случаят с мен. Не мисля, че това е недостатък. Разбира се, да имаш информация за нещата, които не се виждат на повърхността, е по-тежко и сложно, но не смятам, че това е непреодолима пречка.
Ще ви попитаме направо - срещате ли проблем с получаването на информация за определени дружества? Поради тази причина ли направихте промени в ръководството на АЕЦ Козлодуй и назначихте ваш съветник за член на съвета на директорите? А и сведенията, които достигат до вас от Булгаргаз, май също са твърде оскъдни...
- Установих, че при АЕЦ Козлодуй са вземани някой важни решения с политически характер, без да се пита принципалът. Затова направих промяната. Но там, където има коректно подаване на информация, промени не се правят. Колкото до Булгаргаз, мисля, че екипът в министерството е достатъчно добре информиран и всички предложения на дружеството се анализират сериозно. Част от тях се оспорват, но в крайна сметка се разглеждат и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Не смятам обаче, че това е повод да се сърдя на представителите на Булгаргаз - те просто отстояват интересите на компанията. Всеки се стреми да постигне по-високи цени и по-високи приходи. Сърдя се, когато първо искат по-високи цени, а после започват да играят ролята на Дядо Мраз и да разказват, че тарифите може и да не са толкова високи.
От цената на газа зависи и цената на парното - което директно бърка в джоба на повечето потребители. Може би затова чисто експертните разчети като че ли твърде често са комбинирани с политически ходове?
- Аз не мисля, че ходовете са били политически, в смисъл извличане на дивиденти за една или друга политическа сила. Не искам да обиждам банкерите, но съм на мнение, че енергетиката е истинската кръвоносна система на икономиката. От тази гледна точка стъпките, които сме правили, са били в интерес на икономиката и на потребителите. Не сме действали в обратна посока - например дайте да вдигнем цените, за да натрупаме ресурс в енергийните дружества и те да могат да правят инвестиции. В България няма човек, семейство или структура, които да не ползват енергия. И не смятам, че задържането на цените - тогава, когато не се застрашава здравето на дружествата, трябва да се посреща негативно.
Природният газ обаче поскъпна с 13.3%, ще го последва увеличаване на цената на топлоенергията с около 20% и на електроенергията минимум с 10 процента. Всичко това няма ли да повлече и останалите цени нагоре и инфлацията през 2008-а да стигне двуцифрено число?
- Във въпроса ви усещам сякаш подтекст, че държавата повишава цените на енергията и на енергоносителите. За съжаление единствените ни собствени ресурси са въглищата и да очакваме, че цените на международния пазар ще растат, а на нашия ще се определят от българско правителство, е просто несериозно. Затова при последното искане за увеличение на цената на природния газ с над 30% се възпротивих. То включваше увеличаване на рентабилността на Булгаргаз, а не на цената на горивото на входа. Ако нещо се промени във външната конюнктура и цените тръгнат надолу, и ние ще следваме тази тенденция.
Все пак подобна политика може да повлияе отрицателно на финансовите резултати на Булгаргаз, който е кредитор и на голяма част от топлофикационните дружества в страната...
- Аз не мисля, че холдингът е в тревожно финансово състояние, даже напротив. От енергийните компании той е в най-добро финансово здраве. И тук тежките предсказания, че шефовете му ме гледали със стратегически упрек, при недопускането на поредното увеличение на цените, не са верни. Според мен по-важно е друго - ние сме част от глобалната икономическа система, а не остров. Булгаргаз има достатъчно ресурс - преди транзитните такси бяха събирани от републиканския бюджет, а сега остават в компанията.
Все пак българската икономика е най-енергоемката в Европа. И повишението на цените ще се отрази и на резултатите от работата на нашите фирми. Какви мерки трябва да се вземат в тази насока?
- Знаете, че и производителността на българина е около 32-33% от тази на европееца, но ние не сме извадили камшици, за да го караме да работи три пъти повече. Явно в енергетиката цените ще вървят нагоре, но все пак е необходимо да се съобразяваме с даденостите у нас. Сега собствениците на електроразпределителните дружества при всяка среща с мен, носят цените в техните държави и ми казват: Г-н Димитров не може при вашите тарифи да имате качество на електроснабдяването, каквото има в Германия например. Смятам, че при заплатите в България е обосновано цените да се формират чрез направените разходи и една нормална норма на печалба.
Само че ЕРП-тата претендират, че така не могат да покрият планираните от тях инвестиции.
- Ако не ви е изгодно да купувате нещо - просто не го купувате. Сделките бяха сключени при ясни параметри и в приватизационните договори няма ангажименти тарифите в нашата страна да станат като тези в Германия още на третата година от продажбата на ЕРП-тата. Това не е реалистично, тъй като ако цените на електроенергията са като средноевропейските, ще обречем икономиката си, а голяма част от българите няма да могат да ползват ток.
Не ви ли плашат закъснелите рехабилитации на въглищните топлоелектрически централи и задаващите се енергийни глоби?
- Специално за държавната ТЕЦ Марица-изток 2 забавянето на изпълнителя - японската компания Мицуи, бе по субективни причини. Но то се преодолява с все по-големи темпове. Три пъти се срещах с японския посланик, правим всичко възможно от наша, а смятам и от японска страна, за да ускорим проекта. Знаете че, американската компания AES трябва да приключи напълно изграждането на новата ТЕЦ Марица-изток 1 през 2009 г., а Енел вече навакса закъснението при ТЕЦ Марица-изток 3. Не мисля, че положението с ТЕЦ-овете драматично застрашава енергийната сигурност на България. Смятам, че ще се оправим в нормални срокове, без да се стига до санкции от Европейската комисия.
А ако не се оправим?
- Има две стъпала на глоби, които не ми се иска да обсъждам публично. Първото е националното стъпало - при което, ако проектите за модернизация се изпълняват, санкциите са съвсем малки. Надявам се, че ще останем в техните рамки.
Защо бе обявен търг за ТЕЦ Бобов дол, след като още не е приключило обжалването на предишната процедура от гръцката компания PPC? И няма ли опасност постигната тогава цена от над 70 млн. евро сега да се окаже мираж?
- От Агенцията за приватизацията заявиха, че няма юридически пречки новата процедура да бъде обявена. Колкото до цената, ако ви кажа, че се опасявам - това означава да дам сигнал на бъдещия купувач: не давай повече от тази сума. Затова не мога да ви отговоря на този въпрос.
В бранша се говори, че купувачът на централата вече е известен. Спряга се името на Христо Ковачки, който държи голяма част от мините, захранващи с въглища ТЕЦ Бобов дол? Вие водил ли сте предварителни разговори с други потенциални инвеститори?
- Има натиск от някои среди, преди всичко свързани с работниците, които искат определен купувач. Но аз не смятам, че може да се очаква подобна зависимост. Има си комплексни критерии, по които ще става оценката. И все пак, който предложи най-висока цена на държавата, той би трябвало да спечели. А когато дадено предприятие влезе в процедура по приватизация, водя разговори, свързани единствено с проверката на инвеститорите. Така направих и с БМФ, макар че не е директно в моите компетенции. Помолих посланика ни да провери дали компанията е сериозна, или се крие зад чужда марка. За ТЕЦ Бобов дол мога да ви уверя, че ще поискам проверка на кандидатите от Държавната агенция за национална сигурност.
Как ще бъде структуриран капиталът за проекта АЕЦ Белене? По какъв начин страната ни ще осигури средствата за дела си от 51% в него и съществува ли вариант V и VI блок на АЕЦ Козлодуй да бъдат апортирани като държавен дял?
- Има два варианта. Първият е проектно финансиране - съвместната компания си кандидатства за кредит от частни банки, получава си парите и след това обслужва вноските по заема от приходите си. Това е нормалният подход, който и аз поддържам. Разбира се, необходимо е да приключим с избора на стратегически инвеститор, тъй като има и друга възможност - той да каже: аз ще си осигуря 49% от необходимите средства, а вие си набавете вашите 51 на сто. Тогава пак ще се наложи да се тегли заем, но той ще трябва да е държавно гарантиран, ако НЕК не може да го покрие със собствените си активи. Нека да не гадаем и да изчакаме да видим коя компания ще е стратегическият инвеститор. Смятам, че е по-добре тя да получи 49-те процента в проекта, тъй като знаете поговорката за бабите и детето. Мисля си, че така ще е по-лесно управлението и ще е по-ясна отговорността. Но все пак разговорите продължават и може да има вариант, при който самите кандидати да поискат нещо друго като споделен риск.
Колкото до апортирането на V и VI блок, това няма как да се случи, тъй като те не са част от НЕК. Идеята дори и не се обсъжда. Тя би могла да се осъществи само ако някой реши да прави едно дружество между двете атомни централи.
Това няма ли да стане под шапката на енергийния мегахолдинг, който планирате да създадете? И след като отворихме дума, как върви неговото изграждане?
- АЕЦ Белене, чрез НЕК, ще влезе в холдинга. Засега всичко около него върви по график - събират се данни за дружествата, обявена е обществената поръчка за избор на консултант за втория етап по структурирането му. Надявам се тази година той да бъде факт. Лично аз нямам толкова време, за да протакам създаването му.
Подкрепяте ли приватизация през борсата по примера на Румъния, която продаде няколко от големите си енергийни дружества по този начин?
- Има решение на управляващата коалиция за създаването на енергиен холдинг, след което част от акциите му ще се пуснат за продажба. Така те ще са по-скъпи и по-привлекателни, отколкото, ако бъдат продадени на парче. Аз съм привърженик на продажбата през борсата, с уговорката, че все пак не знаеш на кого продаваш. Така може да се окаже, че някой купува цигарена фабрика с идеята да прави голф игрище. Ето примера с БТК - след като се знаеше кой купува мажоритарния дял, миноритарният се оказа много ценен. Не съм сигурен обаче, че ако последователността беше обратна, резултатът щеше да е същият.
Преди месец подадохте сигнал до прокуратурата за нарушения от страна на ръководството на Кремиковци, имате ли информация дали е започнала прокурорска проверка?
- Започнала е прокурорска проверка, но и вие не бихте ми повярвали, ако ви кажа, че ми дават отчет. Затова не мога да ви отговоря как върви тя.
Спазва ли Митал тримесечната програма, която ви представи преди време, и плаща ли редовно комбинатът текущите си задължения към НЕК и Булгаргаз?
- Споразумението е съвсем просто. Разбрахме се, че ще се плаща на десетдневки. Това, което се похарчи за първата десетдневка, се плаща в края на втората. Информацията, с която разполагам, е, че текущите задължения към енергийните дружества и БДЖ се разплащат.
А дали е изплатено задължението от 260 млн. долара към Агенцията за следприватизационен контрол?
- Не е изплатено. Нещо повече, постигнахме споразумение да не се обслужват старите задължения, за да дадем възможност на комбината да диша, докато се намери нов отговорен собственик. Това е споразумението и със синдикатите.
Този нов собственик кой ще го намери?
- Има си собственик, който има думата и който продава.
Той твърди обаче, че не продава предприятието, а че търси стратегически партньор.
- Той е възложил на Мерил Линч да води преговори с купувач. На 4 април бях на среща, на която ми беше дадена информация за преговорния процес. Все пак нека да е ясно, че не държавата продава Кремиковци.
Има сценарий, според който Агенцията за следприватизационен контрол може да продаде заложените в нейна полза акции, представляващи 71% от капитала на Кремиковци, ако Финметалс не изплати задължението си към нея...
- Има много сценарии, но ние работим по един - Кремиковци да стане живо, здраво, работещо предприятие, тъй като от него зависи износът ни - Пристанище Лом, Пристанище Бургас, БДЖ. Синдикатите твърдят, че около 70 000 българи получават възнагражденията си благодарение на Кремиковци. Така че в интерес на България е Кремиковци да продължи да работи.
Има ли клауза в договора за облигационния заем, емитиран от комбината, при евентуално негово нарушаване да се назначат представители на облигационерите в управлението на Кремиковци?
- Ако облигационният заем се обслужва, няма никаква форма, под която това да се случи.
А ако не се обслужва? Все пак Кремиковци участва в този договор като ползвател на заема и гарант с активите си.
- Ако не се обслужва, има т. нар. акселерация на облигационния заем. Той става изискуем и информацията, която имам, е, че облигационерите вече са го направили такъв. Това не означава, че след като заемът е станал изискуем, те влизат и почват да управляват Кремиковци. Ако се постигне споразумение със собственика, това не предполага някаква промяна в оперативното управление на комбината. Ако не се постигне споразумение, тогава трябва да се мине най-вероятно през съд и да се иска несъстоятелност. Аз се надявам, че няма да се стигне дотам, а ще се избере нов стратегически собственик на Кремиковци.
Като се има предвид, че двамата братя Митал не са в добри отношения, как ви се струва желанието на големия брат Лакшми Митал да стане стратегически инвеститор в комбината?
- Има официални писма от Арселор (б. ред. - чийто собственик е Лакшми Митал) до премиера и до мен, в които е проявен интерес към Кремиковци. Един от изпълнителните директори на дружеството в Германия дори поиска среща.
Консултантът на Митал за продажбата на българския комбинат - Мерил Линч, също твърди, че Арселор е най-сериозният купувач. Това, за което ние може да преговаряме с Арселор, е за екологичните изисквания и плана за жизнеспособност на Кремиковци, както и за старите му задължения, които са в рамките на приватизационния договор.
Той ще трябва да изплати и облигационния заем.
- Облигационният заем не е наша грижа, а на облигационерите. Дали новият собственик на комбината ще го изплати предсрочно, или ще сключи споразумение, с което ще продължи обслужването му, е въпрос, който стои пред него и облигационерите.

Въпросите към г-н Петър Димитров бяха зададени по време на срещата му с екип на в.БАНКЕРЪ

Facebook logo
Бъдете с нас и във