Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Мобилно приложение открехва вратите на е-управлението

Кабинетът намери начин да се измъкне от задънената улица, в която се е озовал проектът за електронна идентификация като основна част от бленуваното електронно управление. Намерението на управляващите за дигитализация е да заобиколи МВР, чиято обществена поръчка "Проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019", включваща проектиране и изграждане на Централизирана система за електронна идентификация, буксува от няколко години. Вместо да удължава агонията, докато съответните МВР-капацитети се натуткат, министърът на електронното управление Божидар Божанов предлага изграждането на мобилно приложение за електронна идентификация и електронно подписване – BGID.

 

Проектът на Министерството на електронното управление (МЕУ) е предоставен за обществено обсъждане и вече имат становище на браншовия синдикат "Информационни технологии" към КТ "Подкрепа", с което се приветства инициативата.

Според вносителите дигитализацията на управлението изисква възможности за сигурно установяване и проверка на самоличността на потребителите на електронни административни услуги, като една от тях е електронна идентификация чрез мобилно устройство.

МЕУ е разработило подробна техническа спецификация за изграждане на приложението, в изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление за периода 2019-2023 година. Тя предвижда създаване на

единна национална схема за електронна идентификация,

базирана на средства за идентификация, издавани от държавата, като е регламентирана в Закона за електронната идентификация (ЗЕИ).

Схемата е от изключително значение по простата причина, че в момента българите не разполагат с налично и удобно средство да се идентифицират онлайн пред администрацията при ползване на услугите й. Донякъде това е възможно с електронните подписи, но... само донякъде, защото те не са средство за идентификация, а за подписване. И не предоставят в реално време актуална информация за собствениците им извън записаната в самото удостоверение. Тоест - електронният подпис не разкрива в онлайн среда кои сме ние. И още - те не са разпространени масово и скоро няма да бъдат разпространени масово, защото... струват пари.

През 2020 г. тогавашният блогър Божидар Божанов обясняваше, че за да има е-услуги, гражданите трябва да разполагат със средства за идентификация и те задължително трябва да са масови. В момента

всяка електронна услуга има много малка аудитория,

с изключение - донякъде - на услугите на НАП, които могат да бъдат получени срещу персонален идентификационен код (ПИК). Използването на почти всички останали услуги е минимално и доста неудобно, твърдеше блогърът Божанов.

Днес ситуацията си е същата. Национална схема за електронна идентификация липсва, а "богопомазаните" ползватели на електронни услуги боравят с трите допотопни "ключа" - квалифицирания електронен подпис (КЕП), уникалния код за достъп (УКД) на НЗОК и персоналния идентификационен код (ПИК) на НАП и НОИ.

Проблемът с тези средства обаче е, че те не позволяват българските граждани да бъдат идентифицирани, когато искат да ползват  електронни административни услуги в други държави-членки на ЕС.

Освен това ПИК и кодът за достъп до НЗОК не отговарят на изискванията на Регламента на ЕС № 910/2014 за нива на осигуреност "значително" или "високо" и чрез тях

не могат да се заявяват всички административни услуги.

Колкото до КЕП - той беше въведен като временно решение и трябваше остане в употреба една година след влизане в експлоатация на националната схема за идентификация.

Както обаче си знаем, такава схема няма и скоро май няма да има. Основен играч в нея е МВР, като орган за електронна идентификация и издател на удостоверения за електронна идентичност. Това бе регламентирано през 2016 г. с "едни" промени в Закона за българските лични документи. Според тях личната карта, издавана от МВР, може да служи и като носител на удостоверение за електронна идентичност.

Две години по-късно процедурата по издаване на документи с вградени чипове за електронна идентичност продължи с обществената поръчка "Проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019", но поради обжалвания тя бе отложена с още две години.

С Решение № 5785мпр-35/29.04.2020 г. МВР класира на първо място Обединение "Мюлауер Ай Ди Сървисиз ГмбХ-С&Т", на второ място - VERIDOS (Веридос ГмбХ).

Дейността по издаването на нови документи с носители за електронна идентификация продължи, като през август 2021 г. в Закона за българските лични документи бе създадена правна възможност

личната карта да е носител и на електронен идентификатор

по смисъла на Закона за електронната идентификация.

Процедурата по обявената обществена поръчка "Проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019 г." обаче така и не приключи, тъй като е обжалвана във ВАС.

Проектът за мобилно приложение за електронна идентификация очевидно ще спести нерви на управляващите, докато мечтаната национална система се мотае между КЗК и съда. За да заработи приложението, ще е необходимо да се синхронизират съществуващите системи в администрацията - за е-услуги на НАП, НОИ, порталът за електронни услуги на МВР, системата за електронни форми на МЕУ, публичните е-услуги на Агенцията по вписвания, портала за електронни услуги на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, ГРАО. И ако е рекъл Бог, след година-две вече може да се сравняваме с Естония, без да се изчервяваме от срам.

 


Естония - раят на електронната идентичност

Благодарение на изградената система за дигитална идентичност, днес естонците могат по електронен път да гласуват, да проверяват медицинската си информация, да създават фирми, да подписват документи, да изпращат криптирана информация до конкретно лице. Естонците имат достъп до над 2 500 публични услуги в електронна среда, което спестява време и пари както на гражданите, така и на държавата.

Публичните електронни услуги в Естония са достъпни чрез национална лична карта, която се ползва и за идентифициране в електронна среда посредством информацията, съдържаща се във вградения в нея чип.

Картата също може да се ползва и за подписване на електронни документи и за електронно гласуване.

Според статистиката такава карта притежават 98 % от естонците, а 67 % от тях се ползват от нея редовно.

Освен задължителната лична карта, при желание естонците могат да ползват и Mobile –ID - система, позволяваща чрез специална SIM карта да се замести функционалността на личната карта със смарт телефон.


Facebook logo
Бъдете с нас и във