Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Много истини за милиардите от ЕС

Крайно време е някой от властта да признае, че усвояването на всички средства от европейските фондове никога не е било постижима цел за България. В историята на Европейския съюз също няма случай, в който някоя страна да е оползотворила всички отпуснати й пари. Затова резултати над 90% се приемат за отлични, а около 80 на сто - за много добри. Ако българските управници бяха поне малко честни, отдавна щяха да са разяснили тези "подробности". Но така нямаше всеки резултат, различен от теоретичния максимум, да се приема за провал, и съответно нямаше да има за какво да се дърлят политическите опоненти.


Тази седмица например се разбра, че сме загубили над 62.8 млн. евро от европейските средства в края на 2013-а, което е почти двойно повече от обявените 35.2 млн. евро от правителството на Пламен Орешарски. Причината за изкуственото свиване на отписаните суми е само една и тя е политическа. Въпреки това, ако погледнем по-мащабно на процеса на усвояване на европейските милиарди, ще видим, че България стои доста добре, дори и с тези загуби. На практика от 2007-а досега сме се простили безвъзвратно с общо 163 млн. евро по всички програми. За първи път излязохме на минус в края на 2011-а, когато бяха загубени 39 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони. За 2012-а Европейската комисия не призна плащания за още 51 млн. евро за земеделието, 5 млн. евро по програмата "Рибарство" и още 5.2 млн. евро по програмите за трансгранично сътрудничество. Едва през миналата година за първи път не бяха усвоени средства и по оперативните програми. Най-много пари - 51.68 млн. евро, изчезнаха от "Околна среда". Загуби имаше и по "Административен капацитет" и "Техническа помощ" - съответно 5.7 млн. евро и1.8 млн. евро. А програма "Рибарство" за втора поредна година не успя да усвои всички средства и загуби 3.5 млн. евро.


Сега последните анализи на служебния вицепремиер Илияна Цанова, която отговаря за европарите, показват, че за 2014-а ще се простим с още 193 млн. евро. Така изгубените пари ще стигнат 356 млн. евро. Което на фона на целия бюджет от 9 383 998 198 евро, който Брюксел ни е отредил, е направо нищожна сума. Вярно в края на 2015-а, когато е финалният срок за усвояване на еврофондовете по механизма n+2,ще станем свидетели на доста по-мащабни загуби - в обеми между 400 и 600 млн. евро. Но дори и при това положение равносметката пак няма да е повече от 10% неусвояване. Всички други приказки за апокалиптични резултати са само плод на болни политически амбиции.


Същото важи и за позицията на България в несъществуващата класация на държавите членки за усвояване на евросредствата. Това си е една обикновена политическа дъвка, с която всеки може да надува каквито си пожелае балони. Последно вицепремиерът Цанова ни нареди на 24 място - преди Италия, Словакия, Румъния и Хърватска. Добре известно е обаче, а и от Брюксел неведнъж са ни обяснявали, че всяка държава се състезава само със себе си при реализирането на програмите и няма как да се правят сравнения с останалите. Това е така, защото отделните членки на съюза имат различен опит със структурните и Кохезионния фонд - за България сега приключва първият програмен период, докато Италия е сред учредителките на обединена Европа. Хърватска пък стана част от общността в средата на 2013-а. Не по-малко важно е и че навсякъде се финансират различни по същество проекти - докато у нас правим предимно инфраструктура, във Франция работят по иновации и икономика на знанието.

Facebook logo
Бъдете с нас и във