Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИСТЕРИЯТА БОТЕВ

Продажбата на предприятие, което е с почти нулеви активи, с оскъдни източници на приходи и е обект на прокурорска проверка, вероятно би предизвикала интерес в кой да е сектор на икономиката, не само в спорта. А ако тази сделка е прокламирана усилено в продължение на седмици, само за да се обяви накрая, че купувачът желае името му да се пази в тайна, любопитството естествено се удвоява. Така че не е чудно, че в момента всички привърженици на пловдивския футболен клуб Ботев си блъскат главите над два въпроса: кой и защо?
Уверенията на президента и главен акционер в клуба Димитър Христолов, че ще продаде контролния дял, ставаха все по-настойчиви в последния месец, за да се стигне накрая на 18 октомври до лаконичното имаме сделка и до представянето на новия финансов директор Христо Андреев. До момента обаче той си остава единственото лице, представляващо енигматичния нов собственик, и сам отказва категорично да навлиза в детайли по сделката, призовавайки
да се изчака общото събрание на акционерите
през ноември. Става въпрос за софийски холдинг, но в момента не е възможно да съобщя името, заяви Андреев, намеквайки, че купувачът е избързал малко, само защото клубът имал нетърпящи отлагане финансови задължения.
Тази небивала тайнственост предизвика над дузина хипотези в печата по въпроса кой се крие зад Андреев (и две официални опровержения - от групата Алфа Финанс на Иво Прокопиев и от собственика на авиокомпанията Еър Виа Ангел Стефанов).
Евентуални препратки към личността на купувача на Ботев вероятно биха могли да дадат бизнес-контактите на 31-годишния Андреев, известен най-вече като председател на Съюза на българските мелничари. Освен в семейната мелница Братя Чакърови обаче Андреев участва в управлението на още четири фирми и три фондации. От тях особено нашумя дружеството Баня Голф Спа Ризорт, в които Андреев държи 25 на сто от капитала. То изгражда голям туристически комплекс край град Баня благодарение на щедрата апортна вноска на карловската община - 29 имота в курортното градче и околностите, с обща площ около 1200 декара, в замяна на скромните 34 на сто от капитала на образуваното друщество Спортен комплекс Баня. Според мнозина
зад цялото начинание стои енергийният магнат Христо Ковачки.
В потвърждение на това като управляващи на Спортен комплекс Баня бяха записани Радостина Димова, акционер в доста други компании, свързвани с Ковачки (като Атоменергоремонт и Българска енергийна компания), и покойният Борислав Георгиев, дългогодишна дясна ръка на бизнесмена от Самоков. Георгиев бе убит пред дома си в София през април тази година. Косвено с проекта в Баня е свързан още един труп - на софийския бизнесмен Красимир Димитров, разстрелян в автомобила си през 2006-а. Димитров бе съдружник с друг от акционерите в Баня Голф Спа Ризорт - бившия волейболист Руни Шаранков.
Самият Христо Андреев потвърди за връзката си с Ковачки, но отрече той да е купувачът. Въпреки че съм в добри отношения с г-н Ковачки, той няма нищо общо с Ботев, не бива да се замесва името му, поясни новият финансов директор на клуба. Но дори и това категорично отрицание не разсея напълно съмненията. От една страна, много от бизнес проектите на Ковачки минават през други лица и не са пряко свързани с енергийния бос. От друга, Ковачки вече има доказана обвързаност с един от клубовете в А група - Миньор (Перник) - и според правилниците на ФИФА не би могъл да притежава дял или да участва в управлението на друг.
Намеците за софийски холдинг биха могли да водят и в друга посока. Христо Андреев е
в близки отношения с Мирослав Боршош,
бивш лидер на младежкото СДС и настоящ издател. Двамата са в управителния съвет на сдружението Асоциация за развитие на България заедно с Евгения Радева, съпругата на телевизионния водещ Николай Бареков (Боршош е техен кум). Впрочем Бареков взе активно участие и по голф-проекта в Баня, като заедно с проф. Божидар Димитров, Иван Гарелов и Иван Гранитски създаде сдружението Граждани за развитието на Баня с основната цел да агитира в полза на начинанието.
Дали тези връзки имат нещо общо с предполагаемата смяна на собствеността в Ботев, ще стане ясно след по-малко от месец. Колкото до другия основен въпрос - защо изобщо някой би купил футболния клуб - неговият отговор изглежда ясен отсега. Самият Христо Андреев го загатна още на първата си пресконференция, като обяви, че Ботев е един от най-ощетените клубове откъм база. Сред първите ни задачи ще е да намерим решение за детско-юношеската школа - разбира се, с помощта на общината и кмета Славчо Атанасов.
В момента единствените реални активи на Ботев са споменатата школа и договорите с футболистите от първия отбор (но при ниската цена на българските играчи на международния пазар това не е кой знае колко апетитна хапка), както и очакваните отчисления от новия договор за продажба на тв-правата в А група. Клубът има и два спонсорски договора - с КЦМ 2000 и Международния пловдивски панаир, които според официалните изявления му носят към 1 млн. лева годишно. Това обаче не стига за покриване на разходите, и е доста под обявения от Христо Андреев стартов бюджет от 2.5 млн. лева.
На практика
единственото, което прави Ботев привлекателен
за инвеститори, са не активите, а претенциите му. Клубът има аспирации към стадион Христо Ботев - не само към съоръжението, на което играе от 60-те години, но и към целия спортен комплекс, разположен върху доста декари в престижния квартал Каменица, в непосредствена близост до центъра и Стария град. Според проверка на БАНКЕРЪ средната цена на новото жилищно строителство в района е над 850 евро. При това клубът се ползва с благосклонността и на общинския съвет, и на самия пловдивски кмет Славчо Атанасов (който сам се представя като привърженик на Ботев). Оттам нататък изглежда детска игра съоръжението да бъде взето на концесия - особено при новия закон за спорта, който на практика преобръща смисъла на термина концесия с вметката, че спортните клубове ползват предимство в конкурсите. Само една дребна пречка дели Ботев от щастливата развръзка - стадионът принадлежи не на общината, а на Министерството на отбраната. А новият министър Николай Цонев ясно заяви, че ще прекрати практиката да се даряват безвъзмездно военни имоти на общините (които в над две трети от случаите досега после са ги продавали под масата). Цонев е категоричен, че общинарите в Пловдив могат да получат съоръжението само в замяна на жилищен фонд за нуждите на армията, или поне на терени за построяване на жилища. Според източници на БАНКЕРЪ в пловдивското кметство вече е обсъждан подобен сценарий. Но дори и общината да не склони на размяна, новите собственици на Ботев няма от какво да се притесняват. В края на краищата министрите се сменят, а претенциите си остават.

Facebook logo
Бъдете с нас и във