Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА ЛИ Е?

Един абсурд в практиката на пенсионните фондове дава пореден пример какво означава на практика Вода гази, жаден ходи. От една страна, активите на пенсионните фондове у нас растат много по-бързо, отколкото инвестиционните възможности, които предлага местният капиталов пазар. И се оказва, че средствата им вече трябва да се инвестират в чуждестранни икономики. В същото време за финансирането на инфраструктурни проекти с национално значение се търсят всевъзможни други източници и обикновено се намират на доста по-висока цена.
Тук, разбира се, няма никаква новина - за този проблем се говори от пет-шест, че и повече години. Лошото е, че държавата все още не показва интерес към сравнително евтините пари на осигуряващите се. Излишно е да се повтаря какви са ползите от инвестирането на пенсионните вноски в местната икономика (вместо в чуждестранните). И да се обяснява, че чрез подобни вложения хем се решава един социален проблем, какъвто е осигуряването на прилично ниво на пенсиите, хем се стимулира икономическото развитие на страната. А и
става дума за доста много пари
Според Оперативен план към Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на България само до 2015 г. ще са необходими допълнително 9.125 млрд. лева. От тях 3.513 млрд. лв. са необходими за сектор Транспорт, 407 млн. лв. - за Околна среда, и 5.205 млрд. лв. - в енергийния сектор.
Сумите, необходими за тези проекти, обаче не изглеждат чак толкова големи на фона на прогнозите за разрастването на пенсионните фондове. Очаква се чистите активи на трите вида пенсионни фондове - универсални, професионални и доброволни - към 2010 г. да достигнат 5.7 млрд. лева. Акумулираните към момента средства надхвърлят 2.3 млрд. лева.
Мениджърите от Алианц България Холдинг се опитаха да припомнят всичко това на управляващите и да предизвикат тяхната активност. През януари финансовият холдинг изпрати от името на гилдията писмо до премиера Сергей Станишев с предложение да бъде разрешено на пенсионните дружества да влагат до 15% от активите си в инфраструктурни проекти. По-късно стана ясно, че им бил върнат отговор, че
и в момента няма законови ограничения
да се прави това.
Всъщност никъде в закона не е заявено изрично, че пенсионноосигурителните дружества могат да инвестират в инфраструктурни проекти с национално значение, нито е поставено ограничение за прякото или косвеното им участие в тях. Истина е, че на пенсионните фондове им е забранено да предоставят заеми от управляваните от тях средства. Но пък могат да влизат във финансирането на проектите, като закупят ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, или пък акции на публични дружества, общински и корпоративни облигации, емитирани с цел финансиране на инфраструктурни проекти. Друга възможност е акционерното им участие в дружества със специална инвестиционна цел, които инвестират в инфраструктурата на страната. Освен това могат да придобият облигации, издадени от банки, които са отпуснали кредити за финансиране на такива проекти.
Разбира се, в Кодекса за социалното осигуряване са вписани доста
строги ограничения
за размера на инвестициите в такива инструменти. Логиката им е, че сумата на вложението в даден вид ценни книжа зависи от риска, който те съдържат. Именно затова размерът на инвестициите в правителствени ценни книжа на практика е неограничен. По-високи са лимитите и когато една облигационна емисия е гарантирана от държавата. За да се задвижат подобни трансфери обаче, е нужно хазната да реши, че има нужда от тези пари... А засега те не й трябват.
С това горе-долу може да се обясни защо въпреки предвидените в закона възможности на този етап пенсионните дружества не участват с финансиране в изграждането на националната инфраструктура. А и на местно ниво ситуацията не е много по-различна. Независимо че общините също имат право да издават облигации, с които да финансират проектите си, подобна практика е по-скоро епизодична.
Вероятно министрите са прави, като предлагат проблемът да се подложи на обществена дискусия, тъй като в момента не е много ясно
кой за какво се бори
Според Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОД Доверие, не е изяснен въпросът финансирането точно на какви проекти от страна на пенсионните фондове е желано и допустимо. По нейните думи не се знае дали компаниите могат да се включват само в изграждането на автомагистрали и пътища, или биха могли да партнират и при строителството на заводи за преработка на отпадъци например. Петкова обясни, че заради подобни неясноти изпълнителите на инфраструктурни проекти не се обръщат към пенсионните компании за финансов ресурс.
Другият тънък момент е
доходността от вложения в инфраструктурни проекти
Пенсионните фондове не са в позиция да могат да правят компромис с възвръщаемостта от вложенията си, защото от това зависи размерът на пенсиите, които ще получават клиентите им. По природата си те са доста консервативни и по отношение на риска. Доходността на една инвестиция е производна на риска, напомня Даниела Петкова, и добавя, че възвръщаемостта на вложението не трябва да слиза под определен минимален праг. Дали ще има допълнителна премия за риск, зависи от това кой издава ценните книжа и какви са обезпеченията по емисията.
Сигурно е, че доходността трябва да покрива някои минимални изисквания, например размера на годишната инфлация и на събираните такси. Възвръщаемостта трябва да е конкурентна на тази, която предлагат сега някои от съществуващите инструменти на пазара. Това би позволило в дългосрочен план да се запази и увеличи стойността на пенсионните вноски, смята Кирил Червенков, изпълнителен директор на ПОД Лукойл Гарант.
Според Павел Соколов, изпълнителен директор на ПОАД ЦКБ Сила, когато се оценяват ползите от инвестициите на пенсионните дружества в инфраструктурни проекти, е важно да се отчете, че реализацията им отнема дълго време и има вероятност в периода на изграждането им да не бъде плащана лихва по издадените облигации. Соколов добавя, че дори и държавата да гарантира главницата по вземането, пак е необходима и допълнителна доходност, защото високата инфлация може да изяде натрупания ресурс на осигуряващите се.
Явно има много разнообразни начини за участие на пенсионните фондове в изграждането на националната инфраструктура, но и много неизяснени моменти около това. Трябва да се намери
подходящ механизъм за привличане
на ресурсите на пенсионните фондове в инфраструктурни проекти, тъй като няма възможност за директна инвестиция в тях - споделя Кирил Червенков. - Биха могли да се емитират съответните книжа като облигационен заем, който ще дава възможност инвеститорите да си възстановят вложенията за финансиране на проекта, чрез приходите от неговото реализация.
Подобен механизъм може да бъде уреден със Закон за статута на инфраструктурни облигации по проекти с национално значение, в който да се опишат условията за тяхното издаване. Такива ценни книжа се използват в много страни по света (плащанията по тях, както и условията за издаване на държавни гаранции и гарантираните периоди на плащане.) Те се издават от участниците в изграждането на проекта - държавата или частни инвеститори.
Идеята за въвеждането на инфраструктурните облигации като отделен инструмент изложи неотдавна Валентина Динкова, шеф на Дирекция Регулаторни режими и оценка на риска към управление Осигурителен надзор на Комисията за финансов надзор. По време на Международното финансово изложение Банки, инвестиции, пари, което се проведе в Пловдив в края на февруари, тя обясни, че е възможно за тези книжа да бъдат въведени и конкретни ограничения, различни от лимитите за друг вид активи. По нейните думи обаче, за да се постави началото на издаването на инфраструктурни облигации, държавата трябва да реши, че има нужда от такъв вид финансиране.
Въпреки че е възможно книжата да бъдат емитирани от дружествата, осъществяващи проекта, държавата трябва да гарантира плащанията по тях.
По думите на Динкова механизмът може да бъде разработен и от кредитна институция, финансираща проекта - например Българска банка за развитие. В момента у нас не съществува такава кредитна институция в класическия й вид. Наскоро Народното събрание разгледа на първо четене проект на закон, който предвижда трансформиране на съществуващата Насърчителна банка в Българска банка за развитие. Една от нейните цели е прилагането на схеми и инструменти за финансиране на публични инвестиции и проекти за развитие, които са от значение за националната икономика. Кредитната институция ще може да се финансира чрез емитиране на облигации, като се предвижда поемането на държавни гаранции по-дългосрочните ценни книжа. След тяхното емитиране пенсионните фондове ще имат нови възможности за инвестиране, но трябва да се помисли дали не са необходими съответните законови регулации за този вид финансов инструмент, обясни Динкова.
Всъщност в последните години
инфраструктурните облигации набират все по-голяма популярност
на международните пазари. Този инструмент се разрасна дотолкова, че бе създаден специален индекс - StandardPoors Global Infrastructure Index. Неслучайно преди време Файненшъл Таймс писа, че много от консорциумите, които влизат в надпревара за участие в инфраструктурни проекти, вече не са скъпернически частни компании, а пенсионни фондове, които търсят стабилни активи с дългосрочен инвестиционен хоризонт. Първенци в това отношение обаче са представителите на канадския и австралийския пенсионен бранш, защото в тези страни системата вече е доста узряла, а събраните средства са огромни.
Има и други добри примери за използване на инфраструктурни облигации от пенсионни системи, които са по-близки до нашата. В Казахстан например компаниите, осъществяващи проекта, издават ценните книжа, а правителството гарантира вземанията по тях. Такъв вариант е възприет и в Чили. В Нова Зеландия пък емитент на облигациите е самата държава. В Русия също се заговори за възможността парите на пенсионните фондове да се използват за изграждане на инфраструктурни проекти, допълва Динкова.
Според нея обаче в тези системи има още несъвсем утвърдени детайли. В момента в някои държави се водят дебати дали е достатъчна държавната гаранция за изплащането на лихви само по време на изграждането на обекта. Някои смятат, че е нужно обезпечение и за времето на експлоатация. Все пак, когато се решава, че даденият концесионер ще изгражда обекта, държавата до известна степен му гарантира, че по него ще се прилагат определени тарифи и инвеститорът ще реализира приходи. Ако обаче правителството промени политиката си по отношение на тарифите в бъдеще, концесионерът може да не е в състояние да изплаща задълженията си даже в периода на експлоатация, каза Динкова.
Както се казва в подобни ситуации, дано правителството да се поучи от чуждите грешки и да предприеме най-накрая някакви стъпки, за да може парите на българите да работят за тях самите. Обратното вече сме доказали, че го можем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във