Банкеръ Weekly

заплаха

Мишка в капана АЕЦ "Белене"

Управляващите от ГЕРБ много добре разбират, че втора атомна тепърва ще им създава проблеми

Колкото и да се опитва властта да омаловажи ситуацията около АЕЦ "Белене", на повърхността излизат все нови неща за скандалния проект, които съвсем не дават поводи за оптимизъм.  През седмицата парламентът окончателно прие закона, с който се отпуска безлихвен заем на Националната електрическа компания (НЕК), за да се разплати с руската "Атомстройекспорт" за произведеното оборудване за централата. Но управляващите отказаха да се вслушат в макар и малкото смислени забележки, направени в пленарната зала. Като например в тази на реформаторите Мартин Димитров и Петър Славов, които поискаха независима експертиза на предназначената за "Белене" техника. И в случай на констатирани несъответствия, непълна окомплектовка или незавършеност на производството, да се поиска обезщетение, вкл. и като се оспорят начисляваните лихви за забавено плащане. Странно защо обаче тази идея бе отхвърлена, при все че по време на дебата в парламентарната бюджетна комисия министърът на енергетиката Теменужка Петкова съобщи, че от години никой не е правил такава инспекция. В хода на арбитража подобно посещение било невъзможно, а след това сме уведомили руската компания за желанието си, но така и не сме получили отговор. Последвало второ писмо, на което от "Атомстройекспорт" отговорили, че ще ни бъде предоставена тази възможност в ден, определен от тях. 

От БСП пък поискаха изрично да се запише, че размерът на помощта за НЕК е до 1.27 млрд. лв. и тя ще връща парите в срок до 15 години от получаването им. В противен случай българската страна разписвала празен чек...

"Празен чек сте подписвали вие през 2006-2008-а и по него сте превели аванса за въпросното оборудване, като сте го поръчали, без да имате договор, финансиране, без проведена обществена поръчка - в нарушение на всички закони", контрира председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова. Чекът не е празен - всеки един транш ще бъде превеждан след решение на Министерския съвет, обърна внимание и министър Петкова.

Малко преди гласуването на безлихвения кредит в центъра на София се появиха плакати с надпис "Какво криете?", разлепени по инициатива на "Протестна мрежа". Неправителствената организация смята, че  без да се знае цялата истина за "черната дупка" АЕЦ "Белене" и как се е стигнало дотук, депутатите не могат да се разпореждат с публични пари. "Кой какво е подписвал, каква отговорност е понесъл и какво още следва са ключови въпроси", изтъкнаха протестърите. 

За да тушира напрежението, премиерът Бойко Борисов първо проведе на 27 септември телефонен разговор по енергийните въпроси с руския президент Владимир Путин, по време на който бил обсъден и арбитражът. Какви точно реплики са си разменили двамата няма как да знаем, но ден по-късно, на 28 септември, министър- председателят възложи на Теменужка Петкова да поиска писмено становище от кантората "Уайт енд Кейс", която представляваше НЕК в загубения арбитражен спор с руската "Атомстройекспорт“, дали е можело да се обжалва решението на съда в Женева.

Отговорът на юристите дойде на 29 септември и от него "изскочиха" няколко много интересни детайла. Първо, че обжалване вече не може да има, тъй като срокът за него е изтекъл. "Мястото на арбитража беше Женева, Швейцария. Ето защо съществуваше възможността да се направи опит за обжалване на решението пред швейцарските съдилища. Това обикновено включва определени разходи и риск да се заплатят разходите на другите страни в случай на загуба. Освен това лихвата щеше да продължи да тече и по време на производството по обжалването. Основанията за обжалване на арбитражно решение съгласно швейцарското право са много ограничени. Освен това на практика швейцарските съдилища рядко признават обжалвания", аргументират се от "Уайт енд Кейс". 

Все пак на 15 юли 2016-а Националната електрическа компания се е възползвала от възможността да поиска коригиране на решението на арбитража и тълкуване по някои въпроси. Внесени са също така допълнителни изложения и сега се чака решението на съда. От "Атомстройекспорт" вече са приели четири от седемте грешки, посочени от НЕК, и всяка от тях ще намали дължимата от българската страна сума. Големият проблем е оборудването с дълъг цикъл на производство на стойност 673.9 млн. евро, поръчано през ноември 2008-а с т.нар. Допълнение 5 към споразумението за изграждането на втора атомна. По него сега ще трябва да се платят 365 млн. евро. По-интересното е обаче, че в тази сума влизат около 22.74 млн. евро текущи разходи за поддръжка и съхранение плюс още около 3.12 млн. евро (221 274 794 рубли) митнически такси. 

При тази ситуация няма как да се съгласим с министър Теменужка Петкова, че с приемането на закона за спасението на НЕК ще се разплете един от най-сериозните възли в българската енергетика. За "Белене" държавата  тепърва ще плаща още пари. Дори да приемем, че в Русия разполагаме с един на 100% готов реактор, има и още един, който е на 90% завършен. За да си го получи, нашата страна ще трябва първо да доплати на "Атомстройекспорт" за неговото цялостно завършване. Междувременно се разбра, че за друг купувач на реакторите освен руснаците и дума не може да става - защото ще е необходимо и тяхното съгласие като производител. Така техниката продължава да стои на руска територия и сметката за нейното съхранение си се дописва. Съдейки по споменатите по-горе близо 23 млн. евро, тя съвсем няма да е малка. Ако пък българските власти решат да приберат реакторите, след като бъдат готови изцяло, ще се наложи да платят за тяхното транспортиране, както и други митнически налози. Накрая управниците ще се чудят къде да ги съхраняват и какво да ги правят. Казано директно, предстоят нови сериозни разходи. Защото капанът вече е щракнал и мишката стои безпомощно вътре.


акция

Депутати от Реформаторския блок започват да събират подписка за създаването на нова анкетна парламентарна комисия за разследването на действията по проекта за строежа на АЕЦ "Белене". Те смятат също така, че прокуратурата трябва да провери данни за злонамерени действия на длъжностни лица, които вероятно са работили срещу държавния интерес в арбитражното дело между българската Национална електрическа компания  и руската "Атомстройекспорт". Предишната комисия бе съставена при предишното управление на ГЕРБ, но не завърши работата си заради оставката на кабинета и предсрочните избори.


Facebook logo
Бъдете с нас и във