Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИРОСЛАВ МАРИНОВ, ДИРЕКТОР ФИНАНСИ И ИНЕВЕСТИЦИИ, ПОК ДОВЕРИЕ: ФОНДОВЕТЕ ИМАТ ДЪЛГОСРОЧЕН ИНВЕСТИЦИОНЕН ХОРИЗОНТ

Нормативната уредба в България, регламентираща разрешените финансови инструменти в портфейлите на пенсионните фондове, както и тяхната оценка следва своя нормален еволюционен ход. С приетия на второ четене Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, развитието на допълнителното пенсионно осигуряване в България придоби нови измерения в контекста на очакваното присъединяване на страната към ЕС. На този етап се поставят основите на синхронизирането на нашето законодателство с европейското във връзка с регулирането на инвестиционния режим, към който трябва да се придържат пенсионно осигурителните дружества, които управляват средствата на осигурените лица. В основата на промените е изискването за синхронизация с Директива 2003/41/ЕС от 3 юни 2003 г., която се отнася за дейността и надзора върху схемите за допълнително пенсионно осигуряване. Целта на Директивата е въвеждането на принципа за благоразумно управление (prudent person rule), с намерението да се гарантира необходимото обезпечаване на бъдещите пенсионери с въвеждането на строги стандарти за контрол, като в същото време се предостави възможността за ефективно управление на схемите. Тук основополагаща е забраната страна членка да изисква по местното си законодателство пенсионните фондове да инвестират средствата в определени (групи) активи и въвеждане на равнопоставен режим при възможностите за инвестиране на средствата на пенсионни фондове на Европейските пазари.
Друго следствие от въвеждането на равнопоставен режим е въведеното, изискване средствата на пенсионните фондове да се влагат в банкови депозити само в банки с кредитен рейтинг. Това е едно съществено изменение в досегашната законова регламентация на инвестиционния режим, което е насочено към увеличаване на сигурността на инвестициите на средствата на осигурените лица. То влиза в сила от датата на присъединяване на България към Европейския съюз, но предполага съответната подготовка от страна на пенсионно-осигурителните дружества и банките в България още от сега. Пенсионно осигурителните дружества се надяват, че към датата на присъединяване ще има повече български банки с кредитен рейтинг, отколкото са в момента, като това ще зависи в немалка степен и от съдържанието на предстоящата нова наредба на Комисията за финансов надзор за минималното ниво на рейтингите и рейтинговите агенции, които ги присъждат.
В сравнение с другите институционални инвеститори на пазара пенсионните фондове се отличават с дългосрочен инвестиционен хоризонт и с нисък ликвиден риск. Това ги поставя в позиция, позволяваща им да инвестират средствата, дори и в по-рискови и по-малко ликвидни инструменти при спазване на съответните благоразумни граници и експозиции. Принципът за благоразумно управление гарантира: инвестиране на средствата в интерес на осигурените лица и бенефициентите, като евентуалните конфликти на интереси да бъдат елиминирани или минимизирани и активите следва да се инвестират по начин осигуряващ сигурност, качество, доходност и ликвидност за портфейла като цяло. Като следствие от това са изискванията за диверсификация (включително и международна) и ограничаване на прекомерната експозиция към определен актив и/или емитент.
Това дава основание на някои специалисти да твърдят, че направените промени в закона ще доведат до увеличаване риска на портфейлите на пенсионните фондове. Но твърдението не отчита факта, че заедно с увеличаване на максимално допустимите размери за инвестиране в малко по-рискови инструменти се въвеждат и нови изисквания към дейността на пенсионно осигурителните дружества, които играят балансираща роля. Такова е изцяло новото изискване дружествата задължително да сключат договор за инвестиционни консултации с лице, което отговаря на определени изисквания на Закона за публично предлагане на ценни книжа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във