Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Минната стратегия докуца до финала

Остана ли нещо от миннодобивния отрасъл?! Едно време миньорите бяха герои на труда. В по-новите времена бяха в първите редици на стачки и протести. Та в една или друга форма се виждаше, че ги има. Сега за тях се чу това-онова покрай агонията на Горубсо... А те, правителството, мислело за тях и за тяхната индустрия! След близо петнадесет години размотаване и след като всички възможни срокове за поети от няколко кабинета ангажименти изтекоха, минният бранш е почти готов да се сдобие с дългосрочна стратегия за устойчиво развитие. Документът най-сетне е готов и този път път е цялостен. Това твърдят експертите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, които са го изработили. Чрез него се разчита да бъде гарантирана стабилността на инвестиционната среда и да се установи прозрачна и ясна регулаторна рамка за дейността на отрасъла. Заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Евгения Харитонова припомни, че през 2010-а към икономическото ведомство е създаден Единният орган за цялостно управление и контрол на подземните богатства в страната и именно неговите специалисти писали документа.


Една от целите е ускорено развитие на минната индустрия, насърчаване на лоялната конкуренция в сектора и рационализирането на дейностите на миннодобивните предприятия. Предвижда се освен стимулирането и разработването на ефективни технологии за рационален добив да се заложи и на оптималното оползотворяване на невъзобновяемите природни ресурси. В стратегията се акцентира и на опазването на околната среда и земните недра, както и управлението на минните отпадъци. Социалната цел пък е осигуряването на безопасни работни места, повишаване квалификацията на кадрите в сектора и гарантиране на достойно трудово възнаграждение.


nbsp;


Вносителите на проекта предлагат да бъде създадена национална геоложка служба към икономическото министерство, която да прави различни проучвания и да събира докладите от изследванията на всички частни фирми. Нещо повече, след серия консултации между експертите и представителите на бранша се е стигнало до общо становище за създаването на специален държавен фонд, със средства от който да се финансират геоложките проучвания на територията на страната.


Заетост

nbsp;


Едва ли за някого е тайна, че минната индустрия, която осигурява около 5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, и директна заетост на около 30 хил. работници, а индиректна на около 120 хил. души в страната, е изправена пред проблеми както от законодателен характер, така и от екологично естествено. Необходимо е да бъдат направени промени както в Закона за подземните богатства, така и в Закона за устройство на територията и Закона за горите, които да поправят пукнатините в тях.

Според доц. Радослав Наков от Геологическия институт към Българската академия на науките, минният сектор е в основата на развитието на цялата икономика, защото добива суровините, които се преработват в страната, а когато има силна минна индустрия, българската икономика ще може да се опира на по-евтини суровини, да ползва енергийни ресурси на по-ниски цени и по този начин да бъде по-конкурентоспособна. Освен това минната индустрия осигурява и много работни места - в някои региони на страната с висока безработица има възможност да се отворят миннодобивни предприятия, които ще дадат работа на още хора, подчерта Наков по време на общественото обсъждане на документа в икономическото ведомство преди дни.


Хората в Българската минно-геоложка камара също се възторгнаха от подготвената стратегия. Според изпълнителния директор на камарата Иван Андреев документът е бил подготвен в конструктивен диалог с работещите в този бизнес. Залегналите в него текстове ще гарантират не само повишаването на конкурентоспособността му, но и ще решат проблема с неефективното използване на нашите подземни богатства. Сега металургичната индустрия е принудена да разчита преобладаващо на вносни суровини. Чрез приемането на документа хората от бранша се надяват да се въведат и съответните законови промени, необходими за разрешаването на наболели проблеми, като този за статута на собствеността върху земята на съответните рудници. Според Андреев неуреденото земеползване на терените от страна на концесионерите заплашвало техния бизнес и по тази причина трябва да бъдат направени спешни промени, които да регламентират как ще се извършва добивът на подземни богатства в частни терени. За илюстрация на този проблем той посочи концесионирането на находището за железни руди край Кремиковци, където концесионерът не може да добива, защото частният собственик на земята не го допуска.


И макар че управляващите и браншовиците показаха завидно задоволство от текстовете, третиращи приоритетите, няколко неправителствени организации не споделят чак такъв ентусиазъм. Еколозите от политическа партия Зелените изразиха принципната си подкрепа за инициативата за създаване на стратегическо секторно планиране в България за минния сектор, но категорично възразиха срещу едностранчивия подход при предварителното изготвяне на стратегията, както и срещу голяма част от нейното съдържание. Според зелените то не отразявало реалните проблеми и не отчитало обективно възможностите пред сектора като част от икономическите, социалните и екологични политики. Подобно е становището и на Коалиция за климата - България, на хората от Информационен и учебен център по екология, от Екологично сдружение За Земята и от Български център за зелена икономика. Те смятат, че минната стратегия е важен документ, но той преди всичко трябва да е съобразен с общите политики на Европейския съюз и с функционирането и бъдещата насока за устойчиво, икономическо, енергийно и ресурсно-ефективно развитие на България и света. Според тях за съжаление точно това не се виждало в предложения от икономическото министерство документ. В становището си членовете на коалицията подчертават, че в най-голяма степен стратегията залага на бурно развитие на миннодобивния сектор до 2030-а, съчетано с искане за сериозна държавна подкрепа и справяне с конкуренцията от секторите земеползване, горско стопанство, туризъм. Сдружението твърди, че някои от посочените ресурси в стратегията действително са стратегически суровини, ключови за функционирането на националната ни икономика, но повечето не са такива и техният обсег и използване трябва да бъде прецизирани в контекста на дългосрочно ползване на природните ресурси и от следващите поколения. Отбелязва се, че за съжаление в предложената стратегия, както е нормално за България, няма и оценка за съотношението полза-разходи-щети на този сектор.


В анализа си хората от коалицията посочват, че минната индустрия е заплашена от възникване на проблеми и от това, че в много случаи се ограничава достъпът до дадена територия за търсене, проучване и добив за нейните цели, а се дава предпочитание на други отрасли (земеделие, дърводобив и др.) без обоснована икономическа оценка за предимствата на всяко от конкуриращите се форми на земеползване. Стратегията предлагала политиката на планиране на подземните богатства да намери израз в райониране на територията на страната чрез планиране на земеползването на различните райони, с оглед дългосрочното резервиране на площи за минен добив. Но според еколозите това било скрита държавна помощ и предложеният текст изразявал желанието на бизнесмените от минодобивния бранш да не плащат такси за промяна на предназначението на земята, а също да избегнат пазарната й оценка, което било абсолютно недопустимо.


Природозащитниците настояват за промяна в законодателството, която да позволи местни инициативни комитети, общините и екологични неправителствени организации да могат да обжалват концесиите за проучване и добив на полезни изкопаеми.


В интерес на истината одобряването на подобен текст може да създаде сериозни спънки за бъдещи проучвания, тъй като едно подобно обжалване може да се проточи с години и да бъде прогонен дори сериозен инвеститор с най-коректни намерения, който има желание да започне проучване.


Доста крайна е и позицията на Коалицията по отношение на желанието на държавата да си възвърне по-голям и справедлив дял от добива на подземните богатства, които наистина представляват изключителна държавна собственост, но пък ще ни върнат към времето, когато тогава държавните мини бяха затънали в дългове и дейността им беше почти прекратена. Което не пречи държавата действително да преосмисли размера на таксите за концесии. Както в. БАНКЕРЪ писа преди време, те в някои случаи са доста ниски. Но пък едва ли най-добрият вариант е и тя да се ангажира с експлоатирането на находищата.


В тази връзка се с един от безспорните корифеи в тази област - шефа на Минстрой холдинг Николай Вълканов, който в първите години след промяната, когато на практика държавният минен бранш беше пред фалит, успя да стабилизира няколко мини със затихващи функции.


Пред в.БАНКЕРЪ той каза, че всяка уважаваща себе си компания, която работи в тази сфера на икономиката, освен концесионните такси, които плаща на държавата, е наложително да инвестира и изключително много средства. Така например, когато той е поел Горубсо Златоград, борчовете на мината са близо 14 млн. лева. Повече от трагично е и състоянието на оборудването, което заварват. За последните години там вече са инвестирани милиони, а само за последната година постигнатият ръст на производство бил 40 на сто, твърди Вълканов. Това нарастване съответно довело и до идентичен ръст на заплащането на работниците. В тази връзка шефът на Минстрой казва, че когато някои неправителствени организации поставят подобни изисквания, би трябвало да са правили сериозни анализи на дейността в съответния регион, да са попитали хората там и тогава да дават предписания. А в повечето случаи това не се случвало.


Вълканов илюстрира заключението си със ситуацията около добива на шистов газ. В Америка отдавна този проблем е решен и научните среди са доказали, че технологията за неговия добив е безвредна. Той е категоричен, че страната ни трябва да започне добива му, защото това е единственият начин да не го плащаме по 600 щ. долара кубичния метър, а икономиката ни да заработи с добивана у нас суровина за 100 щ. долара. И за да не бъде заподозрян в лобизъм, направи изричната уговорката, че той лично нямал интереси в този бизнес.


Макар че становищата на различните коментатори на минната стратегия доста се разминават, всички те са категорични, че е наложително тя да стане факт и да заработи още от началото на следващата година. Но все още предстои да бъде намерен балансът между интересите на свързаните с тази дейност и на засегнатите от нея.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във