Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИНИСТРИ И КМЕТОВЕ ДРУЖНО ЗАТРИХА ПАРИТЕ ЗА НАВОДНЕНИЯТА

Според една древна римска сентенция работата на мъдрите е да предвиждат бедата, преди да е дошла. За съжаление поведението на управниците ни трудно се вписва в нея, особено пък когато става дума за наводнения. За шести път в рамките на по-малко от година страната ни и буквално, и в преносен смисъл потъна до шия във вода. Редица общини обявиха бедствено положение, скъсаха се диги, язовирите преливат, отново се активизираха свлачища, рушат се с мъка скърпените пътища и жп линии. Позната бе и картинката, в която министърът, отговарящ за бедствията и авариите, обкръжен от камери и микрофони, джапа из залетите Ихтиман, Елин Пелин и Долни Богров, пазейки скъпите си дрехи и обувки. Само името бе друго - вместо Филиз Хюсменова сега с природните катаклизми трябва да се справя Емел Етем. Полетяха и поредните искания за търсене на политическа отговорност и за рокади в правителството.
Логичният въпрос, който всеки нормално мислещ човек сега си задава, е защо пак се стигна дотам, че да гледаме поредния епизод от познатия ни до болка филм? И къде отидоха парите, с които трябваше да бъдат ремонтирани хидросъоръжения и инфраструктурни обекти? Или с тях
се облагодетелстваха
фирмите от някой партиен обръч?
Според информацията, предоставена от Министерството на финансите, за преодоляване на щетите от наводненията през миналата година от държавния бюджет са били отпуснати 247.5 млн. лева. По закон за предотвратяване и ликвидиране на последствията от стихийни бедствия и крупни производствени аварии е осигурен резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 55.5 млн. лева. Допълнително с две постановления на кабинета бяха дадени още 63 млн. лева. С отговорността да разпределя тези средства бе натоварена Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.
Освен това от бюджета на Министерството на труда и социалната политика бяха отделени още 9 млн. лв. за еднократни помощи на лица и семейства, пострадали от наводненията през юни-август 2005 година. За финансирането на възстановителните работи на засегнати обществени обекти с национално и местно значение допълнително бяха отпуснати 120 млн. лв. от държавната компанията Публични инвестиционни проекти. Отделно от програма ФАР са били получени още 12.3 млн. евро и 2.2 млн евро безвъзмездна помощ от Холандия. Страната ни чака още 20.3 млн. евро от Фонда за солидарност на Европейския съюз и така общата сума приближава 330 млн. лева.
Щетите от летните наводнения
надхвърляха 1 млрд. лв.
и затова кризисният щаб подреди проблемите по важност. В краткосрочен период трябваше да се отделят средства за осигуряване на храна и вода, за да се избегне избухването на епидемии. Другата важна задача бяха проектиране и изграждане на хидротехнически съоръжения и изготвяне на системи за ранно предупреждение, за което бяха отделени около 130 млн. лв., обясни пред в.БАНКЕРЪ шефът на Дирекция Превантивна дейност и контрол към Министерството на държавната политика при бедствията, аварии и катастрофи Иван Зъздров. При втория (средносрочен) етап са били изразходвани 118 млн. лв., главно за възстановяване на разрушената пътна и жп инфраструктура. Третият, който продължи и през тази година, предвижда да бъдат вложени още 275 млн. лева.
Каква е схемата, по която се разпределят средствата?
При бедствие кметът назначава комисия от експерти да направят аргументирана оценка на щетите. Тя минава през областния управител, който преценява дали тя е реална. Обикновено общините използват тези моменти да искат повече пари, за да си решат някои натрупани с годините проблеми. И се опитват да прокарат като неотложни аварийни дейности, например изграждането на фонтани или поставянето на цветни плочки, обяснява Зъздров. Ако становището на областния управител е положително, преписката постъпва във ведомството на Емел Етем. Там се преценява дали посочените обекти трябва неотложно да бъде възстановени и се решава дали ще бъдат отпуснати исканите средства. Парите се дават на общината и със заповед на кмета се определят процедурата и правилата, по които ще се изпълнява поръчката. Процент от финансирането се заделя за изготвяне на проект (ако няма такъв) и за независим строителен надзор. За правилното използване на парите следи общината, а тя пък се контролира от областния управител, Сметната палата и Министерството на финансите. Експертите на Министерството на бедствията и авариите също могат да проверяват обектите, които аварийно се ремонтират.
Независимо от привидно стриктните механизми за контрол вече съществуват доста сериозни съмнения, че част от фирмите са
бръкнали в кацата с меда
И то доста дълбоко.
Проверяваме по-големите проекти и където се усъмним, че има злоупотреби, се обръщаме към икономическа полиция. Засега има няколко такива случаи, най-сериозните са в общините Белово и Велинград. Проверяваме също и общините Тутракан, Шабла и Бяла. Основания за инспекцията във Велинград ни дава фактът, че още със сключването на договора кметът е превел над 90% от сумите на изпълнителя на ръка. Става дума за почистването на наносите и речните корита, което е на стойност около 900 хил. лева. В Белово пък местните структури на Гражданска защита не са съгласни с начина, по-който е бил изграден водопровод на стойност 400 хил. лв., заяви Зъздров. Министър Емел Етем също каза, че в тези две общини са констатирани нарушения и се води разследване.
Засега обаче това са само
малки парчета от целия пъзел
с парите, отпуснати на общините. В сряда (22 март) стана ясно, че Министерството на бедствията и авариите е поискало от областните управители пълен списък на фирмите, ангажирани с възстановяването на щетите от наводненията. Той трябва да е готов до края на март, като губернаторите ще трябва да се отчетат за свършената работа и за похарчените средства лично пред Емел Етем. Вероятно и тогава ще стане ясно къде и колко пари са потънали по веригата правителство - областни управители - кметове. Ако някой не си е свършил работата, ще носи отговорност за това, обеща премиерът Сергей Станишев. Заместничката му от ДПС пък бе категорична, че няма да има политически чадър над никого. Доколко тези обещания ще се окажат реални, засега трудно може да се прогнозира.
Но полемиката между местна и централна власт вече се разгоря. До общините достигат само половината от парите, отпуснати за преодоляване на щетите от бедствия и аварии. Фирмите, които усвояват парите за ликвидиране на последствията от бедствията, крадат и имат лоби в министерствата, обяви кметът на варненската община Аврен Красимир Тодоров.
Междувременно пък от Сметната палата оповестиха резултатите от проверката как са изразходвани средствата, отпуснати за преодоляване на щети от бедствия и аварии през периода януари 2004 - 3 март 2005 г. (т.е. преди миналогодишните наводнения). Според данните в 31 общини няма пълни досиета за използването на тези средства, липсват и контролни механизми за доказване на фактическото изпълнение на възстановителните работи. Колкото до отчетите на парите за летните наводнения, в.БАНКЕРЪ научи, че крайният срок за предаването им е бил 15 февруари и сега те се обработват във финансовото министерство.
Нередности има и при обектите, финансирани с парите от държавната компания Публични инвестиционни проекти. Вестникът разполага с някои документи, които показват, че в някои общини избраните фирми
хич не са си дали зор
да завършат проектите си в срок. На лясковското ЕТ Болеро например е бил възложен ремонтът на част от дигите по двете страни на река Луда Яна край пазарджишкото село Черногорово на стойност над 300 хил. лева. В момента обаче ремонтът все още не е приключил, въпреки че сходни обекти на същата река, но с други изпълнители, вече чакат приемателна комисия. Проверка в електронния регистър Дакси показа, че в Лясковец са регистрирани две фирми със същото име, предметът им на дейност обаче няма нищо общо със строителството, а съответно с търговията на дребно и с питейни заведения. Същото е положението и с разградската Антора ЕООД. Тя е спечелила поръчките за ремонт на разрушени диги край четири плевенски села на обща стойност 1 380 000 лв., но не работи по нито една от тях. Според регистрите нейн собственик е Иво Илиев, който пък е съдружник във фирма Мултистройинвест със сина на ДПС-депутата Рамадан Аталай - Ревин Аталай. Според документите сред компаниите, получили договори за изпълнение, но не работещи по обектите си, са още Трансстрой-Бургас (която също се свързва с кръга около ДПС), Етиком Наков и Сие, Булстрой Инженеринг, Мелиорации - Габрово и др.
Единственото оправдание, което се чу за незавършените строежи, са лошите климатични условия през есента и зимата, но пък те очевидно не са попречили на другите фирми да завършат в срок обектите си. Вероятно върху това ще трябва да се позамислят и хората, които ще проверяват кой и защо е сключил договори точно с тези фирми. Впрочем много е съмнително дали ще се случи подобно нещо, тъй като Политическият съвет на управляващата коалиция вече заяви, че няма данни за финансови злоупотреби с парите за пороите от миналата година и обектите се възстановяват в срок. Дано политиците добре да си дадат сметка, че с всяка следваща капка дъжд ситуацията ще става все по-тежка, тъй като земята не може да поеме повече вода. А в същото време състоянието на инфраструктурата (диги, ВиК и хидросъоръжения) е почти плачевно. И затова всички възможни пари трябва да се концентрират за тяхното реанимиране, а не да изтичат в нечии джобове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във