Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Министерският съвет предложи промени в Закона за ДДС

Министерският съвет предлага промени Закона за данък върху добавената стойност. Със законопроекта се предвижда въвеждане в националното данъчно законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО за въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г.) в националното законодателство. В съответствие с това е предложено въвеждане на задължения за доставчиците на платежни услуги да предават определена информация за трансграничните плащания, произхождащи от държави членки и за бенефициерът (,,получателят“) на тези презгранични плащания с цел правилното отчитане и облагане с ДДС на електронната търговия в Европейския съюз. Промените, които се въвеждат с Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г., имат за цел да се разреши проблемът с измамите с ДДС при електронната търговия чрез засилване на сътрудничеството между данъчните органи и доставчиците на платежни услуги.

Предложени са промени, в резултат на констатирани несъответствия с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година за общата система на данъка върху добавената стойност. В тази връзка се предлага специален ред за деклариране на доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз от доставчик, неустановен на територията на Европейския съюз пред митническите органи на страната за целите на доказване изискванията за прилагане на освобождаване от ДДС.

Във връзка с необходимостта от привеждане на ДДС законодателството в съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС), с проектозакона са направени и предложения за допълнения по отношение на условията и реда за намаляване на данъчната основа и начисления ДДС по доставка в случаите на пълно или частично неплащане на цената по доставката, когато такова вземане се приеме, съгласно определени условия за несъбираемо. Законопроектът съдържа и предложения за редактиране на разпоредби във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона.

Със свое решение правителството одобри и законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и предлага на Народното събрание да го приеме. Предложени са промени, свързани с намаляване на административната тежест и създаване на облекчени условия за икономическите оператори, включително за премахване на потенциални пречки пред данъчно задължените лица при прилагането на новите режими в ЗАДС, които предстои да влязат в сила от 13 февруари 2023 год. Съществена промяна е предвидена за лицата със статут на сертифицирани получатели, по отношение на декларирането и внасянето на акциза, за получените акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка. Това обстоятелство ще се декларира и внася ежемесечно въз основа на месечна акцизна декларация. Досега законодателят е предвидил тези доставки на стоки да се декларират при всяко получаване на акцизните стоки. По този начин процедурата позволява спестяването на ресурси на икономическите оператори, което ще облекчи във висока степен дейността на лицата, особено на тези от тях, които получават регулярно акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка.

С цел отстраняване на неясноти и улесняване на практическото приложение на закона са предложени и други нормативни промени.

Министерският съвет одобри и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Във връзка с изтичане срока на прилагане на схемата за държавна помощ под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), със законопроекта се предлага нова схема за държавна помощ на базата на новите Насоки за регионална държавна помощ (НРП). Предлаганото данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие под формата на преотстъпен данък, е съобразено с променените изисквания на Европейската комисия (ЕК) и се опира на данъчното облекчение, предоставяно по реда ЗКПО до края на 2021 г.

Новите НРП включват редица промени, което води до невъзможност схемата за помощ да бъде предложена в същия вид като действащата до 2021 г. В тази връзка се предлага данъчното облекчение да се предоставя само за проект за първоначална инвестиция, която е със същия обхват, както за периода 2015 г. - 2021 г., на данъчно задължено лице, което е микро-, малко или средно предприятие. По този начин ще продължи насърчаването на инвестициите за производствена дейност в общини с безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната, както и намаляването на безработицата в тези общини чрез осигуряване на определена заетост. Схемата ще се прилага за всички региони в страната с по-широкия обхват на първоначална инвестиция. Във връзка с новите НРП се предлага да отпаднат някои от изискванията за ползване на вече изтеклата схема за държавна помощ, като за микро-, малките и средни предприятия се прилагат по-благоприятни условия от тези, действали до края на 2021 г. Предложението за нова схема е нотифицирано пред ЕК и новата схема ще се прилага само след одобрение от ЕК, като се предвижда да се прилага за данъчните години от 2022 г. до 2027 г. включително.

Законопроектът предвижда и приемане на текстове, с които се променя общото изискване за преотстъпване на корпоративен данък по реда на ЗКПО, което касае наличието на публични задължения на данъчно задължените лица и уеднаквява тези разпоредби с други подобни в закона. Целта на промяната е да се улеснят данъчно задължените лица и да се намалят предпоставките за възникване на съдебни спорове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във