Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Министерска заповед изисква недоказуемо качество!

S 250 1f6cac4c 6dc3 4296 9509 60f5c09a9b1c

Фирмата „Битулайт“ е в бизнеса с пътните маркировки от 25 години. Историята на нейния създател е толкова интересна, че плаче за специална публикация. В случая по-важното е, че идеята му е хрумнала в Германия, създал е фирмата по немски образец и от четвърт век се опитва да привнесе в България немските разбирания за качество. Но... само се опитва.

Преди три години мениджърите на „Битулайт“ патентоват уникална за България

термопластична боя за хоризонтална пътна маркировка

на пешеходни пътеки, на осеви линии и граници на пътища с интензивна натовареност на движението, на писти и други асфалтови и бетонови покрития.

Според експертизите, новата боя се отличава с висока трайност и износоустойчивост, с висок коефициент на сцепление към основата. Тя е „тежко“ устойчива на влага и може да бъде полагана в различни релефни форми. С други думи - може да се показва над водния и снежния филм, осигурявайки по този начин и отлична видимост (дори през тъмната част на денонощието), и звукова и вибрационна „сигнализация“ при преминаване от едно платно в друго или при излизане от пътя.

И накрая - новата боя на „Битулайт“ се втвърдява от две до три минути, след като е нанесена, жизненият й цикър е около 10 г. (или 4 млн. преминавания на автомобилни гуми),

издържа на температура на въздуха от -25°С до +40°С

и е съвършено безвредна от екологична гледна точка.

Въоръжени с патента и с частните експертизи, през пролетта на 2018 г. ентусиастите от „Битулайт“ тръгват да доказват качествата на бъдещия си продукт и пред държавата, тъй като крайната цел е амбициозна: промишлено производство за нуждите на вътрешния пазар и за износ - както в ЕС, така и на европейските пазари извън Общността.

Въпросното доказване започва през лятото на 2018 г. и все още не е приключило. Не за друго,

а защото... изобщо не е започвало!

Причината е потресаваща.

Съгласно действащата нормативна уредба (в случая - Законът за техническите изисквания към продуктите и Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България), благословията за новото производство трябва да даде министърът на регионалното развитие и благоустройството. 

За целта, в правния мир съществува специален подзаконов нормативен акт, чието „заглавие“ в разгърнат вид изглежда така: Заповед № РД-02-14-1329 от 3 декември 2015 г. за определяне на Български национални изисквания за влагането на строителни продукти в строежите във връзка с предвидената им употреба или употреби.

Въпросната заповед е подписана от тогавашния министър на регионалното развитие Лиляна Павлова и е в сила от 15 декември 2015 година.

„Четивото“ е дълго 49 страници и посланието му е категорично:

никой няма право да произвежда строителни материали,

които не отговарят на хармонизираните европейски стандарти.

Оттук нататък започва и същинското ходене по мъките. Преди това обаче - едно важно уточнение.

Според начина за полагането им, боите за пътна маркировка са три вида: акрилати, студени пластици и термопластици.

Качествата им са фиксирани в европейския стандарт EN 1871: 2000, действащ от началото на XXI век.

„Припознати“ са като български на 27 септември 2004 г., защото на тази дата легализираният превод на евростандарта е одобрен от председателя на Българския институт по стандартизация.

А в официална политика се превръщат девет години по-късно, когато министър Лиляна Павлова издава спомената вече Заповед № РД-02-14-1329 от 3 декември 2015 г. за определяне на Български национални изисквания...

Според Приложение № 3 от тази заповед, за да започне редовното производство на новата маркировка, тя трябва да мине през четири изпитания, извършени в сертифицирана лаборатория:

- Фактор на яркост β за бяла боя и за жълта боя;

- Координати на цветност;

- Точка на омекване*

- Динамично въздействие на студено*

Звездичките до "заглавията" на

последните две лабораторни изпитания никак не са случайни.

Първо - защото те са задължителни за българските производители на термопластични маркировки.

Второ - защото въпросните изпитания не се отнасят за вносителите на термопластици, произведени на територията на Европейския съюз.

И трето - защото български производители и вносители на студени пластици и „прости“ акрилни бои също са освободени от тези тестове. Независимо от това къде са произведени продуктите им - в България, в ЕС или на някой карибски остров, да речем.

Без изобщо да подозират какво ги очаква, мениджърите на „Битулайт“ тръгват да си търсят сертифицирана лаборатория.

Възможностите са огромни, защото към онзи момент (лятото на 2018 г.) в България има точно 76 лаборатории, специализирани в тестването на строителни продукти, строителни материали и т.н.

Резултатът от избора между тях е катастрофален.

Нито една от въпросните 76 лаборатории, оправомощени от държавата да издават сертификати за годност на строителни материали и продукти,

не извършва „онзи“ тест - за динамичното въздействие на студено.

Нищо, че е задължителен според действащата Заповед № РД-02-14-1329 от 3 декември 2015 г. на ексминистър Павлова.

Опитите за сертифициране на новия термопластик от лаборатория в друга държава членка на ЕС, също претърпяват тотален провал.

Оказва се, че поне от 15 години никой - от ГКПП-Калотина на запад - не извършва лабораторни изпитания на тема „Динамично въздействие на студено“, тъй като са безсмислени.

И как става така, че в нормалните демокрации хармонизираният европейски стандарт EN 1871: 2000 си действа, но производството на термопластици върви със страшна сила?

Отговорът е семпъл.

Там е пазарна икономика, а прилагането на сертификатите е доброволно. Сиреч - ако произвеждаш и продаваш продукти, чието съдържание не отговаря на изискванията, сам режеш клона, на който си седнал.

Докато тук е точно обратното: доброволното - поне в нашия случай - е задължително. А „трионът“ е в ръцете на бюрокрацията, която еднолично решава чий клон трябва да бъде резнат!

Facebook logo
Бъдете с нас и във