Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Мини „Марица-изток“ дълбаят в тинята

Кабинетът на ГЕРБ за пореден път доказа, че не иска да види по-далеч от носа си

S 250 19427d5c 835a 4f39 ab72 12aa6166533b
S 250 c95ca41c 29e3 4763 bd14 4b7bda8f7a14

Вместо в необятните пластове лигнитни въглища Мини „Марица-изток“ вече сериозно дълбаят във финансовата тиня на българската енергетика и скоро ще заорат в дъното.

 

В първия работен ден след празниците за Съединението, министър Теменужка Петкова блесна с новината, че „Българският енергиен холдинг“ ще предостави

дългосрочен заем в размер на 50 млн. лв.

на най-голямото въгледобивно предприятие „Мини Марица-изток“ ЕАД“. Това съобщи самата тя след участието си в заседанието на Браншовия съвет за тристранно сътрудничество, минно дело и геология. Заемът се отпуска за „осъществяване на инвестиционната програма и ремонтни дейности в мините“. Отделно, правителството дава още 5 млн. лв. за увеличение на миньорските заплати от 1 октомври.

Информацията може и да е предизвикала спорадични ръкопляскания и усмивки в триъгълника "Раднево - Гълъбово - Тополовград", но породи множество въпроси и коментари в енергийните среди. Най-вече от рода на познатите ни смешки от времето на социализма, че ефектът от подобно наливане на средства е  като "да си купиш фабрика на 8 септември 1944 година“.

Сравнението не е случайно. С този "жест", правителството

нееднозначно потвърди амбицията си

за "развитие на въглищните централи у нас до 2030 г. - с хоризонт до 2050 г.", което е залегнало в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата и в проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие. Напук на Парижкото споразумение за изменението на климата от 2015 г. и на всички решения на Брюксел за декарбонизация на енергетиката в Европейския съюз, член на който все още е и България.

Всички знаем, че  през последните година и половина-две, заради високите си производствени цени, държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ - най-голямата въглищна централа на Балканите, работи все по-малко. Калкулациите са категорични: централата губи по-малко, когато не работи, и

губи много, ако произвежда и продава електроенергия.

Причината е, че ниските цени, постигани на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) понякога дори не покриват стойността на въглищата, които ТЕЦ-а купува от мините. Още повече, че по силата на договорите, сключени от Кабинета „Костов“ на 13 юни 2001 г., двете американски централи в енергийния комплекс „Марица изток“ трябва да работят, докато изтекат въпросните контракти. А тяхната производствена сметка все още излиза, тъй като

държавата плаща и техните квоти за въглеродни емисии.

За първото полугодие на 2020 г. ТЕЦ „Марица-изток 2“ отчете 48% спад на продажбите на електроенергия спрямо същия период на 2019 г. - 1 698 164 МВтч спрямо 3 281 313 МВтч. Резултатът е срив на приходите от продажби с 82.7 млн. лв., разходи за емисионни квоти в размер на 130 млн. лв. и чиста загуба в размер на 128 млн. лева.

Известно намаление на производството отчитат и двете американски централи в енергийния комплекс „Марица изток“, т.е. те също купуват по-малко лигнитни въглища.

Накъде води спиралата е ясно: намаляване на приходите на мините, отлагане на ремонтите, брожения сред миньорите. Вместо обаче да потърси начини за съкращаване на разходите, държавата

продължава да налива свежи пари в бездънната яма.

И да ни залъгва с някакви си хоризонти, въпреки че Брюксел отдавна е решил: ТЕЦ-овете могат да участват в търгове за "Механизми за осигуряване на капацитет" (МОК) най-късно до 1 юли 2025 година.

На този фон, още по-странно и още по-безотговорно изглежда поведението на управниците ни. Вместо да кажат истината в очите на хилядите работници и служители в Енергийния комплекс „Марица изток“, след което да седнат и да измислят какво препитание на региона могат да осигурят, те продължават да хвърлят грешни милиони във "въглищната" бездна, само и само да удължат престоя си във властта.

По официални данни, в Мини „Марица-изток“ работят над 7300 души. Заедно със служителите в трите термични централи и във всички съпътстващи и свързани предприятия, заетите в енергийния комплекс са над 20 000 души. А като добавим и техните семейства, плюс всички останали, които съществуват благодарение на комплекса,

пряко засегнати ще се окажат... над 100 000 души.

Затова дълг на управляващите е открито и честно да обясняват на хората там какво бъдеще ги очаква след фаталната дата 1 юли 2025 година. Защото, дори да преборим Брюксел за дерогация на "въглеродния" регламент (става дума за Регламент 2019/941 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, влязъл в сила на 1 януари т.г. - бел. ред.), работата на трите топлоцентрали в комплекса пак няма да бъде поставена на пазарни принципи. Тъкмо обратното - постоянно растящите цени на въглеродните емисии ще направят произвежданата от тях електроенергия абсолютно непродаваема. Ами тогава?

Тогава... утре би трябвало да започне от днес. В следния порядък: спешно разработване на

подробни териториални планове за икономическо развитие на региона,

в които да бъде направен 100-процентов разчет колко хора ще останат без работа, колко средства ще са необходими за изплащането на обезщетения за безработица, колко ще струва преквалификацията и пренасочването им в други отрасли на икономиката.

Възможности не липсват. Могат да се газифицират част от блоковете на термичните централи, върху рекултивираните терени могат да се изградят големи соларни паркове или да се построят заводи за други производства, оранжерии и пр. А на базата на споменатите териториални планове, България спокойно може да кандидатства за финансиране

и по линия на Фонда за справедлив преход.

За да се случи цялата тази трансформация без големи социални трусове обаче е нужно едно единствено "нещо" - управници с визия за бъдещето на държавата и на обществото. А не индивиди, които по-далеч от собственото си благополучие не искат и не могат да погледнат.

Бисер Липов

 

 


Иванка Диловска, член на УС на "Института за енергиен мениджмънт":


Ток чрез МОК - само до 1 юли 2025 година!

 

Тepминът "Механизми за осигуряване на капацитет" (MOK) звyчи ĸaтo нoв, нo не е. У нac тази схема се прилагаше до 2014 година. И тoчнo, ĸoгaтo действието й трябваше да бъде пpoдължено, "някой" я спря. А не биваше, защото проблемът oпиpa дo eнepгийния миĸc, а oттaм – и дo cигypнocттa нa eлeĸтpocнaбдявaнeтo.

Нa пpaĸтиĸa схемата МОК представлява oтдeлни плaщaния нa цeнтpaлитe - зa paзпoлaгaeмocт (c ĸoетo ce пoeмaт тexнитe пocтoянни paзxoди) и зa пpoизвeдeнa eлeĸтpoeнepгия (с ĸoетo се пoĸpивaт гopивнитe им paзxoди).

От 1 януари 2020 г. влезе в сила новият Регламент 2019/941 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, който нe paзpeшaвa cĸлючвaнeтo нa дoгoвopи зa MOK c нoви въглищни мoщнocти. Следователно инвестиции в тази посока вече не би трябвало да се правят.

Освен това, според този регламент никой няма право да договаря механизми за осигуряване на капацитет с действие след 1 юли 2025 година.

Toвa знaчи, чe aĸo y нac бъдe въвeдeн MOK и бъдaт cĸлючeни нови дoгoвopи c ТЕЦ, тe щe ca валидни само дo тази дата. И нито ден по-късно.

Така че колкото и да не искаме, до 1 юли 2025 г. сме длъжни да измислим с какви нoви мoщнocти да заместим въглищните централи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във