Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Милионна интрига с ломската дига

Властта си оформи приятелски кръг и в строителството

Вече шеста година укрепват брега на река Дунав край Лом, а резултат няма и няма. И въпреки че досега дигата и глътнала пет-шест милиона, предстои да бъдат вложени още дванадесет. В странни противоречия изпадат Министерството на регионалното развитие и общината, когато обясняват по кой точно проект се работи и кой финансира излетия вече бетон. По едностранно прекратените от МРРБ договори, по които висят сериозни плащания към първите изпълнители на обекта, се чакат решения от съда. В същото време са обявени нови поръчки за милиони... за същата работа.


Очевидно се разчиства терен за различни фаворити на властта, които печелят проект след проект, финансиран с държавни средства или по европрограми.


На страницата на община Лом е публикувано любопитно съобщение за проекти в процес на изграждане на стойност 12 млн. лева. Един от тях е именно този за Укрепване брега на река Дунав в района на градската част на гр. Лом, което, както установяваме, е трябвало да бъде завършено преди години.


Според официалната информация от сайта на общината целта на това впечатляващо финансиране е трайно да бъде решен проблемът с високите води на река Дунав в района и да се избегне заплахата от наводнение в Лом. Не по-малко амбициозна е и целта да се възстанови загубена територия с площ около 4000 кв. метра.


Според разшифровката на заданието на ломското кметство трябва да се изгради 850 м кейова стена, да се укрепи брегът и да се благоустрои крайбрежната зона. Прави впечатление обаче, че за всички останали проекти на сайта на община Лом са обявени срокове, а за милионите, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството е предвидило да похарчи, такъв срок липсва.


Решихме да разберем коя е и фирмата, която е спечелила апетитната поръчка ,и защо за нея не е определено време, през което да си свърши работата. Оказа се, че в Агенцията за обществени поръчки има няколко обявления, които са с едно и също задание: Укрепване на брега на р.Дунав в района на градската част на гр. Лом, които през годините са печелени от различни частни дружества. Понеже става дума за нашите пари, решихме да проследим


историята на тези харчове за милиони

nbsp;


Оказа се, че укрепването и изграждането на кейовата стена е започнало още през 2008 година. Предисторията обаче датира от 2006-а, когато с решение на постоянната Комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет са отпуснати 1.045 млн. лв., които са били заделени за проектиране и покупка на необходимите материали от Германия. Същинското строителство, финансирано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в размер на 7.8 млн. лв., започва след провеждане на процедура за избор на изпълнител.


Поради недостиг на средства обектът е спрян в промеждутъка от 27 март до 7 ноември 2008-а, а проектът междувременно е актуализиран. През ноември работата е възобновена. Тогава е сключен и втори договор за строителство - за още 4.6 млн. лв., който предвижда да се свършат някои допълнителни видове работи. Изпълнители по двата договора са софийската фирма Росилекс, управлявана от Любомир Христов, и Транспроект. За строителен надзорник е определена Пътинвестинженеринг. Общата стойност на харчовете за обекта вече е станала 12.7 млн. лв., в които влизат и непредвидените разходи, появили се след актуализацията на проекта.


Когато правителството на Бойко Борисов идва на власт, работата отново е спряна - отново поради липса на средства. Сегашният президент, а тогава министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев дори дава обяснения пред парламента за причините за това спиране. В пленарната зала той заявява, че това е един от обектите, които предишното правителство му е завещало да довърши, без да са осигурени средствата, предвидени в подписаните договори. До август 2009-а, казва пред депутатите Плевнелиев, вече са били изплатени 5 млн. лв., в които влизат и 1 млн. лв. от бюджетите на Комисията по бедствия и аварии.


В крайна сметка средствата по договорите са блокирани,


преговорите с фирмите изпълнителки зациклят

а Лом си остава без защитна стена.


Близо две години фирма Росилекс бомбардира регионалното министерство с писма, в които описва какво е свършила и какво министерството й дължи. Според тези отчети (в. БАНКЕРЪ разполага с тази кореспонденция) по двата договора към датата на спирането на обекта са били изпълнени строително-монтажни работи за 7.726 млн. лв. (с ДДС), но са изплатени само 4.750 млн. лв. (с ДДС).


Внесени са общо 13 отчета за действително извършени строително-монтажни работи (СМР) на стойност 2.976 млн. лв., по които няма нито едно плащане. Възложителят дори не си е дал труда да направи един коментар по тях. Пет от тези отчети, на стойност 449 041 лв., са за изпълнени СМР преди подписването на обичайния Акт №10 (от 26 август 2009-а), а осем отчета - на стойност 2.527 млн. лв., са за изпълнени консервационни строително-монтажни работи.


Фирмата е представила за одобрение от възложителя количествено-стойностна сметка за предварително доставени материали за 358 393 лв. (с ДДС) - за взривена скална маса, и заповед за изменение № 7 - за изпълнени непредвидени по проекта работи на стойност 490 754 лева. Възложителят - Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е подписало и утвърдило нито един от тези отчети и съответно не са издадени удостоверения за разплащане чрез Българската банка за развитие, а без тях тя не може да извърши преводите към строителя.


Ситуацията около това размотаване спокойно може да бъде описана в своеобразен


каталог на правните абсурди

nbsp;


Съгласно чл.3, ал.3 и от двата договора допълнително възникналите строително-монтажни работи ще се изпълняват и разплащат само след предварително одобрен от възложителя Протокол за непредвидени разходи. Фирмата кани МРРБ да изпрати свой представител за оглед на обекта и за съставянето и подписването на съответните протоколи за непредвидени разходи. Върху тях вече има подписи на проектанта и на строителния надзорник, но МРРБ не изпраща нито един свой представител.


Независимо дали писмата се отнасят до технически и финансови въпроси, или пък иде реч за отчети за извършени конкретни дейности, години наред тяхната съдба е била една и съща - те попадат върху бюрото на съответния отговорен служител - в случая това е инж. Ничко Герговски, след което... потъват в небитието. А съгласно чл.4 (който присъства и в двата договора) МРРБ трябва да заплаща на Росилекс изпълнените СМР в срок от десет работни дни.


Уловката е в това

че никъде в договорите няма срок, в който министерството е длъжно да одобри представените разплащателни документи. Съгласно Закона за задълженията и договорите при приемането на представените отчети регионалното ведомство е трябвало да извърши проверка на отчетената работа и да заяви писмено своите възражения, ако открие някъде дефекти в работата или ако документите не са попълнени правилно. Такава кореспонденция липсва. В Росилекс не е постъпил нито един коментар - нито по отношение на отчетите, нито за споменатата вече Заповед за изменение № 7 и за Количествено-стойностната сметка за авансово доставени материали. Имайки предвид, че от датата на внасянето им са изминали от пет до 12 месеца, което по всеки разумен критерий е достатъчен период за проверка на внесени документи, ние смятаме, че те са приети безусловно, се казва в писмото на Росилекс до Камарата на строителите в България от 2010 година. В крайна сметка регионалното ведомство дължи на фирмата близо 3 млн. лв. и тъй като очевидно не се е стигнало до разбирателство, започва


дълга съдебна сага

в която трябва да се доказва очевидното - че има договор между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Росилекс ООД с пореден № 464, подписан на 22 декември 2006 година. Срокът, фиксиран в договора, е 365 календарни дни и започва да тече в деня, когато строителната площадка бъде открита официално.


Първоначално министерството превежда на изпълнителя аванс от 2.342 млн. лв. за доставка на шпунтовите елементи, а Росилекс отваря специален офис в Лом, струпва на брега цялата необходима сухопътна техника и докарва от Русе драгажен керван от пет специализирани плавателни съда. И... дотук.


В чл.6 от втория договор между Росилекс и МРРБ, подписан на 27 февруари 2009-а, е записано: Финансирането на обекта до неговото завършване е съгласно поименното разпределение на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи и за основен ремонт на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за съответната година. С други думи, пари за аварийния проект в Лом би трябвало да има. Но няма...


До 28 август 2009-а Росилекс не получава от МРРБ нито един лев, но обектът не е спрян чрез съставяне на Акт 10 - както повеляват и двата договора между фирмата и министерството. Вместо съответните чиновници да се срещнат и да се разберат с ръководството на фирмата, те прекратяват всякакви контакти с тях. За година и половина Росилекс изпраща до МРРБ най-малко 15 писма, твърдят нейните мениджъри, с които моли и настоява министерството да изпълни задълженията си като възложител и да се разплати с изпълнителя за свършеното дотук. Не само че няма отговор, но и контрактът е прекратен едностранно, а аргументи не са представени.


Последното плащане към Росилекс е било направено през декември 2008-а, въпреки че през следващите осем месеца фирмата е инвестирала в иначе държавния обект близо 3 млн. лв. собствени средства. Включително и за осигуряване на денонощна охрана, която да опази металните шпунтови елементи до приключване на хидротехническата епопея.


Но


вместо да се разплати с хората

nbsp;


които вече са затънали във финансовото блато, регионалното министерство прави неочакван ход. През 2010-а общината в Лом обявява нова обществена поръчка със същия предмет на дейност. Пак с пари от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но вече преточени през общинската каса. И може би има защо...?! Този път новата уж поръчка печели дружеството Главболгарстрой на Симеон Пешов. През една от дъщерните му фирми - ГБСИнфраструктурно строителство, в чието управление влиза синът на мастития строител - Камен Симеонов Пешов.


Интересното е, че тук става дума за финансиране в размер на повече от 4 млн. лв., което значително надхвърля задълженията към предишния строител. Според официалната информация от регистрирания в Агенцията за обществени поръчки договор с хората на Пешов крайната обща стойност на поръчката е... плаваща. Тя е записана по меко казано странен начин за спечелен чрез състезание договор - най-ниската цена е 3 610 067 и най-високата 3 633 649 лв. без ДДС.


Опитахме се да


пробием мъглявината

около причината за смяната на строителя. Потърсихме за разяснение кмета на Лом Иво Иванов. Секретарката му Зорница Димитрова обеща, че ще ни свърже с него или с хората, които отговарят за проектите в общината, но за две седмици чакане това така и не се случи.


От Министерството на регионалното развитие и благоустройството също не можаха да ни обяснят какво е наложило смяната на изпълнителя. Нещо повече, в официалния отговор, който странно защо не е подписан от никого, ни съобщиха, че община Лом била осигурила средствата за довършителните работи по изграждането на обекта. Обаче, ако се съди по обявлението на сайта на общината, това твърдение съвсем не отговаря на истината - парите са държавни... (виж факсимилето от общинската обява).


По отношение на липсващите в обявлението срокове от общинския сайт се разбира, че този проект фигурира в графа проекти в процес на изпълнение. Регионалното ведомство обаче твърди в писмото си до редакцията, че той бил завършен и дори имал Акт 15 (протокол, от който трябва да установи годността на строежа за въвеждането му в експлоатация). И къде точно е истината?!


Що се отнася до неизпълнението на договора с фирма Росилекс и до забавените плащания, хората на министър Павлова обясняват, че не могат да ни предоставят информация, защото делото по този повод е в Софийския градски съд и още не е завършило. Те обаче не отричат, че спорът в съда се води именно за сумата от 3 млн. лева.


С други думи, полуизказаните истини около случая далеч не можаха да изяснят ситуацията.


Всъщност едва ли за някого е новина, че у нас не е необичайно да се развалят готови работи. Но е необяснимо защо цялата административна машина, предназначена да контролира най-вече как се харчат държавните средства, все недовижда несвършеното? От мързел ли, за пари ли?!


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във