Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИЛИАРД ЕВРО ЩЕ СЕ ПОХАРЧИ ЗА БЕЛЕНЕ

Ако някой се е съмнявал в мераците на управниците да си поделят покрай АЕЦ Белене едни пари, вече може да е спокоен. Планираните (или по-скоро мечтаните) средства ще бъдат разпределени до ноември 2009-а, както предвиждат текстовете, заложени в бюджета за следващата година. Дотогава трябва да бъдат усвоени 600-те млн. евро, за които парламентът вече гласува държавни гаранции, приемайки още тазгодишната макрорамка. Задължителното условие бе кредитът да е от двете финансови институции, които отпускат пари за ядрени проекти в рамките на ЕС - Евратом и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). В проекта на новия бюджет обаче това условие отпада и по предложение на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров е записано, че държавните гаранции за 600-те милиона евро ще са в сила по външни заеми от заемодатели - утвърдени кредитни институции. Така кабинетът може да започне преговори с всяка банка, изразила готовност да финансира българския ядрен проект.
Промяната е продиктувана не само от бързането на управниците да разпределят милионите, но и от факта, че пари за Белене от Евросъюза едва ли ще дойдат. За догодина това е сигурно, тъй като Брюксел още не е получил всички необходими документи. Те не са изпратени и в Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), която трябва да лицензира техническият проект на централата, както и всички изисквани от българското и европейското законодателство разработки по безопасността. Не че проблеми с нашия ядрен регулатор могат да се очакват, но и той няма как да издаде разрешение, без да има нещо черно на бяло. Да не говорим за анализи и експертизи, тъй като проектът за АЕЦ Белене на руския изпълнител Атомстройекспорт е прототип, който не е реализиран никъде в света. Излишно е да напомняме и за неизпълнените още екологични изисквания на Еврокомисията от края на 2007-а, когато тя даде принципното си съгласие за изграждането на втора атомна. Липсва и финансово-икономическа схема, както и начините на осигуряване на необходимите инвестиции.
Липсата на лицензи, екологичните проблеми и най-вече неодобрението от Брюксел правят изграждането на Белене твърде рисково и стесняват перспективите на големи западни банки да отпуснат пари за строителството. Ситуацията се усложнява и от световната финансова криза. Остава вариантът да се намерят средства от руски банки, още повече че Владимир Путин неколкократно обеща страната му да осигури 3.8 млрд. евро за новата атомна мощност, но това бе преди кризата.
От НЕК, която е основният инвеститор в бъдещата ядрена централа, неофициално обясниха за вестника, че заедно с БНП-Париба, избрана за структурираща банка на проекта, вече са съставили списък с първокласни кредитни институции. Някои от тях обаче обявиха банкрут и бяха национализирани, което автоматично ги изхвърляло от листата на евентуалните кредитори. В нея е включена и руската Газпромбанк, но според НЕК официалните преговори с подбраните банки ще започнат догодина.
Известно е, че руската компания Атомстройекспорт спечели ядрения конкурс с оферта от 3.997 млрд. евро, само че през тази пролет шефът на електрическата компания Любомир Велков отбеляза, че сумата може да нарасне с 20 процента. Кредитът от 600 млн. евро, заедно с получения вече заем от 250 млн. евро от БНП-Париба, не покриват българския дял в ядрения проект (51 процента). Затова преди десетина дни кабинетът наля други 300 млн. лв. в новосъздадения Български енергиен холдинг (в чиято структура влезе и НЕК). Така общата сума за АЕЦ Белене, с която ще разполага сегашното правителство, надхвърля 1 млрд. евро. Тези пари със сигурност ще бъдат похарчени, и то авансово. Неотдавна от Атомстройекспорт например обявиха, че оборудването за централата трябва да бъде поръчано (т.е. платено) до края на ноември.
Остава единствено интригата каква част от милиарда ще остане в страната и как точно ще бъде разпределена?
Юлияна Димитрова

Facebook logo
Бъдете с нас и във