Банкеръ Daily

Природозащитници

Местната икономика може да се развива и без магистрала "Струма" през Кресненското дефиле

СНИМКА: За Земята

Спасяването на Кресненския пролом е една от най-старите природозащитни каузи в България. Ангажирани с темата експерти твърдят, че местната икономика може да се развива и без магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. Те са готови с предложения и не отричат факта, че за да се развива икономиката ни, имаме нужда от пътища. Актуалната тема "Има ли бъдеще Кресненското дефиле и автомагистрала "Струма" бе коментирана от Десислава Стоянова от сдружение "За Земята", доц д-р Стоян Бешков от Националния природонаучен музей, Андрей Ковачев от СДП Балкани и Петко Ковачев от Институт за зелена политика по време на лекция организирана по проект "Бъдещи природозащитници", който се изпълнява с подкрепата на програма „Еразъм +“ на Европейската комисия.

Повече от 20 години природозащитните се борят магистрала Струма да се изгради така, че да се съхрани Кресненското дефиле. Мястото е една от най-богатите на диви растения и животни територии в България, част от мрежите „Натура 2000“, КОРИНЕ и важна орнитологична зона според Birdlife International. То е разположено на границата на средиземноморската и средноевропейската природни зони, поради което живият свят тук е удивително богат. В него се срещат редки за България и защитени от закона растения и животни. 

Участниците в срещата отчетоха важността на позициите на Европейската комисия и Комитета към Бернската конвенция, според които изграждането на трасето трябва да се съобрази с опазването на околната среда и в същото време да се изчисли колко струват „алтернативните“ варианти. Важно е да се отбележи, че единствения одобрен от ЕК доклад по оценка на въздействието върху околната среда е от 2008 г. и включва изрично предписание за изграждане на тунел, който да избегне преминаването на магистрала през дефилето и нейните негативни последици. Този вариант позволява както изграждането на важния път, така и опазването на природата в ключов район за биоразнообразието. Тесният пролом е дом за защитени видове змии, костенурки и царски орли и е ключов миграционен коридор в посока север-юг за мечки и вълци. Кресненското дефиле е забележително природно богатство в югозападната част на България, дом на два пъти повече видове пеперуди, отколкото могат да се намерят в цяла Великобритания.

Построяване на магистрала извън пролома, вместо предложения скоростен път, е най-добрият вариант за пътуващите, местния бизнес и хората от Кресна. Важно е да се отчете и мнението на хората, които живеят и работят там. Наскоро Общински съвет Кресна гласува против преминаването на магистралата през дефилето. Все повече хора се осмеляват да застанат с лицето си публично и да отстояват позиция в полза на запазване на възможностите за развиване на местната икономика - пътят да не премине и унищожи земеделските земи с грозде сорт "керацуда", рафтинг, природосъобразен и спа туризъм, както и сигурността и живота на хората, живущи в региона или преминаващи по настоящото трасе и планирания път. 

В средата на януари България оттегли апликационната форма за изграждането на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле, но продължава да разглежда проекта като приоритетен и не се отказва от него. Оттам посочват: "Решението не го стопира, а ще ускори екипната работа на всички институции, ангажирани с разширението на единствения "тесен участък" по направлението до границата с Гърция. През август 2019 г. страната ни кандидатства за 270 млн. евро, с които щеше да финансира строителството. През октомври обаче бе публикуван отговор от Брюксел, че Комисията смята, че на база представената информация, исканият финансов принос за предложения голям проект не е оправдан. Бе посочено, че България не е успяла да осъществи целите и мерките за опазване на всички обекти, определени съгласно директивата за местообитанията, като по този начин е нарушила същата директива. 

Природозащитниците се опасяват, че въпреки че правителството се отказа от финансирането от Европа за проблемния участък, това няма да доведе до изпълнение на европейските изисквания за опазване на биоразнообразието. Всички останали участъци са реализирани с вече усвоени европейски средства. През тази година предстои и мисия от Комитета към Бернската конвенция по случая. Така, кампанията за Кресна продължава да е една от най-актуалните в България и има нужда от активна позиция и в момента.

Друг въпрос е,  че България  вече получи средства от ЕС, за да направи Кресненското дефиле защитена зона. После пък поиска пари да го разруши. Какво ще поиска утре не се знае?

Каква цена сме платили 

До момента Европейската комисия е отпуснала над 1,9 млрд. лв. от Кохезионния фонд за изграждането на автомагистралата. Задължението на България е да построи цялата АМ “Струма” в рамките на два последователни програмни финансови периода — 2007-2013 за лотове 1, 2 и 4, както и за технически проучвания на лот 3, а в периода 2014-2020 — финализиране на лот 3. При нарушаване на сроковете и незавършване на автомагистралата до 2022 г., страната трябва да върне еврофинансирането за цялата автомагистрала.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във