Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Маса нерешени задачи чакат новата власт да се наумува

S 250 00c7807c 3dcf 4737 a528 7292c7f3f3c2

Кризата в енергетиката, която продължава от година-година и половина, но придоби уродливи размери след руската инвазия в Украйна, вече е и икономическа, и институционална. Което още повече налага избирането на нов председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Последният й шеф, избран от Народното събрание - Станислав Тодоров, бе свален със съдебно решение, защото не отговарял на условията за тази длъжност. Това наложи реабилитацията по спешност на предишния председател - Иван Иванов, който от 2015 г. управлява регулатора... без да отговаря дори на половин изискване за заемане на тази позиция.

Създалата се ситуация може да има непредвидими последици за всеки един български гражданин и фирма, защото ролята на КЕВР в създаването, форматирането и регулирането на свободния пазар за битовите потребители на електроенергия е изключително важна. И ако депутатите в 48-ото Народно събрание не искат да си имат проблеми с общественото мнение, ще трябва в спешен порядък да променят правилата за избор на новия титулярен ръководител на регулатора. При това тези промени не бива да бъдат съобразени с партийните и корпоративни интереси на този или онзи, а с решението на Конституционния съд, довело до отстраняването на Тодоров.

Що се отнася до евентуалното ново правителство, на него ще му се наложи да проучи доколко е възможно при сегашната енергийна криза да бъде удължена

съществуващата у нас система на регулирани цени

на електроенергията. При все, че това ще е в противоречие с Плана за възстановяване и устойчивост, който се ангажира с пълна либерализация на електроенергийния пазар. Да, зависими сме от европейското финансиране и сме поели ангажимент към Брюксел, но пък точно в пика на кризата „да отвържем“ цените на тока за битовите потребители...

Отделно е проблемът с термина „енергийно бедни“ и по-конкретно липсата на разбирателство между социалното и енергийното министерство за неговата дефиниция. А без такъв термин трудно могат да се водят политики за подкрепа на нуждаещите се.

Няма как и идеята за две цени на тока да се приложи без разглеждането й в парламента. Иначе тя просто ще си остане едно пожелание от името на служебния кабинет.

Огромни предизвикателства ще възникнат в енергетиката и заради Плана за възстановяване и устойчивост. Те касаят бъдещето на въглищните централи, изграждането на нови ВЕИ, завода за батерии и т.н. Днес просто

няма яснота как ще продължи зеленият преход

в нашата страна.

Необходимо е също така да се реши проблемът при до изграждането на фотоволтаици за собствена употреба. Сега не се допуска подаването на неупотребената енергия в мрежата като вариант е да се използват системите за нейното съхранение. Само че отново опираме до депутатите и Закона за енергетиката.

На всичко отгоре липсват стимули за изграждането на електроразпределителната мрежа. А те са ключови за създаването на умни мрежи, масово навлизане на електрификацията в транспорта и другите сектори. За тази цел също може да се използват европейските фондове и други държави го правят. Ние обаче за момента планираме основно модернизация на електропреносната мрежа.

Ако има нов кабинет, той ще трябва да подготви и внесе в Народното събрание и законодателните мерки на Европейската комисия в областта на енергетиката – намаляване на потреблението на ток и в частност на пиковото потребление, изземването на свръхпечалбите, както и тези за газа.

Гъста мъгла е покрила и енергийната ефективност.

Никак не са малко и

задачите, свързани с екологията.

Една от най-важните е одобряването на оперативната програма „Околна среда“, чийто бюджет е над 3.5 млрд.лева. След което предстои да се планира и ефективното изразходване на средствата.

За сектор "Води" са предвидени почти 1,4 млрд. лева, включително и средства за инфраструктурни проекти там, където има създадени ВиК асоциации. Парите не са малко, но проблемът с ВиК инфраструктурата и изтичането на вода е твърде сериозен и изисква значително повече. Да не забравяме, че голяма част от населените места у нас нямат пречиствателни станции.

Над 611 млн. лв.ще бъдат инвестирани в системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци, за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци, за рекултивация на депа, както и за разделно събиране и повторна употреба.

Между другото, на България и предстои да плаща глоби за незатворените стари сметища и нерекултивираните депа в няколко общини. И е интересно какви мерки е предприел служебният кабинет в тази насока, след като още при встъпването си в длъжност служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова посочи това като ангажимент? До края на септември трябваше да сме представили план за рекултивацията на последните 8 стари депа за битови отпадъци.

За подобряване на качеството на атмосферния въздух чрез безвъзмездна подмяна на топлоуреди на твърдо гориво с екологични, увеличаване на зелените площи в градската среда и въвеждане на зони за ниски емисии от транспорта, ще отидат 773,47 млн. лева. Именно заради нарушаването на показателите на фини прахови частици от 2017 г.

също се очакват солени глоби,

но и по този въпрос няма особен напредък в последните пет години. Програмите за качеството на въздуха са само документи без ясни цели и конкретни измерители, коментират експерти. Според тях е важно да се направи методическо ръководство за общините със задължителни елементи и да се контролира дали поставените цели се постигат. Какъв е иначе смисълът от 100 мерки, чието изпълнение няма как да се провери, както е в София.

С 259,09 млн. лв. ще се финансират дейности за развитие на мрежата Натура 2000, за подобряване природозащитното състояние на местообитания и видове, за опазване и възстановяване на екосистемите извън Натура.

Но на този етап редицата кадрови рокади, които не би трябвало да са приоритет на едни служебен кабинет, вкарват допълнително сектора "Биологично разнообразие" в хаос и не подпомагат решаването на натрупаните проблеми.

За повишаване готовността на населението за адекватна реакция при горските пожари, за превенция и управление на риска от наводнения и засушаване и за изграждане на Национална система за управление на водите в реално време, ще бъдат насочени 441,31 млн. лева.

Пари за въпросната национална система обаче вече бяха отпускани, а тя не работи, което е още една от мистериите, пазени в екоминистерството.

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във