Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Мариана Кукушева, член на УС на Федерацията на хлебарите и сладкарите в България: И ХРИСТИЯНИ, И МЮСЮЛМАНИ ЕДНАКВО ПОЧИТАТ ХЛЯБА

Елегантна, енергична и много общителна. Нарича себе си етнически модел в действие, защото в потеклото й се срещат два известни рода, намерили пресечна точка в Пещера. Турският - на майка й Селме Имамова, и българският - на Веселин Кукушев. Ученическата любов между двамата прераснала в женитба, която до лятото на 1963 г. била нещо нечувано за малкия град. Дядото й по майчина линия, един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия, бил общински съветник от 1923 до 1925 г. в Пещера. Хората го помнят като състоятелен и културен човек, създател на турското читалище и ансамбъл. През 1925 г. е осъден на смърт по Закона за защита на държавата. След две години, които прекарал в нелегалност, е реабилитиран. Политическата въртележка не го подминава и след 9 септември 1944 г., когато е арестуван и отново е осъден - този път като кулак, а земите му са национализирани. Умира като безпартиен през 1974 г., щастлив, че е доживял да види две внучета. От тях първа се ражда Мариана.
Аз съм дете на любовта, казва Мариана, станала заради сензационния за времето брак на родителите си свидетел на дълбоко уважение между две религии и два етноса. В първия ден, в който майка ми е стъпила в българската къща, на печката започнали да къкрят две яденета - за тях свинско, за нея - телешко, защото е мюсюлманка, разказва Мариана. Според нея компромисите и уважението трябва да се носят в сърцето. Имало е моменти в живота на двата рода, в които взаимно са си простили, може би неща, които на пръв поглед изглеждат непростими. Винаги са ми казвали, че прошката спасява повече теб, отколкото този, който е съгрешил.
Целият й турски род се изселил в Истанбул между 1949 до 1954 г. , но и сега поддържат роднинските си връзки в България. За мен турският е майчин език. Научила съм го от майка и баба и когато съм с роднини, започвам да мисля на турски. Обичам тяхната сърдечност, много са задружни, а когато отида на гости при тях, прииждат всички мои знайни и незнайни родственици. Радват ми се и говорят за себе си като за българи, разказва Мариана, която сега е известна бизнес дама, член на управителния съвет на Федерацията на хлебарите и сладкарите в България.
Започва да върти семейния бизнес, след като - съвсем в началото на демокрацията, фамилията решава да са захване с производството на някоя бързооборотна стока, каквато е хлябът. Дотогава нашенецът познава само два артикула - Типов и Добруджа. Ако имаш връзки в магазина - ще ядеш пресен, ако ли не - поизостанал... По това време в страната масово навлизат турски фирми, но фамилия Кукушеви купува френски машини и въвежда технология за производство на непознатите дотогава закуски, наречени кроасани. Довеждат и майстор от Лил, който в продължение на осем месеца обучава семейството и най-вече Мариана на тънкостите на занаята. Разкрива им цялата магия за правене на кроасани, пасти, петифури и тортички, много обичани от европейците, но неизвестни за нашата сиропирана сладкарска промишленост. Тогава Мариана загърбила не само балканския вкус към баклавата, но и обичайния начин на работа у нас. Поставила си за цел да създаде модерно предприятие за не повече от 25 души. В момента в този мини-цех, както го нарича собственичката, се трудят 15 работници. Проектът и строежът направили според изискванията на технолозите в хранително-вкусовата промишленост. Готовите пари, които баща й спестил за няколко години работа в Либия, стигнали само за начална инвестиция. Банков кредит срещу ипотека на къщата им позволил да довършат строежа на цеха. Тогава не беше престижно да започнеш строителство, и то срещу кредит, още повече че нещата, които щяхме да произвеждаме, винаги са стрували стотинки, спомня си Мариана. И за разлика от всеизвестния депутат, забогатял, като спестявал от закуски, младата жена, филолог по образование, заради срива на лева и промяната на банковите лихви започва да изучава финансовите правила. В движение завършва няколко курса по хранителни технологии към Пловдивския университет, майсторски клас към Националната занаятчийска камара и дори получава квалификация за одитор по въвеждането на системата за анализ на опасностите и контрол на критичните точки (НАССР, или както още я наричат - ХАСЕП). Нямаме проблеми с въвеждането на системата, защото още от началото на строителството се съобразявахме с изискването на санитарните органи. Спазихме правилата да не се пресичат пътищата от входа до изхода на готовата продукцията и още ред изисквания, на които сега всяко предприятие от хранителния бранш трябва да отговаря. Проблемът на повечето фирми е, че попаднаха в т. нар. заварено положение и работят в помещения, които са строени преди 40-50 години. А те и тогава не са отговаряли на хигиенните условия, твърди предприемчивата жена. Според нейните изчисления досега фамилията е вложила близо един милион лева в модернизация на машини и съоръжения, за да покрие изискванията на ХАСЕП. И докато част от предприятията в хранително-вкусовата промишленост, с цената на непосилни инвестиции, въвеждат правилата на системата за контрол на качеството, други работят на тъмно... Страхувам се, че сивата икономика няма да изчезне догодина и дори подозирам,че немалка част от предприятията минаха нарочно в сянка, за да могат да натрупат бързи печалби, твърди Мариана. Според нея законодателството в областта на храните трябва да се изпипа докрай, така че цедката да е еднаква за всички. Но и народопсихологията ни е такава, че и в последния момент пак ще се надяваме да се удължи гратисният период.
Около преструктурирането на предприятията най-тежки са не проблемите с ремонтите например и с купуването на нови машини, а липсата на специалисти. В регистрите на образователното министерство има редица специализирани училища, но техните випускници не търсят професионална реализация в хранителния бранш. Често те продължават да учат в съвсем различна област. Връзката между бизнеса и образованието отдавна е отъняла или съвсем се е прокъсала. За да промени нещата, Мариана Кукушева е сред инициаторите за учредяване на стипендия за най-добър млад хлебар и най-добър сладкар. Идеята, която има и благословията на Министерството на образованието и науката, е най-добрите ученици да получават годишна стипендия, а след приключване на образованието си да изберат своето работно място във фирма от бранша. Оттам минава пътят към майсторската степен. Със съдействието на Занаятчийската камара той става много по-кратък. Готови сме на всякакви артистични номера, за да ги запазим като специалисти, казват хората от Федерацията на хлебарите и сладкарите. Те дори изчисляват, че страшно много пари, предназначени за образование, потъват безследно. Изчезват не само тези от бюджета, предназначени за средните специализираните училища и университети, а и средствата от европейските фондове. През миналата година чрез програма ФАР са били финансирани курсове по хлебарство и сладкарство за преквалификация на безработни. Всички участници в тях са получили стипендии, но след приключване на курса нито един не е започнал работа в такава фирма. Или както го е казал народът - преливане от пусто в празно. Вярно е, че браншът е много тежък, работното време е ненормирано. Така е във фурните по целия свят. А в по-малките и най-модерните машини не могат да заместят ръчния труд на майстора.
Когато освещавахме цеха, дойдоха и попът, и ходжата, като изпълниха свещения ритуал едновременно. Защото и християни, и мюсюлмани еднакво почитат хляба. За мен двете религии са едно цяло и техния общ символ е насъщният. Радвам се, че има духовни лица, които не се гледаха с неприязън и не поставиха условие - или аз, или другият. Харизмата ми е да съчетавам кръвта на два рода и на космическата идея, че всички сме равни, че трябва да си прощаваме, че ако сме добронамерени, ще постигнем повече, казва предприемчивата дама. Тя не крие притеснението си, че след присъединяването на България към Европейската общност ще трябва да се съревновава с фирми, които близо век работят на свободния пазар и са по-конкурентоспособни. Дори инвестиционните кредити за предприятия в Европа са по-евтини, отколкото получават българските производители. Но не може да си представи друг живот освен България и не губи вяра, защото ако пропадне в един бизнес, ще потърси друга възможност...
Всички в управителния съвет на федерацията работим доброволно. Сега приехме т. нар. политика по качеството. Ние, българите, трябва да имаме самочувствие и повече мотивация, за да работим по европейски и без да очакваме чудеса от бъдещето. С характерната си енергия и интуиция се впуска в преследване на поредната идея. С няколко също толкова амбициозни жени наскоро основават сдружение Бизнес и професионално заети жени, което цели да реализира програми за обучение, обмяна на опит и професионална реализация на бизнес ангажираните жени в страната. Съосновател е и на фондация за работа с хора в неравностойно положение. Според Мариана Кукушева хората трябва да са мобилни и непрекъснато да учат и да се усъвършенстват. Пазарът на труда е променлива величина - един бизнес залязва, идва друг и ние трябва да сме готови за непрекъснати промени.
Научила е единствената си дъщеря Сузана, че животът е дълга отсечка и не е задължително да се печелят всички къси стартове. Но девойката вече доказва, че носи заряда на майка си. Наскоро тя влезе в новинарските емисии заради срещата си с принц Чарлз по време на посещението му в университетското градче Линкълн, на север от Лондон, където девойката завършва висшето си образование. В близо десетминутния разговор британският престолонаследник поздравява българската студентка за отличния й английски и казва, че два пъти е посещавал слънчевата страна с прекрасни хора, на която предстои да се присъедини към Евросъюза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във