Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Малко търговия, но много инвестиции от страните от Европейската асоциация за свободна търговия

От 18 юни отпадна четиринадесетдневната карантина за пристигащи у нас от Исландия, Кралство Норвегия, Швейцария, Княжество Лихтенщайн. Тези четири страни са членки на  Европейската асоциация за свободна търговия, или ЕАСТ (European Free Trade Association, EFTA), търговският блок, който обединява малки, но едни от най-богатите държави в Западна Европа.

България също е малка страна, но това е единствената прилика с тях. Търговските отношения ни с тези държави не са много активни. 

Стокообменът с

Исландия

е на стойност 2.74 млн евро, като при това спада с над една трета през миналата година. Същото тенденция се наблюдава и при износа и при вноса. В крайна сметка търговското салдо е отрицателно за нашата страна.

Най-голям дял в износа заемат медикаментите - 37.2% от експорта. Освен това към северната страна изпращаме още пластмасови транспортни или опаковъчни артикули; пластмасови  тапи, капаци, капсули и други  приспособления за затваряне, кутии, торби, пликове, кесии и други опаковки, от хартия, картон, целулозна  вата или платна от целулозни влакна; картонени  изделия за канцеларски  цели, за  магазини, амбалажни чували и торбички, велосипеди (вкл. и велосипеди на три колела за пренасяне на товари), без двигател и други.

Логично във вноса най-голям дял имат замразените риби (59.46%) и филета и други меса от риби (дори смлени), пресни, охладени или замразени (39.54%).

Исландия участва пряко и чрез фондове с исландско участие с инвестиции в България. Преди години фармацевтичната компания "Актавис", както и БТК и СИБанк, бяха собственост на инвеститор от тази страна.

Броят на исландските граждани, посетили страната ни, е относително малък в сравнение с останалите скандинавски страни и се увеличава за кратко между 2006-2008 г., след което в следствие на редица причини, измежду които глобалната икономическа криза и вътрешните финансови проблеми на страната, тръгва надолу, като тенденцията продължава. Исландия е извън топ 50 по брой на чуждестранни туристи в страната ни през последните години. Като туристическа дестинация за българи Исландия е много слабо популярна, независимо от ръста в посещенията през последните няколко години.

Княжество Лихтенщайн

е членка на Европейската асоциация за свободна търговия от 1991 г., а от 1995 г. и на Европейското икономическо пространство, както и на Световната търговска организация. Страната е в Митнически съюз със съседна Швейцария от 1923 година.

През миналата година износът за Лихтенщайн е бил за 223.4 хил. евро, като отбелязва увеличение от близо 148% в сравнение с 2018-а. Вносът е 64.9 хил. евро и също расте (+28.4%). Стокообменът възлиза  на 288.3 хил. евро. Търговското салдо е положително за нашата страна през последните три години.

Сред стоките, които изнасяме са пластмасови транспортни или опаковъчни артикули; пластмасови  тапи, капаци, капсули и други  приспособления за затваряне, Механични машини и апарати, имащи специфично предназначение, неупоменати, нито включени  другаде в настоящата  глава и други.

С най-голям дял във вноса са сачмени, ролкови или иглени лагери - 57.10% от целия внос. Внасяме още медицински, хирургически, зъболекарски  или  ветеринарни инструменти  и апарати, включително апаратите за сцинтиграфия и другите електромеди-цински апарати, както и апаратите за изследване на зрението, конструкции и части за конструкции (мостове и елементи за мостове, врати на шлюзи, кули, стълбове, стойки, колони, скели, покриви, врати и прозорци и техните каси, корнизи и прагове, рулетки за затваряне, перила и други), винтове, болтове, гайки, фундаментни болтове, куки с резба, нитове, щифтове, шпонки, шайби (включително федершайбите) и подобни артикули, от чугун, желязо или стомана и други.

През миналата година ПЧИ от Лихтенщайн у нас са 30.2 млн. евро. Към началото на 2020 г. общите инвестиции от Лихтенщайн у нас възлизат на 305.4 млн. евро по предварителните данни на БНБ.

Като цяло контактите между България и Лихтенщайн в сферата на туризма са ограничени. Броят на туристите от Лихтенщайн не превишава няколко десетки души годишно.

Службата за външни отношения на Княжество Лихтенщайн приема, че дипломатическите отношения с България са установени през 1937 г. при издигането на равнището на швейцарското генерално консулство в легация и назначаването на швейцарски пълномощен министър, тъй като съгласно споразумение между Швейцария и Лихтенщайн от 1919 г., в страните, в които Княжеството няма собствени дипломатически мисии, интересите му се представляват от Посолството на Швейцария.

Няма регистрирани договори между двете държави. България и Лихтенщайн са страни по множество международни договори и конвенции. В някои споразумения, сключени между България и Швейцария, е изрично записано, че важат и за Лихтенщайн.

Оказва се, че въпреки изключително ниския стокообмен, присъствието на фирми от

Кралство Норвегия

у нас е значително. В страната ни работят около 30 по-големи компании с норвежко участие от различни сектори, привлечени от бизнес климата и най-вече от благоприятните данъчни условия у нас (данъците в Норвегия, а и в Северните страни като цяло, са сред най-високите в света).

Двустранният стокообмен с Норвегия е по-малък в сравнение със съседните скандинавски държави. За миналата година има намаление от 12.4% и търговията е за едва 65.2 млн. евро. Обемът на износа към Норвегия през миналата година отбелязва увеличение със 7.9%, но вносът е спаднал с 35.3 на сто. Салдото в двустранната търговия обаче е положително за България.

Изнасяме семена от слънчоглед, дори натрошени, турбореактивни двигатели, турбовитлови двигатели и други газови турбини, електрически двигатели и генератори, с изключение на електрогенериращите агрегати, други мебели, памучни прежди (различни от шевните конци), пригодени  за  продажба на дребно.

От Норвегия внасяме употребявани артикули и дрехи, минерални или химични торове, риби замразени, земеделски, градинарски или лесовъдни машини  и устройства за подготовка или обработка на почвата или за култивация, турбореактивни двигатели, турбовитлови двигатели и други газови турбини, хартии и картони, непокрити, от видовете, използвани за писане, печатане.
България е интересна и перспективна дестинация за норвежките туристи. През миналата година 42 829 човека са били у нас. Норвежките туристи проявяват интерес към морските курорти в България. Добри възможности съществуват за популяризиране на СПА и уелнес туризъм в България сред норвежките граждани, както и на културно-историческия, познавателния, селския, винен туризъм и други.

Норвегия все още не е много позната и посещавана туристическа дестинация, но броят на българите пътували до тази страна обаче расте. През миналата година 8469 човека са били в Норвегия.

Конфедерация Швейцария

е перспективен търговски и икономически партньор за България. С нея имаме най-активни бизнес отношения. През последните пет години стокообменът расте. А през миналата година стокообменът ни е на стойност 451.2 млн. евро. Расте и износът и вносът, но търговското салдо е отрицателно на България.

Към края на миналата година преките чуждестранни инвестиции на Швейцария в България възлизат на 1.49 млрд. евро, с което страната се подрежда на 10. място по размер на ПЧИ в България. Швейцарските инвеститори осъществяват своята дейност в традиционно бързо развиващи се през последните години в България сектори. Освен концентрираните в София инвестиционни дейности, някои швейцарски компании се ориентират към индустриални паркове и в други градове - Пловдив, Стара Загора, Търговище, Варна, Монтана и Казанлък.

Тук са много от големите швейцарски компании. "АББ България" бе удостоена с отличието "Инвеститор на годината 2013". Фирмата има пет завода у нас. "Лем България" ЕООД има наградата за инвеститор в сектор "електроника и електротехника" за 2013-а. "Нестле България" е собственик на фабриката за шоколадови десерти и бисквити в София. Швейцарската компания "Триза" откри логистична база в Индустриален парк "София Изток" край град Елин Пелин. Чрез тази инвестиция компанията започна разширяване на пазарите си в страните от Източна Европа, Русия и ОНД.

Европейската асоциация за свободна търговия, или ЕАСТ (European Free Trade Association, EFTA) е търговски блок от четири от най-богатите държави в Западна Европа, които никога не са искали да стават членове на Европейския съюз. Това са Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Организацията се оформя като своеобразно отрицание на идеите на Жан Моне (френски предприемач и държавник. Считан е за един от бащите на Европейските общности) и тяхното практическо осъществяване чрез европейските общности. В тази интеграционна общност влизат страни, които не споделят разбирането, че за по-рационално използване на ресурсите трябва да се създават наднационални институции. Те не приемат идеята за делегиране на суверенни права на такива структури.

През януари 1960 г. осем европейски държави - Австрия, Великобритания, Дания, Норвегия, Португалия, Финландия, Швеция и Швейцария, подписват конвенция в Стокхолм, с която се създава асоциацията. Днес в ЕАСТ членуват само Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Стокхолмската конвенция влиза в сила от 3 май 1960 година. С нея страните основателки си поставят за цел: да съдействат за повишаване на икономическата активност на територията на асоциацията и във всяка влизаща в нея държава; да постигат по-рационално използване на ресурсите; да повишават производителността на труда; да си осигуряват заетост на работната ръка и да повишават жизнения стандарт; да осигурят финансова стабилност; да създадат условия за свободна конкуренция в рамките на асоциацията; да не допускат сериозни дисбаланси в снабдяването на отделните страни със суровини, с които разполагат страните членки; да допринасят за хармонично развитие и разширяване на международната търговия и за постепенното отстраняване на търговските бариери.

Сътрудничеството между страните се подпомага от Съвета на асоциацията, който заседава два пъти годишно на министерско равнище и 2двапъти месечно на ниво експерти. Създадени са постоянни комитети на митнически експерти и на експерти по техническите пречки в търговията. Сътрудничеството се подпомага от секретариат със седалище в Женева. Развива се и парламентарно сътрудничество.

В края на 1966 г. между страните членки на ЕАСТ са премахнати вносните мита за промишлените стоки. През 1973 г. всяка от страните членки на асоциацията подписва споразумение с Европейската икономическа общност (ЕИО) за свободна търговия с промишлени стоки и подобрен достъп на селскостопанските стоки.

През 1992 г. страните на ЕАСТ и ЕИО подписват договор за създаване на Европейската икономическа зона. Това е нова форма на интеграция, която осигурява, освен свобода за търговията, също и свободно движение на капитали и хора. Договорът влиза в сила от началото на 1994 година.

Швейцария отказа да се присъедини към зоната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във