Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Малкият бизнес е на ръба на оцеляването

Милиони малки и средни предприятия в Европейския съюз се чудят как да свържат двата края. Растящите цени на енергията и суровините, галопиращата инфлация, разклатените вериги за доставки, геополитическото напрежение и др., са твърде голямо предизвикателство за малкия бизнес.

Българските малки и средни предприятия също се оплакват, че са на ръба на оцеляването, но някои анализатори твърдят, че опасенията им са преувеличени и опасността за тях е по-малка, отколкото за другите в ЕС.

Важно е да се знае, че малките и средните предприятия съставляват 99 % от дружествата в съюза, осигуряват две трети от работните места в частния сектор и допринасят за повече от половината от общата добавена стойност. Така че Брюксел не може да игнорира "гръбнака на европейския бизнес“, насочвайки целевата помощ предимно за спасяване на големите компании и раздавайки пари на калпак на домакинствата.

Разходите са непредвидими

Европейската комисия има намерение през октомври да измени временната рамка за държавна помощ, давайки възможност за предоставяне на държавни гаранции, като същевременно запази еднаквите условия на конкуренция. Очевидно е, че в момента общността няма много възможности за финансиране и ще разчита основно на фонда за възстановяване. Към август на държавите членки са били изплатени 100 милиарда евро, което означава, че 700 милиарда все още са свободни и може да се използват за инвестиции и за запазване на работни места. Това съвсем не означава, че парите във фонда трябва да бъдат пропилени за кърпене на дупки. Наложително е част от тях да се вложат в перспективни бизнес модели в помощ на по-малкия бизнес, за да не се налага неговото спасяване през два месеца.

Междувременно румънският евродепутат Нику Стефанута, от групата „Обнови Европа“, който е докладчик по бюджета на ЕС за 2023 г., предупреди, че европейската хазна е празна. Впрочем на 7 юни еврокомисията представи проектопредложение за финансиране на важни реформи като зелен и цифров преход, здравеопазване, научни изследвания и малки и средни предприятия с почти 300 милиарда евро. Тогава тези цифри звучаха добре, но сега те са абсолютно недостатъчни заради инфлацията, високите цени на енергията и войната по границите, които правят разходите непредвидими.

Преди седмица пък председателката на комисията Урсула фон дел Лайен обеща да предложи пакет от мерки за подпомагане на малките и средни предприятия, което включва намаляване на бюрокрацията и по-добър достъп до общия пазар. Ще се постави акцент и върху семейните предприятия. Очаква се това да се случи през следващия месец. Мярката е малко закъсняла, но закъснението може да бъде извинено с неотложните проблеми, като например обиколките в Азия и Африка в търсене на газ. 

Пазарът на труда остана без кадри 

Малкият и среден бизнес се сблъсква и с друг сериозен проблем – липсата на кадри. Става дума за хора с ниска квалификация до такива с висше образование. Навсякъде фирмите се оплакват, че не могат да намерят работници и че пазарът на труда е стеснен до исторически нива. Някои от тях предлагат по-високи заплати, а други се ориентират в търсене на кадри извън съюза, защото над 50% от източноевропейските работници, които се прибраха в родните си страни заради пандемията, вече не искат да се връщат.

По данни на Евростат около 193 милиона европейци са търсили работа през първото тримесечие на 2022 г., а около 74,5% от хората в ЕС на възраст 20-64 години са работели. Това означава, че равнището на безработицата е по-ниско от всякога. Не случайно френската асоциация на работодателите обяви, че 94% от компаниите, набиращи персонал, споделили, че често се затрудняват да намерят подходящите кадри, а понякога каквито и да било кандидати. В момента в Западна Европа има глад за шофьори на камиони, сервитьори, летищен персонал, болногледачи, инженери и ИТ специалисти. Търсят се и работници за строителството, туризма и ресторантьорството.

Как се справя българският бизнес

Редица български производители твърдят, че са на ръба на фалита. Съобщено бе, че например в сектора на млекопроизводството много малки бизнеси затварят заради непоносимите цени. Проблемите им са обясними, тъй като нашите най-големи търговски партньори са в Европа  и ако там има рецесия, тя неминуемо ще дойде и при нас.

Според бизнеса държавата не прави достатъчно в подкрепа на предприятията. В началото на септември работодателските организации поискаха служебният кабинет спешно да приеме постановление, с което да продължи компенсациите за високите цени на тока за октомври, ноември и декември. Предприемачите предупредиха също, че забавянето на това решение ще доведе до тежка ликвидна криза за огромна част от фирмите, което пък ще предизвика спиране на производства и съкращаване на работни места по средата на зимата.

Все повече икономисти обаче твърдят, че България е една от държавите с най-щедро компенсиране на бизнеса.

"Бизнесът е дотиран, за да не се повишават цените. Ако това не се случва, трябва тази схема за държавно подпомагане да бъде сериозно преосмислена“, отбеляза икономистът Лъчезар Богданов.

Българските фирми донякъде са облагодетелствани от това, че страната ни е производител на електроенергия, а един от най-големите фактори за инфлацията в момента са именно енергийните цени.

Хубавата новина е, че до края на годината в българската икономика ще влязат от Брюксел 735 млн. лева, които са предназначени най-вече за малки и средни предприятия. Другите европейски средства, на които бизнесът може да разчита, е програма за 30 млн. лева за информационни и комуникационни компании и киберсигурност. Това ще е изцяло грантова помощ за около 1400 фирми. Предвижда се и програма за инвестиции във фотоволтаични централи и батерии с бюджет от 200 млн. лева. По линия на структурните фондове на Европейския съюз от следващата година Министерството на иновациите и растежа ще разполага със 7 млрд. лв. за подкрепа на бизнеса.

Остава да има и контрол при разпределението и харченето на тези средства, защото България и досега получаваше пари от еврофондовете, но резултатите са известни. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във