Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Лъснаха батаците и в екоминистерството

Декларираната амбиция на служебния кабинет да разрови батаците в предишното управление на държавата, може да се окаже мисия невъзможна. Едва ли е тайна за някого, че ръцете на всеки министър могат да бъдат лесно завързани по няколко начина. Например - новият началник да завари изпразнена хазната на повереното му ведомство. Или пък  добрите му намерения да бъдат провалени от собствената му администрация. Пред тези две трудно преодолими препятствия очевидно е изправен настоящият министър на околната среда и водите Асен Личев.

 

Първият сблъсък с действителността за него дойде, когато се установи, че дефицитът в бюджета на  ековедомството е 10 млн. лева. И както можем да се досетим, възможност той да бъде актуализиран не съществува поради липса на работещо Народно събрание.

Повечето от средствата на действащия бюджет за тази година, който е в размер на около 64.5 млн. лв. вече са разпределени.

Оказва се, че дори за разходите на подопечното на министерството предприятие за управление на дейностите по околна среда (ПУДООС), чийто бюджет е около 70 млн. лева,

няма да достигнат 24 млн. лева.

Това е и причината приемането на предложения за бъдещи  дейности в него  на този етап да бъде преустановено. Спряно е и плащането по вече сключени договори. Намеренията на министъра са да бъде направена актуална оценка на сключените договори, подчинена на приоритети и критерии, по които са избрани изпълнителите. Предстои  и сериозен вътрешен одит за обезпечаването на всички поети до този момент ангажименти.

Насаденият на пачи яйца министър Личев вече е наясно, че в повереното му ведомство липсват основни политически и стратегически документи като Националния план за управление на отпадъците за периода 2021 - 2028 г. и програмата за околна среда за 2021 - 2027 година.  Да не говорим, че са „пропуснати“  ангажиментите на държавата 

по наложените ни две наказателни процедури.

Първата от тях се отнася за рекултивация на депата за неопасни отпадъци, или преведено на човешки език иде реч за незаконни сметища, които не бяха премахнати в определения ни от Европа срок. Още със започването на тази процедура проучване на Еврокомисията показа, че 130 общински депа не са в съответствие с разпоредбите на Директивата относно депонирането на отпадъци и въпреки това те продължават да работят.

Въпреки факта, че още с предприсъединителния договор с Евросъюза от 2001 г. България прие целево финансиране по програма ISPA за премахване и рекултивация на множество незаконни сметища, неотговарящи на никакви екологични или санитарно-хигиенни изисквания. Въпреки предоставените средства и консултантска помощ от ЕС, и въпреки двукратното удължаване на срока, сметищата не бяха закрити. 

Впоследствие, след присъединяването през 2007 г., закриването на сметищата от условие се превърна в наше задължение по Директивата за депонирането на отпадъци. Финансирането бе прехвърлено към фонд “Околна среда” на Европейския съюз и към националния и общинските бюджети. Срокът по директивата беше 16 юли 2009 г. и отново бе пропуснат, както и всички срокове в рамките на наказателната процедура. Историята на това

дългогодишно „наследство“,

донесе и санкциите за страната ни.

Следващият ангажимент към Европа, който е останал неизпълнен и съответно е довел до наказателна процедура е този за необявените защитени зони за местообитание - тема, която „БАНКЕРЪ“ е осветявал нееднократно.

Още през миналата година от неправителствената организация „За да остане природа в България“ предупредиха, че страната ни е на път да бъде осъдена за това. Реално, това става ясно от съобщение на Европейската комисия от 2 февруари 2020 година. Тогава еврокомисията посочи, че ако в тримесечен срок България не обяви защитените зони за местообитанията от екологичната мрежа Натура 2000, страната ще бъде осъдена.

„БАНКЕРЪ“ още тогава написа, че това е поредното доказателство за абдикацията на държавата от задължението да опазва системно националния природен ресурс. Да не говорим, че екоактивистите у нас не преставаха да алармират, че качественото изграждане на мрежата Натура 2000 се оказва дългогодишен и системен провал за страната ни.

До предупредителното писмо към България се стигна след неколкократни уведомявания от страна на Комисията, че страната ни се бави с обявяването на зоните за местообитанията, утвърдени от нея. Независимо от предупрежденията, до миналата година МОСВ обяви само 11 зони от общо 234 и извърши трикратни промени на Закона за биологичното разнообразие по отношение на срока за обявяване на зоните.

Новото ръководство на МОСВ трябва  да успее да "спазари" по-поносима санкция по процедурата на Еврокомисията за чистотата на въздуха. Тук е моментът да припомним, че миналата година Европейската комисия обяви, че започва наказателна процедура срещу България, за това че страната ни не позволява на гражданите си да защитават в съда правото си на чист въздух.  Нито да обжалват общинските програми за качество на атмосферния въздух, като така се нарушава европейското законодателство.

Така се стигна до решението 

 глобата на ден да е… 3156 евро.

Сега от екоминистерството имат намерение да поискат, тя да бъде разпределена между всички общини.

Следващият проблем пред  МОСВ изплащането на средствата по Оперативната програма околна среда (ОПОС). Сключените договори са по 329 проекта, 263 се изпълняват, а 66 са приключени. Изплатената сума е едва 40% от цялата.

Министър Личев се е надявал  директорът на Инспектората в МОСВ да направи оценка на корупционния риск на отделните звена. Задачата му е била това да стане въз основа на методика на КПКОНПИ.

Знаете откога е гласуван законът за КПКОНПИ, но до този момент такава методика за разкриване на корупционни практики няма!“, заяви преди дни екоминистърът.

По отношение на лошото управление на министерството той даде следните примери за липсата на

основни политически и стратегически документи:

- не е завършен и приет Национален план за управление на отпадъците 2021 – 2028 г. Той е на индикативна стойност 1.639 млрд. лв.;

- не е завършена и приета от страна на Министерския съвет Националната приоритетна рамка за периода 2021-2027 г.;

- не е завършено разработването и одобрението на Оперативна програма „Околна среда“ за периода 2021-2027 година. 

Стана ясно още, че Плановете за управление на риска от наводнение се движат с 18 месеца закъснение. Хоризонтът на тези два плана е от седем години, но ние вече сме навлезли във времевия отрязък, в който те трябва да са налице, съобщи още министърът.

Наболялата тема за ВЕЦ-овете

също е на дневен ред.

Личев е амбициран докато е служебен министър, да работи за изменение на Закона за водите, за да се забрани издаването на разрешително за ВЕЦ-ове във вътрешните реки.

Колко от намеренията на министърът, ще могат да се реализират, все още не е ясно, тъй като не се знае каква част от администрацията на ведомството е петимна да работи така, както той иска. 

Нека не забравяме, че само преди дни вече гръмна скандала за това, че уволнени зам.-министри от предходното правителство, вече тайно са назначени за директори на дирекции в министерството по формулата за „възстановяване“ в дирекциите “Управление на отпадъците и опазване на почвите” и “Управление на водите”...

Facebook logo
Бъдете с нас и във