Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЛУДИ ПАРИ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Едва ли някой се изненадва от мрачната статистика за увеличаващите се вредни емисии в атмосферата. От 2000 г. насам те се покачват четири пъти по-бързо в сравнение с предишното десетилетие. Само за 2007 г. в атмосферата са били излъчени 10 млрд. т въглерод, сочат данни на международната организация Global Carbon Project, огласени от изминалата седмица. Едва ли е нужно да преповтаряме до болка познатите апокалиптични прогнози на учени и еколози за последиците от глобалното затопляне. Очевидно е, че човечеството като цяло е изправено пред един от най-сериозните проблеми в историята си. Борбата с климатичните изменения пък е на път да се превърне в една от най-скъпоструващите политики на Европейския съюз. По оценки на ЕС разходите на общността за планираното намаляване на емисиите с 20% до 2020 г. ще достигнат около 60 млрд. евро годишно. Това са огромни финансови ресурси, които ще бъдат хвърлени за постигането на доста скромни резултати.
Но дори тези малки цели отприщиха сериозни дразги между държавите членки и огромен отпор от страна на индустрията. До края на годината сблъсъците ще продължат с пълна сила, тъй като дотогава Европейският парламент и Съветът на ЕС трябва да се споразумеят за съдържанието на няколко директиви, включени в екопакета на Европейската комисия. Става въпрос за тази, която ще урежда възобновяеми източници на енергия, за директивата за улавяне и съхранение на въглероден двуокис, както и за предстоящите промени в Схемата за търговия с емисии (ETS). Схемата предвижда през периода 2013-2020 г. емисиите от парникови газове, отделяни в атмосферата, да бъдат намалени с 21 процента. Тази квота ще се отнася за всички страни членки и ще замести досегашните индивидуални национални планове. Освен добре познатите сфери, като енергетика, металургия, керамична и хартиена индустрия се очаква в нея да бъдат включени химическата и алуминиева промишленост. Според предложението на Еврокомисията от 2013 г. ще бъдат отнети 60% от правата за безплатни емисии на индустриалния сектор, а от 2020 г. просто няма да има такива. Предвижда се да бъде осигурена защита за някои отрасли поради жестоката им конкуренция с трети страни, тъй като допълнителният еконалог би сринал способността им да оцеляват. Пример е производството на стомана. Все още обаче не е ясно над кои сектори ще бъде разпънат чадър. Индустриалците, подкрепяни от правителствата си, настояват това решението да бъде взето до края на годината. Европейската комисия обаче твърдо е решила да изчака резултатите от международните преговори по въпросите на климата, които ще се проведат в Копенхаген през декември 2009 година.
Огромен проблем
за икономиките на някои страни, включително и за България, е фактът, че базова година за намаляване на емисиите е 2005-а. Тогава емисиите от парникови газове на страната ни бяха сред най-ниските заради многото валежи и почти непрекъснатата работа на водноелектрическите централи. Решението удря директно енергетиката и тежката промишленост, които отделят най-големи количества въглероден двуокис (CO2). А през изминалата седмица стана известно, че Кремиковци, Интертръст-Кърджали и още девет по-малки дружества няма да получат квоти за емисии на парникови газове, защото не са представили официални доклади за отделеното през 2007 година. Според експерти това определено ще доведе до намаляване и оскъпяване на продукцията им.
Унгария, към която се присъединиха България, Румъния, Литва, Латвия, Естония и Словакия, по-рано тази година отправи искане към Европейската комисия
намаляването на емисиите да бъде осъществявано на база 1990 г.
какъвто е ангажиментът на държавите членки съобразно Протокола от Киото. Седемте страни обаче нямат блокиращо мнозинство и искането им едва ли ще бъде удовлетворено от Стара Европа. Според официални прогнози, всички ангажименти, свързани с намаляването на вредни емисии, ще струват на страната ни около 2% от БВП. Димитър Бранков от Българска стопанска камара пресмята, че разходите на страната ни може да надхвърлят 2-3% от БВП, тъй като за много области България не е изпратила точни прогнозни данни в Брюксел. Друг сериозен проблем, според него, е циркулиращата идея в Европарламента 50% от приходите от аукциони (търгове на вредни емисии) да се вливат в бюджета на ЕС и да бъдат използвани за екопроекти в трети страни. Досега те оставаха на разположение на държавите членки. Според Бранков това ще е допълнителен удар за българската държава, тъй като ще я лиши от допълнителни средства.
Изключително недоволна от предложенията на Европейската комисия е и
автомобилната индустрия
(особено германската), която ще бъде задължена от 2012 г. да въведе лимит за новопроизведените коли от 130 грама отделен въглероден двуокис на километър. Преди седмица комисията по околна страна на Европарламента смекчи това изискване, като предложи то да бъде въведено поетапно до 2015 година. Друго сътресение за автомобилната индустрия е предложението на Брюксел държавите членки да обвързват пътните такси за тежкотоварни автомобили със замърсяването на въздуха и шума от емисиите от тях при движението им и според нивата на задръствания в пиковите часове.
Авиацията реагира остро
на решението на Европарламента и на Съвета на ЕС и тя да бъде включена в схемата за търговия на вредни емисии. За всички полети в общността, както и за самолетите, които излитат и кацат на територията на ЕС, авиационните компании ще са задължени да закупуват 15% от разрешенията си за емисии между 2013 и 2020 година. Също така авиацията ще трябва да редуцира с 95% емисиите си, като се базира на годините 2004-2006-а. Това, според хората от авиационния бизнес, ще увеличи с 4.2 млрд. евро разходите за пътувания.
Друга оспорвана идея на Европейската комисия е т.нар. Директива за съхранение на въглероден двуокис в геоложки обекти. Визира се намаляване на емисиите при производството на електроенергия основно от въглища и от някои промишлени процеси. След като бъде уловен, въглеродният двуокис се пренася до подходящи геоложки обекти, където се инжектира с цел да бъде изолиран дългосрочно от атмосферата. Великобритания и Холадния горещо подкрепят идеята, Германия се колебае, а Гърция е най-твърдият й противник. Според екоексперти вероятно Гърция няма да е в състояние да прилага техонологията, тъй като се намира в земетръсна зона.
Най-острите критики срещу улавянето и съхранението на газа са свързани с това, че ще се оскъпи използването на изкопаеми горива. Добивът им също изисква енергия, което намалява енергийната ефективност - централа със система за улавяне и съхранение на СО2 черпи от 10 до 40 на сто повече енергия при същото количество на произведена електроенергия. Отделно съществува и риск да бъде изпуснат вредният газ. Според еколози използването на тази технология ще позволи на индустриите да продължат да изхвърлят голямо количество въглероден двуокис, вместо да търсят алтернативи. Международната природозащитна организация WWF пък определя технологията като необходимо зло. На 7 октомври Комисията по околна среда към Европарламента трябва да гласува за или против предложената от Комисията директива.
Доста по-актуален е въпросът за биогоривата, който предизвика остри спорове през последните месеци. Предложението на Брюксел е до 2020 г. делът на възобновяемите енергийни източници да достигне 10% от общото количество горива, използвани от държавите членки. Този лимит следва да залегне в подготвяната евродиректива за възобновяемите енергийни източници. Освен биогорива се предвижда ползването на слънчева, вятърна и други енергии. Междувременно все повече еколози променят доскорошната си позиция, че биогоривата са ключов фактор в борбата с глобалното затопляне. Според редица от тях увеличеното производство на житни култури като източник на биогорива насърчава изсичането на горите, за да се разчистят терени за тези насаждения. Това също допринася за нарушаване на биоразнообразието, за намаляване на водните запаси и в крайна сметка ще ускори глобалното затопляне. Според докладчика по директивата Клауд Търмс някои култури, отглеждани за производство на алтернативни горива, като например пшеница и захарно цвекло показват лоша СО2 статистика. Държавите членки също са разколебани по въпроса. Докато Франция и Полша подкрепят идеите на еврокомисарите, Германия, Великобритания и Холандия са доста скептично настроени. Останалите страни членки нямат ясна позиция и се крият зад Комисията.
Неотдавна министерството на околната среда на Германия обяви, че всички мерки за намаляване на вредните емисии са безмислени, ако в играта не бъдат включени най-големите замърсители - САЩ, Китай и Индия. Редуцирането на емисиите с 21% от нивата им през 2005 г. (както евентуално се предвижда за Германия) сериозно ще навреди на най-голямата икономика на общността, обяви още екоминистерството. Неотдавна бившият председател на датския Институт за оценка на околната среда Бьорн Ломборг изрази мнение, че заветната цел на Европейската комисия за намаляване с 20 на сто на вредните емисии на ЕС, която ще струва луди пари, реално ще отложи повишаването на температурите в края на века с две години (от 2100 г. на 2102 година). Резонен е въпросът няма ли всички тези средства и усилия просто да бъдат хвърлени на вятъра? Но дори да е така, друга алтернатива в международен план засега не се очертава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във