Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Ловните стопанства, начин за лична употреба

S 250 3dcacd40 e1ec 4e19 9715 de98a991231b

Седем милиона декара държавни земи и гори в ловните стопанства, които на практика представляват 6.4% от площта на цялата страна, са предоставени на частни дружества по изпитаната формула „съвместна дейност“ .

„БАНКЕРЪ“ от години поставя темата за начина на това реално концесиониране на държавните ловни стопанства, които през последните 20 години се превърнаха в апетитна хапка за приближени до властта бизнесмени.  

 

Анализ на гражданската инициатива „Зелени закони“ показа, че този солиден държавен ресурс е раздаден на частните дружества при липсата на какъвто и да е обществен контрол. Създадените през 2011 г. под шапката на Министерството на земеделието шест държавни горски холдинга, би трябвало да бдят за начина, по който се управляват горите и ловните стопанства. Вместо това, управляващите тези холдинги от години играят по свирката на фирмите, с които би трябвало да си партнират.

Лобизмът в този сектор,

не е от вчера. А служители на държавата, обслужващи интересите на частниците, докараха работата до пълна феодализация на горите и ловните територии.

Причината за това не е трудно да бъде разгадана. Достатъчно е да си припомним само кои са играчите тук.

От години се знае, че ръка на ловните стопанства са сложили доста известни нашенски олигарси. Дори само публично известните факти сочат, че сред тях няма нито един случаен. Изпъкват например имената на фирми, свързани с прославилите се покрай скандалите в парламентарната комисия за ревизия на кабинета "Борисов 3" – "Градусите", т.е. братя Ангелови, Валентин Златев, Цоло Вутов, Лъчезар Цоцорков, любимецът на Ахмед Доган - Румен Гайтански - Вълка, който вдигна хотел в ловното стопанство Искър, прикрит като "ремонт на работилница.

В списъка с действащите договори за стопанисване и ползване на дивеча в държавните дивечовъдни участъци от преди две години можем да открием имената на бизнесмена, близък до ГЕРБ - Емил Димитров, на Фуат Гювен, Тодор Батков, Делян Пеевски, Тихомир Трендафилов, Христо Ковачки, Гео Дундаров и много други - прославили се кога с добро, кога не - бизнесмени.

Ето защо е чудно, че призваните по закон да осъществяват контрола (в случая началниците на шестте държавни горски предприятия, които са под шапката на Министерството на земеделието)  върху дейността и изпълнението на инвестиционните програми, чрез които  са „спечелени“ конкурсите за стопанисването на тези ловни терени, извършват задължителните по „устав“ проверки със затворени очи. 

Така, че не е лошо сегашното служебно правителство, което тръгна с летящ старт

да пренаписва правилата за управление

на държавата, да се взре по-внимателно и в тънещите в мъгла подаръци за избрани. И най-вече - в напълно непрозрачните за обществото договори, чрез които беше обсебен огромен публичен ресурс (гори, дивеч, сгради).

Сигналите за конфликтите в горите, произтичащи от ловно-стопанската дейност, отдавна занимават природозащитните организации.

В тази връзка Инициатива „Зелени Закони“ поде кампания по осветяване на причините за този процес. В направените от експертите й анализи се акцентира върху няколко проблема, които стоят за разрешаване и би трябвало да влязат в дневния ред  на новата управа на Министерството на земеделието, храните и горите.

От гражданската инициатива акцентират върху

поставянето на ловни огради

и издаване на заповеди за ограничаване на достъпа на редови ловци, туристи, колоездачи, мотористи, гъбари, дървосекачи и други обществени групи до значителни площи от българската гора.

И всичко това, чрез „законови“ механизми, с които държавата на практика позволява да бъдат ограничавани конституционните права на всеки гражданин на Републиката за свободен достъп до горите.

Експертите на организацията напомнят, че в Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) са предвидени три типа процедури за

отдаването на ловни територии за срок до 15 години


  • отдаване на ловностопански райони на ловни дружинки,

  • отдаване на дивечовъдни участъци в горските стопанства на частни фирми;

  • сключване на договори за съвместна дейност с частни фирми в ловните стопанства.

Отдадените към момента участъци са с обща площ 4.3 милиона декара или една десета от всички горски територии, като 99% от тях се управляват от над 150 частни фирми.

Сред най-големите концесионери са:

- "Етрополски бук" ЕООД и "Експрес-Турс" ЕООД на Емил Димитров (над 140 000 дка в Етрополе, Шерба и Несебър);

- "Гимел" АД на Гео Дундаров (близо 120 хил. дка в Еленския Балкан);

- "Асарел-Медет" АД на фамилия Цоцоркови (близо 120 хил. дка в Панагюрище);

- "Ви Ай хънтинг" ООДсвързана с Христо Ковачки (над 80 хил. дка в Странджа и Рила);

- "Геотехмин" на Цоло Вутов (над 145 хил. дка във Витиня);

- Таурус консулт ЕООД на Боян Кършаков, свързан с чешкият милиардер Яромир Тесарж, който през 2017 г. беше мераклия да купи активите на ЧЕЗ България ( 16 462 дка в Черни лом);

- пловдивската строителна компания „Ем Си Инвест" (над 30  хил. дка в Странджа)

и ред други юридически лица, зад които се крият други прочути български бизнесмени.

Този голям интерес към дивечовъдните участъци се дължи на възможността за ефективно ограничаване на публичния достъп и налагане на тотален контрол в огромни по площ горски територии. И всичко това - благодарение на заповедите на регионалните дирекции по горите за ограничаване на достъпа под предлог „защитата на ловностопански съоръжения" и "защита здравето на хората“ (т.е. да не бъдат отстреляни „по случайност“). Физически, ограниченията се налагат чрез бариери, забранителни табели, видеонаблюдение и жива охрана.

Несъмнено има и участъци, в които фирмите са на почтени ловни деятели, полагащи безкористни грижи за дивеча, но те са по-скоро изключение, отбелязват природозащитниците.

Сериозен акцент се поставя на една

законодателна "кръпка", обслужваща определени кръгове.

Става дума за чл. 36л (4) от ЗЛОД, който позволява чрез преподписване на 15-годишни договори всеки дивечовъден участък да остане под владението на една и съща фирма без нов конкурс за вечни времена.

Тази вратичка в закона, в допълнение с натиска на частните фирми към районните дирекции на горите да ограничават достъпа на трети лица, създава възможност за дълготрайно обсебване на тези горските територии от частните концесионери.

Гражданската организаия посочва и конкретни емблематични примери за това – дивечовъдните участъци „Герзовица“ от фирма „Красин“ ООД,  „Омана“ от „Интерагро Сливен“ ЕООД, „Дяк“ от „Каро трейдинг“ ООД,  „Дъбрава“ от „Кондор“ ЕООД и „ Буковец“ от „Гимел“ АД на Гео Дундаров.

Затова

най-голямата тайна в ловните среди

са договорите за съвместно изпълнение на дейности по чл.9 от ЗЛОД, въз основа на които държавните ловни стопанства „споделят“ с частния партньор всички инвестицииразходи и приходи при развитието на ловностопанската дейност в стопанството.

Именно чрез тези контракти е феодализирана площ от близо 3 милиона дка, което е близо 7% от всички горските територии в България . А управлението на 20 от всички 30 държавни ловни стопанства в България вече е в ръцете на известни ловни богаташи.

Именно на база анализите, природозащитниците правят категоричния извод, че чрез договорите за съвместна дейност държавата и държавните институции не само преотстъпват значителни площи от българските гори, но влизат и в недопустими икономически и политически зависимости с най-богатите и влиятелни български бизнесмени.

Дали и как ще се промени това, на този етап не е известно.

 


По закон

Преобладаваща част от ловните територии в България е обособена в ловностопански райони, в които стопанисването на дивеча се извършва от местните ловно-рибарски сдружения по силата на чл.36, ал.3 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). Ежегодно сдруженията по договор заплащат на държавата около 1 лв. на хектар под формата на вноски за стопанисване и за ползване на дивеча. Отделно имат задължение да извършват и определени инвестиции, включващи защита от бракониерство, засяване на фуражни култури, подхранване на дивеча и тъй нататък.

От инициативата „Зелени Закони“ посочват, че основен проблем при ловностопанските райони са спорадичните конфликти между ловците и останалите ползватели на гората, дължащи се на временното ограничаване на достъпа в дните, в които се провежда лов. Според тях проблемът е разрешим чрез повече прозрачност, но държавните горски стопанства, които са отговорни за контрола върху ловните дружинки, не виждат икономически интерес в това, тъй като вноските на ловните дружинки не постъпват в бюджета на стопанствата, а в този на Изпълнителната агенция по горите.

 Част от ловните територии в държавата, извън тези попадащи в ловностопанските райони на дружинките и ловните стопанства, са обособени като държавни дивечовъдни участъци (ДДУ) по чл. 10 от ЗЛОД. Някои от тези участъци се управляват от държавните горски стопанства, но преобладаваща част от тях се отдават по реда на чл. 36 (1) от ЗЛОД чрез конкурс, в който могат да участват както частни юридически лица, така и държавните ловни стопанства и ловно-рибарските сдружения.


Facebook logo
Бъдете с нас и във